Проф. Костадин Ангелов умее да води диалог, проучва лично всеки проблем - независимо дали е в далечна болница, или в собственото му здравно ведомство.
Държи медиците да усещат, че държавата стои зад тях
Знаете ли, че в България се появи успешен здравен министър?! Най-сетне. И още по-невероятно е, че го установяват и медиците, и пациентите. Нещо, което досега не се беше случвало.
Когато миналия юли проф. Костадин Ангелов стана здравен министър, в сектора се усети вълна на облекчение с нотки на учудване.
Облекчение, че най-после на поста идва лекар със солиден мениджърски опит в системата. Ангелов е
първият здравен
министър, който
преди това е
управлявал болница
– “Александровска”, една от основните в лечението на COVID-19, където добива опит “от фронта”.
Имаше и такива, които недоумяваха, че Ангелов прие да седне на министерския стол за неясно колко, но очакванията бяха, че ще е съвсем за кратко - всеки ден тогава предричаха Бойко Борисов да подаде оставката на кабинета заради протестите навън. А и още беше актуален онзи виц за опашката пред здравното министерство, на която се наредил любопитен гражданин с въпроса за какво чакат. Отговорили му - за поста здравен министър, но опашката бързо минава... В първото си правителство Борисов се раздели с трима министри - Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов, и завърши с Десислава Атанасова, във второто остана до края само с представителя на коалиционния партньор - Петър Москов, в третото смени Николай Петров с Кирил Ананиев, който по-късно стана финансов министър. И дойде ерата на Ангелов.
На 5-ия месец действията на този здравен министър доказват правилния избор. А той беше и един от малкото възможни в най-тежката ситуация за здравеопазването досега – епидемия от продължително и тежко заразно заболяване, която пренарежда дневния ред на всяко общество. И вади наяве трупаните с години структурни и организационни проблеми на всяка здравна система, както става и у нас.
В такава буря ресорният министър първо трябва да е лекар, защото медицинските кризи се решават с медицински средства. Трябва човек, способен да взема решения и да ги отстоява.
Година след началото на пандемията от COVID-19 се вижда, че всяко управление по света, което дава приоритет на финансови или псевдонаучни аргументи, се проваля.
В “мирно време” агресивният финансов подход в здравеопазването също е опасен, защото го лишава от кадри, стратегически структури и ефективност – какъв капацитет може да имат жизненоважните днес обществено здравеопазване и спешната помощ, след като са дялкани бюджетно години наред? Колко струва мантрата, че
здравеопазването е
безплатно, докато
здравната каса плаща
около 70% от
реалната стойност
на медицинската дейност, а българският пациент с най-ниската здравна осигуровка е най-доплащащият в ЕС? Как болниците, които не отклоняват тежки пациенти, компенсират разликата между истинската цена на лечението им и финансирането по клинична пътека? И най-тежкият въпрос – каква е цената на лекарския труд и защо никога досега не е калкулирана в остойностяването на медицинската дейност у нас? Ангелов познава отблизо последиците от тези нерешени въпроси.
Знае, че здравеопазването е комплексна система с приоритетни сектори не просто от лекции по здравен мениджмънт, а отвътре, чрез обхватния си професионален опит.
Влязъл е през
най-трудния вход
– спешната помощ,
след университета работи 2 години в Центъра за спешна помощ в София-област на територията на бившата Окръжна болница, сега УМБАЛ “Св. Анна”. След това специализира и практикува хирургия в Александровска болница, където има и преподавателска практика към Медицинския университет. Завършва и финанси в УНСС. През 2013 г., само на 36 г., става директор на болницата. Тогава представителите на статуквото са стъписани, а младите виждат наченки за позитивни промени. Вратите за тях наистина се отварят, а
политиката към
младите лекари е
един от основните
приоритети
на директора и амбициозния му екип. Постепенно средната възраст на работещите в Александровска болница “пада” на 41 години. Преди това е между 51 и 60 г. Болницата се модернизира, внедряват се иновации чрез европроекти.
“Александровска” е не просто една от най-големите многопрофилни болници, а гръбнакът на медицинското обучение у нас, което развива структури с национално значение и поддържа 24-часова спешност. Там работят около 1500 души в над 30 клиники и други структури.
Да управляваш такава сложна болница, пресечна точка за трудни и скъпоструващи пациенти от цялата страна, водещи медицински специалисти и академично обучение на фона на бюджетни ограничения, е най-сериозната подготовка за всеки мениджър в здравеопазването. “Александровска” е и една от първите 4 болници, които откриха структури за лечение на COVID-19 през март 2020 г. заедно с ВМА, “Пирогов” и УМБАЛ “Св. Анна”. Техните ръководства първи се сблъскаха с проблемите по преструктуриране на клиники и персонал, недостига на кадри и нуждата от доброволци, снабдяването със защитни облекла, оборудване, лекарства и др.
Първото, което предприе проф. Ангелов като министър, е още на другия ден след назначението си
да обиколи
големите болници
в страната,
които поемат основния удар на епидемията.
Тогава в сливенската болница се изненадаха, че министърът е дошъл, за да се информира лично за проблемите им – подход, който не помнят. Областните болници от години са наричани “гръбнакът на здравеопазването” от управляващите, но досега рядко е проличавало да са приоритет. Новият здравен министър заяви, че ще прави всичко всеки работещ в здравната система да чувства подкрепата на държавата.
Това е и едно от качествата на проф. Ангелов – винаги проучва лично проблемите, отива на място, проверява и изслушва. В обиколки по болниците прекара цяло лято, пътува почти постоянно в страната по конкретни проблеми. Много
бързо взема
отношение
по здравни казуси –
включително и
чрез постове в
личния си фейсбук
В края на 2020 г. така реагира по проблема с достъпа до животоподдържащо лекарство при муковисцидоза за пациентите над 18 години. Въпросът бе решен светкавично с промяна в наредба и пациентска организация му даде приз за човечност.
Диалогичността и хладнокръвието са в стила му. И като директор, и като министър проф. Ангелов е достъпен за срещи по проблеми със спорещи страни. Отстоява позициите си твърдо, но не агресивно и с уважение към чуждата позиция.
На среща с протестиращи представители на Съюза на организациите за любителско изкуство – СОЛИ, министърът каза:
“Парадокс е, че
аз воювам с вас
за вашето здраве
Парадокс е, че трябва да убеждавам всеки, че искам да опазя здравето и живота му. За мен това е най-важното. Аз не искам да бъда обичан или одобряван, аз искам да бъда полезен за всеки отделен български гражданин и заедно да преминем през това изпитание COVID-19”.
Гарантира авторитета и експертната роля на Националния оперативен щаб, от който бе част, преди да стане министър. Работи конструктивно с щаба и без да допуска конфронтации. Отстоява препоръките и решенията за противоепидемичните мерки – най-трудната му задача към момента като министър. В негова полза са резултатите, достигналите до най-високи нива от началото на епидемията заболеваемост и смъртност спаднаха значително при последното затягане на мерките.
Застана зад
имунизационната
програма с личния
си пример, като се
ваксинира пръв
при старта на кампанията.
Управлението на епидемията безспорно е най-голямото предизвикателство в работата на министъра. Отстояването на противоепидемичните мерки, умелото редуване на по-лек и по-строг режим засега са единственият ефективен подход, към който се присъединява и имунизационната кампания на възможно най-широк кръг от обществото. Силно качество на проф. Ангелов е, че не бяга от задължението си
да аргументира
и комуникира
решенията за
мерките от позицията
на най-масовия
обществен интерес
Поредната трудност в кариерата му сега е да го разберат и тези професионални и социални групи, които са най-засегнати от ограничията на дейността.
“Във война сме. Всички го казват, че война не се печели с инат”, каза министърът във Велико Търново по повод исканията за ресторантьорите да отворят веднага.
В подкрепа на това силно на пръв поглед твърдение са последните тревожни съобщения от световната експертна общност, свързани с новите щамове на коронавируса, известни като британски, южноафрикански и бразилски.
Развитите страни се готвят за нов продължителен и труден период в борбата с пандемията, очаква се 3-а вълна с още по-висока заболеваемост и смъртност. Пред прага на този риск, от който България няма как да се изолира, е добре да помагаме лично – с осъзнатост, дисциплина и повече вяра в експертите, които са работят денонощно и вземат решения.
Приоритет са 5 проекта на ЕС за модерно здравеопазване
Името на проф. Костадин Ангелов като министър ще остане свързано и с ускоряването на дейностите по всички започнати от МЗ проекти, които продължават и през 2021 г. Те дават възможност за модернизация на здравеопазването, с която ще се подобряват здравните показатели в дългосрочен план – очертана от министъра основна цел на мандата му.
Ключови за сектора проекти с европейско финансиране са:
Големият инвестиционен проект “Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ” с бюджет 163,8 млн. лв., финансиран от ОП “Региони в растеж” (2014-2020). Чрез него се модернизира автопаркът на спешните центрове и техните филиали в страната, предвидена е доставка на 400 линейки. Те получиха 280 оборудвани линейки, предстои ще бъдат доставени и останалите 120. С допълнителни 2,5 млн. лв. е преобявена обществената поръчка за 42 високопроходими и процедурата е в изпълнение. В ход са обществените поръчки за строително-ремонтните дейности на всичките 237 обекта на спешната помощ.
Подобяване на качеството на спешната помощ е главната цел на проекта “Подобряване на условията за лечение на спешните състояния” (ПУЛСС) с бюджет 7 млн. лв., по който се обновява оборудването и са предвидени обучения за спешните медици.
Подготвя се обществената поръчка за медицински хеликоптер, за който бяха осигурени 20 млн. лв. по ОП “Региони в растеж”. По същата програма са и проектите “Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания” с общ бюджет 13 млн. лв.
По проекта “Специализация в здравеопазването” всеки месец се обявяват класирания за одобрени специализанти, с които се сключват договори за финансиране и се изплащат такси за теоретично и практическо обучение и стипендии.
Стартира проектът CEF-TC-2019-2: Setting-up Generic Cross Border eHealth Services in Bulgaria с бюджет от 1,2 млн. евро за изграждане на контактен център, който ще осигурява трансграничния обмен на здравни данни на гражданите от ЕС.
Проф. Асен Балтов, директор на “Пирогов”:
От първия ден знаеше какво трябва да се направи
Едно от най-големите предизвикателства през тези 6 месеца, откакто министър е проф. Ангелов, е, че се справи с изключително тежката ситуация с коронавируса и пика от ноември и декември. Показа твърдост и отговорност при вземането на правилните решения заедно с премиера за намаляване на натиска върху болниците. Не случайно в момента сме оазис в пандемията в Европа. Така бяха спасени много човешки животи.
Проф. Ангелов е човек, който наистина има цел и задачи, които изпълнява. Това се видя с повишението на доходите на работещите в здравеопазването на фона на кризата. Успя да договори и допълнителните средства от тази година за лекарите, сестрите и санитарите. Отстоява интересите както на гилдията, така и на самата здравна система.
Познавам проф. Ангелов не от вчера, смятам, че предишният му пост на директор на “Александровска” - една от най-големите болници, много му помогна от първия ден да разбере какво трябва да се направи в кризата и в здравеопазването въобще.
Д-р Стефан Филев, директор на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, Велико Търново:
Оказва ни пълна подкрепа с опита си
Проф. Ангелов е човек, който разбира естеството на работата, познава я в детайли, тъй като допреди 6 месеца той я е работил. Много малко трябва, за да разбере какъв е проблемът и да вникне в него. Най-хубавото е, че винаги има желание да помогне. Готов е с опита, който има като ръководител на лечебно заведение, да окаже подкрепа.
Д-р Васислав Петров, шеф на МБАЛ “Д-р Иван Селимински”, Сливен:
Проблемите са му ясни от едно изречение
Говорил съм и с колеги от други градове. Общото ни мнение е, че с този министър се работи лесно, защото преди това е бил директор на болница. Разбира проблемите ни от първото изречение, не чака дълго да му се обяснява. Първата му визита като министър беше тъкмо в Сливен, за да провери готовността ни да приемем за лечение заразени с COVID-19.
Проф. Борис Богов, директор на УМБАЛ “Александровска”:
Може да работи с всеки - от бунтаря до професора
Още като директор на Александровска болница се отличаваше от предшествениците си. Подкрепяше много младите хора. Никога не е отказвал среща на желаещ да специализира и винаги е помагал това да се случи. У него има желание за колаборация с всеки един - от бунтаря до професора. Запазил е това си качество и като министър. Много е амбициозен и отговорен. Нещата, които говори, наистина ги мисли и иска да ги свърши.
Нито един министър преди него не може да се похвали с “раздаването” на толкова субсидии за болниците - даде им възможност да довършат ненаправеното по оборудване и обновяване. И за да няма конфликт на интереси, на “Александровска” даде по-малко, отколкото на други лечебни заведения.
Д-р Иван Маджаров, шеф на Българския лекарски съюз:
С откровеност успокои обществото, осигури повече средства за системата
Една от големите заслуги на проф. Ангелов е, че в труден момент съумя да успокои хората чрез откровеност, навременна и цялостна информация независимо от казуса. В добра колаборация с финансовото министерство и премиера осигури допълнителни средства за системата.
Проф. Ангелов успешно лансира и идеята за регионалното финансиране на слабонаселени области, което е отдавнашна идея на БЛС. Повдигането на тези въпроси и заставането зад тях показва ясно разбиране на проблемите и състоянието на системата.
