Посред нощ телефонът звъни. И Джеймс Бонд не знае за какво става въпрос. “Джеймс там ли е?”, пита секси женски глас и започва да се залива от смях. Едва ли е типично обаждане в дома на орнитолог. И то не е първото.
Годината е 1961-а, но нито Бонд, нито съпругата му Мери знае за какво става въпрос. До момента, в който техен приятел им разкрива загадката. В интервю за списание Rogue Иън Флеминг, създателят на Агент 007, признава, че всъщност е взел името му от книга за птици.
“Има реален човек Джеймс Бонд. Той е американски орнитолог, а не таен агент. Прочетох негова книга и когато ми трябваше натурално име за моя герой, се сетих за нея и изкопирах името на автора”, признава си Флеминг.
Книгата е “Птиците на Западните Индии”. Тя е публикувана през 1936 г., след като Бонд завършва 10-годишната си експедиция по островите в Карибите. 460 страници със 159 черно-бели илюстрации.
Флеминг обезсмъртява името на орнитолога, докато
пише първия си роман за 007 в Голдънай, неговия зимен дом в Ямайка. Но трябва да мине близо десетилетие, преди САЩ да полудеят по Джеймс Бонд. Това става, след като списание Life описва, че любимата книга на президента Джон Ф. Кенеди е “От Русия с любов”. И от този момент Бонд и съпругата му Мери започват да получават постоянните телефонни обаждания по нощите.
Въпреки че на реалния Бонд, който е известен за приятелите си като Джим, не му пука, Мери не преглъща връзката. Тя пише писмо до Флеминг и го обвинява в кражба на името на съпруга . “Голяма изненада бе за него, когато разбрахме от ваше интервю, че брутално сте откраднали името на реално човешко същество. Това не ви прави чест”, пише Мери.
Флеминг отговаря и прави три предложения на Мери Бонд. Той дава на нейния съпруг “неограничено използване на името Иън Флеминг за всички възможни въпроси, за които може да го ползва”. Предлага Бонд да открие “ужасно ново същество и да го кръсти в удобно за него обидно име, за да си отмъсти!” и кани семейството да го посети в Голдънай, за да видят “храма, където вторият Джеймс Бонд е роден”.
На 5 февруари 1964 г. Джим и Мери се появяват на вратата на имението в Ямайка. След като Флеминг разбира, че не са дошли да го съдят, ги кани да влязат. И Джим веднага му споделя, че не чете книгите му. Но съпругата му е страшен фен. “Е, не те виня”, отвръща Флеминг.
Когато Бонд си тръгват, няколко часа по-късно получават първо издание на “Можеш да живееш само два пъти” с посвещение: На истинския Джеймс Бонд от крадеца на неговата самоличност, Иън Флеминг, 5 февруари 1964 г. (прекрасен ден!).
Архивът на семейството се пази в Свободната библиотека на Филаделфия и в него може да се открие писмо на Мари от 1975 г. “Истината, която никога не е публикувана, е, че бях бясна на Флеминг, че призна, че има американец ДБ, чието име е откраднал”, пише тя. “След като истерията нарасна по света и Джеймс Бонд стана почти мръсна дума, реших да търся собствено удовлетворение, като събера Флеминг и ДБ заедно, за да види англичанинът какво е извършил. Джим нямаше никакви намерения. И онзи ден, когато обядвахме с Флеминг, ми го донесе”, пише тя.
6 месеца по-късно Флеминг умира. Малко след това излиза филмът Goldfinger - може би най-великият от всички.
В него Шон Конъри кара пълен с различни джаджи Aston Martin DB-5, злодеят се казва Од Джоб, а за първи път се появява и мартинито “разтръскано, а не бъркано”. Добавя се и песента на Шърли Беси и манията по 007 окончателно превзема света. В средата на 60-те всичко е 007: дъвки, водка, автършейв и дори “златно” дамско бельо. А истинският Бонд продължава да страда. В хотелите го гледат интересно, на летищата го питат къде е скрил пистолета. И Мери Бонд, която пише поеми и къси разкази, публикува книгата си “Как 007 получи името си”. Подписва се, разбира се, госпожа Джеймс Бонд.
Когато Джим умира на Свети Валентин през 1989 г., “Ню Йорк Таймс” публикува некролога му с “Джеймс Бонд, орнитолог, 89 г.; името, което Флеминг избира за 007”.
Преди 20 години “Умри друг ден” запечатва връзката между човека от реалния живот и измисления таен агент. Пиърс Броснън показва последното издание на “Птиците на Западните Индии” на Хали Бери в хотел в Хавана и обяснява: “Аз съм просто орнитолог, тук съм за птичките”.
Всъщност реалният Джеймс Бонд заслужава доста по-сериозна популярност. Роден в богато семейство във Филаделфия, той се мести в Англия, когато е на 14 години. Майка му умира и баща му се жени за втори път на Острова. Завършва престижните колежи “Хароу” и “Тринити” в Кеймбридж, преди да се завърне в САЩ. За кратко е банкер, но след това става орнитолог в Академията за природни науки в родния си град. И от 20-те до 60-те години предприема над 100 научни експедиции на Карибите. Без самолетни полети. Въпреки че страда от морска болест, обикаля с месеци островите дори на рибарски лодки. Само с арсеник (за да приспива птиците, които намери), нож и двуцевка.
Той е откривател на колибрито пчеличка в Куба, най-малката птичка в света, както и на червеното колибри лястовица, националната птица на Ямайка. Книгата му е издавана 7 десетилетия. През 1934 г. той стига до революционния извод, че птиците на Карибите са повече свързани с тези в Северна Америка, а не с тези от Южна, както се е смятало до този момент. Така се появява “Линията на Бонд”, представена от еволюционния биолог Дейвид Лак.
Джим е и революционен препаратор, като е запазил 290 от 300-те известни вида птици в региона. Неговите птици, риби, жаби и насекоми са част от колекциите на много музеи в САЩ, включително и на най-големият “Смитсониън”.
И до днес изследванията на Бонд дават дивиденти. Миналата година Американското орнитоложко общество обяви бахамското орехче за изчезнало. То е открито от Джим през 1931 г. И след поредицата урагани през последните години вече го няма.
“Двете орехчета, които са открити от Джим Бонд, са единствените, на които можем да се уповаваме, когато говорим за този изчезнал вид. И как се отнасяме към тези същества. Те ще ни напомнят, че трябва да се учим от грешките си”, смята орнитологът Джейсън Векщайн от Академията за природни науки към университета “Дрекслер”.
