Нашенец трябвало да убие немския посланик
в Анкара Франц фон Папен, но бомбата избухва
в ръцете му и го разкъсва.
Дипломатът е леко ранен
Наричат генерал Павел Судоплатов главен диверсант и терорист на СССР. Той е специалист по саботажите, убийствата и отвличанията. Ръководи мрежата на съветски агенти по цял свят.
32 години работи в системата и органите на държавна сигурност на Съветския съюз, под прякото ръководство на Сталин и Лаврентий Берия.
През 30-те години Судоплатов е зам.-началник на външния отдел на НКВД. По време на войната е началник на Четвърто (разузнавателно-диверсионно) управление на НКВД-НКГБ.
В агентурната мрежа на Судоплатов има и немалко българи. Точният им брой е скрит някъде в руските архиви от онова време. Той пише за българите и операциите, в които участват, в книгата си “Кремъл и Лубянка. Спецоперации 1930-1950 г.”. Авторът обаче ги назовява не с истинските им имена, а с агентурните им псевдоними.
През 1942 г. Сталин решава, че трябва да бъде убит германският посланик в Анкара Франц фон Папен. Вървят целенасочени слухове, че той ще оглави новото правителство на Германия,
ако генералите
от Вермахта успеят
да ликвидират
Хитлер
Това дава възможност да се сключи сепаративен мир между Германия, Англия и САЩ. Такова съглашение обаче би ограничило съветското влияние в бъдещия Европейски алианс.
За изпълнител на мократа поръчка е избран българин, агент на НКВД, но Судоплатов не споменава дори кодовото му име. Атентатът не успява, защото българинът се оказал много нервен и хаотичен в действията си и бомбата избухва в ръцете му. Той загива на място, а Фон Папен се отървава с няколко леки рани.
В началото на 1946 г. дипломатът е изправен пред Международния военен съд в Нюрнберг, но на 1 октомври 1946 г. е оправдан по всички обвинения. През февруари 1947 г. германският денацификационен съд го осъжда на 8 месеца затвор като главен нацистки военнопрестъпник. Фон Папен обжалва присъдата и през януари 1949 г. е освободен.
През 50-те години се опитва безуспешно да се върне в политиката. Последните си години прекарва в замъка Бенценхофен, където написва няколко книги и спомени. Умира на 2 май 1969 г.
През 1937 г. е
подписана смъртната
присъда на известен
съветски нелегален
разузнавач
в Западна Европа с кодово име Райс. Той присвоява парите, дадени му за оперативни нужди, и ги внася в банка. Покрива се в Париж, но започва да води охолен и баровски начин на живот. Скоро други съветски агенти го засичат.
За негови убийци са определени българите с агентурни имена Афанасиев и неговият шурей Правдин. Наредено им е да ликвидрат Райс в Швейцария. Двамата го намират в едно малко ресторантче в Лозана.
Сядат на масата му, представят се за бизнесмени и започват да го черпят. Не след дълго инсценират скандал и побой, избутват го навън и го напъхват в колата им. На три километра от ресторанта го застрелват и хвърлят трупа му в канавката.
По-късно Афанасиев и Правдин са поканени в кабинета на Судоплатов и наградени с ордени. Майката на Правдин, която живее в Париж, получава пожизнена пенсия със специално решение на Министерския съвет на СССР.
Афанасиев е произведен в офицер от разузнаването, където служи до 1953 г. Пращан е на секретни мисии в Швейцария и други европейски страни. А Правдин е назначен в издателството за чуждестранна литература в Москва и работи до смъртта си през 1970 г.
В книгата си ген. Павел Судоплатов нарича Иван Винаров “моя добър приятел”. И описва как агентите Винаров и Ейтингон през 20-те години влизат във връзка с Рихард Зорге - легендарния съветски разузнавач в Токио. Но и японците, и германците го смятат за двоен агент.
Иван Винаров е може би
най-известният
българин, съветски
военен разузнавач
Полковник от Червената армия, съветник в китайската армия и генерал-лейтенант от българската войска.
Роден е на 11 януари 1896 г. в Плевен. Участва в Първата световна война и във Владайското въстание през 1918 г. За участието си в терористичната военна организация на БКП през 1921 г. е осъден на 8 години затвор.
През 1922 г. бяга от затвора и емигрира в Съветския съюз. Учи във Висшата партийна школа на ВКП(б), става и член на партията. От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателното управление на Червената армия. Занимава се с прехвърляне на оръжие за българските комунисти, с което те извършват поредица терористични актове. Най-големият е атентатът в храма “Света Неделя”.
От април 1929 до юни 1930 г. кара курс по усъвършенстване на разузнаването и става главен резидент в Австрия.
Отговаря за нея и за Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България и Турция. През 1933 г. се връща в Съветския съюз и през 1936 г. завършва Военна академия “Фрунзе” в Москва.
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателната организация в Париж. През юли 1938 г. е уволнен от Червената армия, но през юни 1940 г. е реабилитиран.
От 1941 до 1944 г. подготвя български политически емигранти за водене на партизанска война в България. През 1941-1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция.
После става съветник на Георги Димитров по въпросите на разузнаването. През май 1944 г. е изпратен в Черна гора и се присъединява към партизаните в Югославия.
След 9 септември 1944 г. Иван Винаров за кратко е член на Политбюро, но по нареждане на Георги Димитров е изведен от състава му, за да организира разузнаването в Държавна сигурност - нали разбира най-добре от тази работа. Става и представител на БКП в командването на Трети украински фронт, както и завеждащ Военния отдел на ЦК на БКП.
От 1945 до 1949 г. командва Трудова повинност, предшественикът на Строителните войски. През 1949-1951 г. е помощник-министър на строежите и пътищата, става и министър в първото правителство на Червенков.
В края на 1952 г.
Винаров е отстранен
от правителството за
финансови нарушения
Разрешил плащането на заплати над планираните в подчинените му предприятия. Осъден е на 2 години затвор условно.
На 14 септември 1957 г. е назначен за първи зам.-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. През 1959 г. министерството е закрито и се създава управление “Пътища”, което той оглавява.
През 1960 г. Винаров е произведен в генерал-лейтенант, а през 1964 г. получава званието “Герой на социалистическия труд”.
След пенсионирането си заживява в малка къща в парк “Кайлъка”. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия.
Негови са и идеите за изграждането на язовири и създаването на Витската напоителна система. За приноса му в развитието на Плевен е обявен за негов почетен гражданин. Умира на 25 юли 1969 г. в София.
Агент на НКВД е и
българският
посланик в Москва
Иван Стаменов
Той е роден в София през 1898 г. Завършва право в Софийския университет и през 1925 г. е назначен за началник на Информационното бюро на Министерството на външните работи. Жени се за племенница на Александър Малинов. Когато през 1931 г. Малинов става премиер, праща Стаменов за директор на царската легация в Рим.
От 1935 г. Стаменов е първи секретар на посолството ни в Париж. На 1 юли 1940 г. е назначен за извънреден и пълномощен министър в Москва. Има две версии за вербовката му. Според едната той е вербуван от опитния разузнавач Журавльов през 1934 г., когато е трети секретар в посолството ни в Рим. Обещано му е да получава персонална пенсия до края на живота си.
Втората версия гласи, че за агент го привлича в Москва самият Павел Судоплатов, тогава зам.-началник на една от най-важните тайни служби - международния секретно-политически отдел на КГБ.
Където и да е станала вербовката, вече се е знаело, че
Стаменов е отявлен
русофил и радетел на
славянската идея
“Той симпатизираше на Съветския съюз и сътрудничеше с нас от чисто патриотични съображения” - пише в мемоарите си Судоплатов. И добавя: “Стаменов беше убеден в необходимостта от траен съюз между България и СССР и го разглеждаше като единствена гаранция за защита на българските интереси на Балканите и в европейската политика като цяло...”.
През лятото на 1944 г. правителството на Иван Багрянов иска да го отзове, но среща дипломатически спънки от съветска страна.
С името на Иван Стаменов е свързана една от най-странните истории във взаимоотношенията между България и Съветския съюз. Посланикът ни е въвлечен в таен дипломатически сондаж с цар Борис Трети и дезинформационна война между руснаците и германците.
За нея - в следващ брой.
