"168 часа": Позлатен пистолет от Тодор Живков за убийството на 16 горяни

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/10297694 www.24chasa.bg

Предателят умира по-късно, а преди него - синът и дъщеря му

През 1951 година група български гимназисти правят немислимото – създават нелегална организация за въоръжена борба срещу комунистическия режим. Към тях се присъединяват и младежи николапетковисти и така се ражда горянският отряд "Никола Петков", който действа основно в Същинска Средна гора. Но Държавна сигурност влиза в следите на бунтовниците и успява да внедри провокатор в отряда. Преди 70 години, на 1 октомври в местността "Белите камъни" южно от с. Александрово милиционерите устройват коварна клопка, залавят и разстрелват безмилостно 16 от младежите. Чуйте тази история за порива към свободата и за едно коварно предателство…

“Организацията на съпротивителното движение в България

"ГОРЯНИ" (ОСДБ-Горяни) се формира в началото на 1951 г. от ученици от Пловдивската гимназия, които се подготвят да действат в нелегалност – разказва известният изследовател на комунистическия терор Петко Огойски. - Към тях се присъединяват двама войници трудоваци от под. 55080 в Кърджали, които избягали с 6 автомата "Судаев" и 600 патрона. Това са Георги Комитски от с. Шишманци и Петко Китиков от с. Тръстеник, Пловдивско. Те стават и командири на сформирана чета от 15 души."

При първото сражение командирът на четата Петко Китиков е ранен, а друг четник пада убит. Но Георги Комитски и Пенчо Бресковски продължават набирането на хора и устройване на бази за снабдяване и укритие.

Въоръжената група действа в

землищата на селата

Стряма, Златосел, Върбен, Мраченик, Дрангово, Свежен, Розовец, Свилен, Суходол и Турия - в Пловдивско, Карловско и Казанлъшко. Целта на горяните е да респектират комунистите в този край заради тежките данъци и непосилни наряди, заради насилственото създаване на комунистическите кооперации. Следейки кризата в международните отношения, те се надяват на избухването на война между доскорошните съюзници - СССР и Запада.

"Една вечер вуйчо Видол се прибрал вкъщи, разровил голямата торба със сухари и от нея извадил два пистолета; пъхнал ги в раницата си и заминал при горяните", това разказва оз полк. Нейчо Неделчев от с. Суходол. По онова време той бил само на 2 години, но трагичната съдба на непокорния млад земеделец белязва с черна дамга съдбата на цялото им семейство. Най-вероятно местни комунисти пускали слухове, че горяните са живи, че са избягали в чужбина. Твърде вероятно е тези слухове да са тръгнали след публикуването през 1969 година на голям материал във в-к "Отечествен фронт". По повод годишнината от "революцията" редакторът Генчо Бъчваров (който е родом от Шипка) публикува спомена на старшина Никола Христов, който разказал, че арестували горяните и ги предали живи на властите.

Но горчивата истина излиза наяве

"Беше по комунистическо време, аз съм турист човек и бродя из планината през свободното си време. – спомня си Христо Ганев, бивш учител от село Александрово. - Бях на излет в местността "Белите камъни", това е на около 15 км от Александрово, на юг в Средна гора. Направи ми впечатление, че на една поляна някой беше оставил букет цветя и беше палил свещи. Като се прибрах у дома, казах на баща ми. Тогава той ми разказа под сурдинка историята с избитите горяни и ме предупреди да не се навъртам много по това място."

Всъщност тази поляна с цветята навремето била нива на ТКЗС-то, където садели картофи. Една част от добива есенно време заделяли за семе и го складирали там в една барака.

За охрана били

назначили

двама души

от селото – един българин и един турчин. Макар че милицията им забранила да говорят, по-късно, на чашка тези хора са разказвали на свои близки какво се е случило. И така цялото село научило кървавата история… Милиционерите разстрелвали заловените младежи пред едно по-дебело дърво, дива круша. Като си свършили работата, накарали двамата пазачи на картофената нива да заровят жертвите. Единият от тях, турчинът, си харесал палтото на един горянин и съблякъл трупа. Въпреки че дрехата била надупчена от куршумите, александровецът се пременил с нея…

"През 1992 година ни потърсиха от кметството и ни помолиха да покажем мястото на масовия гроб на група хора от Казанлък – продължава разказа си учителят Христо Ганев. - Един съселянин показа едно място, копаха доста. Тогава аз ги заведох на мястото, където бях намерил цветята. След няколко удара кирката попадна на нещо. Разровихме пръстта с ръце – буквално на пет пръста под повърхността изровихме първия череп."

После изпод земята започнали да излизат кости, алуминиеви манерки, почти непокътнати гумени галоши, метални копчета, даже една костена свирка. И много куршуми, както и няколко патрона. Някои от черепите имали дупки отгоре, на темето. Което означава, че жертвите са били доубивани с контролен изстрел в главата. Първоначалната информация на групата била, че заровените жертви са 12. Но продължавали да излизат още кости. Накрая станало ясно, че там са били погребани 16 горяни… В ексхумацията участвал и внукът на пазача турчин. Известен е с името Резата, но също и с българското име Райчо Юлиянов. Местните хора твърдят, че Резата по комунистическо време направил кариера в МВР.

Според архивите намерени са тленните останки на Пенчо Бресковски, Филип Георгиев, Стою Николов, Сребрю Паунов и Георги Георгиев, всичките от с. Златосел; Радню Тасев, Стою Узунов и Аврам Аврамов от с. Дрангово; Иван Райчев от с. Свилен, Карловско; Видол Илиев (Рашков) от с. Суходол, Карловско; Христо Челебоков от с. Свежен, Карловско; Тодор Македонски от с. Дебравица; Ненчо Ненчев от с. Осетеново, Казанлъшко и Павел Павлов от с. Ръжево Конаре. Почти

всички са земеделци, на възраст от

17 до 25 години

Командирът Георги Комитски, Минчо Михов и Христо Петров не били в момента на трагедията с четата, защото били слезли до близките села да търсят храна. По-късно и те са заловени, осъдени на смърт и убити.

"Изключително мръсна роля в цялата тази история изиграва фелдфебелът Никола Христов от Турия - припомня си Йордан Маринов, който е един от основните инициатори за разкопаването на масовия гроб. - Той бил охрана на военното летище в Казанлък. Но след като България се включва във Втората световна война, тогава присъединяваме Македония и Беломорието.

Това са Новите земи

много българи били изпратени там като българска администрация – кметове, бирници. Заминал и Никола Христов."

Какво точно е вършил там туриецът, не се знае, но няколко години след 9 септември 1944 година гръцките власти изпращат искане за екстрадирането на фелдфебела и още няколко човека от Казанлъшко, за да бъдат съдени за извършени от тях издевателства срещу местното население. Тогава началник на милицията в Казанлък бил Марко Марков. Той извикал фелдфебел Христов и му обещал да не го екстрадират, но в замяна да помогне на милицията за разбиването на горянската чета, действаща в Средна гора. По това време върви строежът на язовир "Георги Димитров" и управниците се опасяват, че една горянска акция в близост до големия строителен обект може да подплаши бригадирите и те да се разбягат…

Градят му легенда

– фелдфебелът започва демонстративно да псува властта и комунистите на публични места. После започва да излиза в Средна гора, уж по работа, като търси среща с горяните. И наистина, веднъж го срещат две въоръжени момчета, обискирват го и му вземат храната. Той им подхвърля, че не поддържат добре пушките си, които почнали тук-там да ръждясват. От дума на дума успял да им спечели доверието и те го приели първо за ятак, а после и в четата.

Следващата стъпка била да ги убеди, че разбита горянска чета от Родопите уж иска да се присъедини към тях. От Държавна сигурност преценяват, че ако мнимата родопска чета е твърде голяма, младежите може да се усъмнят. Затова изпращат на 1 октомври 1951 на уреченото място в Белите камъни само 8 преоблечени агенти. Фелдфебелът строява двете групи в две редици, на разстояние от около 5 - 6 метра. И командва "Кръ-гом"… Младежите, без да подозират нищо, се обръщат. И тогава агентите започват да крещят: "На колене! Хвърли оръжието!" Едно от момчетата горяни хуква да бяга, последвал го и Видол Илиев от Суходол.

"Видол бил едър и здрав мъж, за да го съборят, милиционерите изстреляли в него цял пълнител патрони… - разказва Данчо Маринов. - И наистина, при ексхумацията попаднахме на един скелет, от гръдния кош събрахме две шепи куршуми от автомат "Судаев"…"

Къде разстрелват останалите горяни, четете ТУК.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Човек и добре да живее, се качва на такси дори когато цената му е вдигната. Това се случи на Любен Дилов-син, който, без да се притеснява от завишените тарифи на бакшишите, смело се повози из центъра на столицата само ден преди да завали снегът. След като се разплати, Дилов продължи с бодра крачка по задачки

Точно като в стария хит от осемдесетте Станислава Айви често-често си намества очилата, докато обикаля из София, установиха трудолюбивите папараци на "България Днес". Водещата, която е и писателка, позната под името Станислава Кара, се запаси със сок и кафе, които й донесе колега с лъскава джипка. Станислава с наслада си пийна сока от морков

Баща за пример е Асен Блатечки. Актьорът чинно изчака сина си Борил пред училище, след което го хвана за ръка и в шеги и закачки го отведе вкъщи, забелязаха нетрепващите папараци на "България Днес". Снимки: България