През последните 6-7 години в сферата на висшето образование се проведе една изключително необходима и успешна реформа, част от която са националните програми, чрез които Министерството на образованието и науката /МОН/ финансира преодоляването на най-големите дефицити в образованието и науката. Последната от тях - публикуваната за обществено обсъждане Национална програма "Оптимизиране на вътрешната структура на академичния състав в държавните висши училища". Това предизвика неразбиране и поредица от недоразумения в медиите, се казва в позиция на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България относно Националната програма "Оптимизиране на вътрешната структура на академичния състав в държавните висши училища".
В становището се обяснява, че целта на националната програма не е принудителното пенсиониране на преподавателите над 65-годишна възраст, а осигуряване на част от необходимите финансови средства за обезщетения при пенсионирането на преподаватели, което и без това се случва във всички висши училища всяка година. Става дума за неколкостотин преподаватели годишно, на които при пенсиониране висшите училища изплащат сериозни обезщетения (6 брутни заплати по чл. 222 от Кодекса на труда и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ). Това са значителни средства, които само за Софийския университет надхвърлят 2 милиона лева годишно, следователно през последните 10 години са му стрували над 20 милиона лева, които няма откъде да се вземат освен от средствата за издръжка на обучението. Идеята на МОН не е да накара висшите училища да пенсионират някого, а да подпомогне финансово висшите училища за "осигуряване на необходимия финансов ресурс за изплащане на обезщетения, свързани с прекратяването на трудовите правоотношения", които и без това ще бъдат изплатени, още повече, че много висши училища вече осъзнаха необходимостта от повишаване на ефективността на разходите чрез оптимизиране на вътрешната структура на академичния състав. Наред с други мерки, това означава да прекратят практиката да държат на щат преподаватели над 68-годишна възраст в нарушение на Закона за висшето образование и да намалят броя на преподавателите на щат над 65-годишна възраст, за които законът позволява удължаване. В повечето висши училища преподавателите над 65-годишна възраст са в рамките на 5 процента, но в някои от тях възрастните преподаватели са непропорционално много, се посочва в позицията. От Съвета на ректорите посочват, че финансови средства за обезщетения са необходими всяка година, дори висшето училище да не е предприело никаква оптимизация. Има обаче висши училища, които искат да направят такава оптимизация, защото интересът на кандидат-студентите към цели специалности е намалял и финансово не е изгодно те да се поддържат едновременно в няколко висши училища. Такива висши училища отдавна са готови на това "закриване или преобразуване на основни структурни звена", за което говори националната програма, но нямат финансовите средства, за да го обезпечат. И така, не става дума за принудително пенсиониране на преподаватели, а за финансово обезпечаване на естествения ежегоден процес на навършване на пенсионна възраст, както и за подпомагане на онези висши училища, които желаят да направят структурни реформи, но не могат да си го позволят поради високия размер на обезщетенията. "Въпреки че това е може би най-успешната реформа от последните години, продължаваме да четем и слушаме, че висшите училища не желаят реформи, че приемат всеки, че всеки приет завършва и че качеството на образованието пада. Броят на местата за прием беше намален двойно и докато преди местата бяха повече от кандидат-студентите, сега има конкуренция между кандидатите. По-голямата част от средствата за висше образование се разпределят според качеството, а не според броя на студентите, което сложи край на борбата между висшите училища кой да приеме повече студенти чрез обявяване на нови специалности без значение има ли висшето училище опит, традиция и капацитет за тях", се казва в позицията. В нея се отбелязва, че реформата беше болезнена за повечето университети и въпреки това те я подкрепиха. Много от висшите училища, които държавата досега погрешно беше стимулирала да приемат възможно най-много студенти и да разкриват несвойствени специалности, са в лошо финансово състояние и се опитват да се адаптират към новите изисквания. Те изтърпяха доста лишения в името на това системата на висшето образование да се насочи в правилната посока. "Съветът на ректорите не само подкрепяше реформите, но често беше и техен инициатор - например на мораториума за разкриване на филиали и нови професионални направление, както и на изискването при акредитацията всеки преподавател да се отчита само в едно висше училище /внасяхме това предложение три пъти, докато беше прието от народните представители/. Без сериозни средства за образование и наука в България няма да има нито иновации, нито развита икономика. През последните години тези средства бяха повишени значително, но е нужно много по-сериозно финансиране на висшето образование и науката, за да настигнем, ако не развитите, то поне околните страни. Нито продължаването на реформите, нито увеличаването на средствата обаче са възможни, ако отричаме усилията, които положиха, и успехите, които постигнаха Министерството на образованието и науката, и висшите училища през последните години", се казва в позицията на Съвета на ректорите.
