Ние сме юристи, за да обсъждаме, трябва да
е ясно точно кои текстове от конституцията
ще се променят, смята магистрат
Повечето кадровици от Висшия съдебен съвет (ВСС) и висши магистрати, които “24 часа” потърси, отказаха коментар с аргумента, че все още не са видели конкретни текстове за промяна в конституцията.
Официален коментар направи само представляващият ВСС Боян Магдалинчев. Според него големият дебат ще е за мястото на прокуратурата, тоест дали да остане, или не в съдебната система.
“На този етап
не е редно
отделни
членове на ВСС
да вземем
отношение,
защото не сме го обсъждали на заседание на пленума. Когато се задвижи процедурата, която не е никак лека, ще вземем отношение”, каза член на кадровия орган.
Според негов колега заявеното от премиера Бойко Борисов било само идеи, липсвала обаче конкретика.
“Няма нищо лошо тези идеи да се споделят и да започне по-широк дебат в обществото, но все пак топката е в ръцете на парламента”, смята магистрат.
Според него засега съдебната система трудно може да се ангажира с конкретно мнение, защото още нямало предложения “в изискуемата юридическа форма”.
Още повече, че веднага след предложенията на Борисов за промяна в конституцията коалиционните партньори обявили, че и те имат свои идеи за промяна.
“Ние сме хора юристи и за да вземем отношение, трябва да е ясно точно какво ще се променя”, допълни друг член на ВСС. Според него най-конкретното предложение било за намаляването на бройката на народните представители в обикновеното народно събрание от 240 на 120, но пък то не засягало съдебната система.
Според кадровици по отношение на съдебния съвет нямало много различни идеи. Ново е предложението да няма Пленум, а колегиите да се наричат съвети.
“И сега кадруването в съдебната система е по колегии”, обясни член на съвета.
ВСС беше разделен на съдийска и прокурорска колегия с последната промяна на конституцията през 2015 г. Оттогава прокуророската колегия избира административните ръководители в прокуратурата, а съдийската - на съдилищата. Пленумът се занимава с бюджетни въпроси и с избора на тримата големи - главен прокурор и председателите на ВКС и ВАС.
Според магистрати идеята за 5-годишния мандат на шефовете на ВКС и ВАС също не била нова, а отдавна се коментирала.
През годините по отношение на прокуратурата имаше даже по-радикални идеи - да излезе от съдебната власт и да е част от изпълнителната, припомни магистрат. Според други членове на съвета нямало особено значение дали членовете от парламентарната квота ще бъдат 6-има или 7. Някои от по-радикалните мнения изразяват становище, че Народното събрание не бива да избира членове на кадровия орган.
“Според мен няма нищо лошо, за да има връзка между институциите, но може би парламентът не бива да избира за членове на ВСС действащи магистрати, а хора от академичната общност, или депутати, изрази мнение магистрат.
Потърсена за коментар, зам.-главният прокурор и доскорошен говорител на прокурорската колегия на ВСС Даниела Машева, обясни, че на този етап не е запозната в детайли, за да изрази становище.
Говорителят на съдийската колегия на ВСС Цветинка Пашкунова също отказа с аргумента, че няма мандат от останалите членове да изразява мнение, още повече че съдийската колегия не е обсъдила предложенията.
Олга Керелска, която е смятана за близка до шефа на ВКС Лозан Панов, обясни, че е в отпуск и по-детайлно може да говори за предложенията след 21 август.
В отпуск е и шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков. (24часа)
