Стоянка Мутафова почина от възпалена жлъчка, довела до некроза на целия мехур и като следствие сепсис, тежка пневмония и некрози по краката. Сепсисът е системен имунен отговор на някаква инфекция в организма. Системен означава, че патогенните бактерии са навлезли в кръвоносната система и предизвикват общо отравяне на организма. Заради сепсиса спешно я оперират и отстраняват жлъчния мехур, където всъщност е огнището на инфекцията, той е напълно некрозирал. На 97 години една банална хрема е тежък проблем, а такава обща и голяма инфекция е медицинско предизвикателство.
За Мутафова се грижат най-добрите лекари в България. Но от дългия престой на изкуствено дишане тя развива и пневмония, която, съчетана със сепсиса и високата температура, води до полиорганна недостатъчност. Освен всичко друго тя получава и некротични рани по краката от залежаването. Но въпреки силно влошеното си здраве тя изкара 45 дни след спешната операцията на 21 октомври.
Веднага след операцията Мутафова е била добре и първото нещо, което казала на дъщеря си Муки, било “Обичам те!”.
Стоянка Мутафова
мразеше болниците!
Дори се е случвало да се измъква от прозореца и да бяга от клиника. Но може би точно тази нейна непоносимост накрая ѝ изигра лоша шега... Вместо преди години да махне камъните в жлъчката си, в паниката си от ножа тя се самолекува с минерална вода.
Голямата комедийна актриса не се съвзе от спешната животоспасяваща операция на жлъчката, получи сепсис и след дълго лечение в болница “Лозенец” и във Военномедицинска болница издъхна в 6,15 ч. на 6.12. - Никулден. Така и не научава за кончината на Стефан Данаилов, който лежи в съседна стая...
В последните години Стоянка Мутафова беше наистина Госпожа Стихийно бедствие, но бедствията ѝ се струпваха предимно на главата.
През дългите си години артистична кариера беше получила травми от сцената - паднали кулиси, падане от сцената, дори шамар от сценичен работник, а това не остава без последствия. Иначе
беше пълна
въздържателка,
непушачка,
хранеше се
здравословно,
обичаше най-много шоколад, но накрая лекарите ѝ забраниха дори това удоволствие. Десетки пъти се пускаха слухове, че слиза от сцената, а тя пак се връщаше като феникс, защото точно сцената беше нейната жарава, на която възкръсваше от всички болежки.
Дъщеря ѝ Муки казваше: “Омръзна ми да воювам с нея! От една страна, искам да спре да играе, от друга - знам, че когато слезе от сцената, ще угасне. От нея черпеше енергия, желание за живот. Болна, с температура, но да излезе пред зрителите - това беше нейното лекарство”.
Но сцената, колкото и да е вълшебна, не лекува всичко.
Много сериозни бяха проблемите на Стояна с очите - и двете с катаракта, почти не можеше да чете, а това страшно ѝ липсваше. Специално за нея печатаха репликите за ролите ѝ с много едър шрифт. След години отлагане накрая се реши да се оперира и разбра, че напразно се е страхувала.
Голямата актриса е сама вкъщи, готви се за турне в Пловдив. Схваща ѝ се ръката. Преценява, че вероятно получава инфаркт. И е точно това. Знае симптомите от времето, когато любимият и мъж Нейчо Попов получава същите. (Този инфаркт слага край на живота му – б.а.)
“Успя да ми се обади с последни сили - разказа Муки . - Приеха я в клиника “Токуда”. Там знаят добре здравословното ѝ състояние. Свикаха консилиум. Прецениха, че трябва да ѝ бъде поставен стент. Наистина е имала инфаркт. По нейните думи съвсем, съвсем мъничък, но тя е все пак на 94 години (тогава)... Майка ми е. Ние сме си една за друга. Ужасих се. Веднага ме пуснаха вътре в клиниката. Стоях и стоях на един стол. Стоях и стисках... не палци. Просто мислено ѝ изпращах цялата си любов и си шепнех като мантра: “Мамо, аз съм Муки, мамо, аз съм. Мамо, обичам те.
Мамо, трябва да сме
заедно. Мамо, дръж
се! Мамо, мамо,
аз съм...”
Уверих се, че е добре, щом ми заръча да ѝ донеса червило и крем, да е красива. Суета! Все повтаря – микро, микро... Ама си е инфаркт. На нейните години... Тя си е такава - много емоционален човек. Трогна се до сълзи от вниманието на всички за нейното здраве. Да ѝ се неначудиш! Иска да си ходи! Да играе! Първата ѝ приказка след слагането на стента беше: “Кога ще играя пак?”. Ама, майко, ама чакай, ама излез първо от болницата. А тя - не! Ама сме си двете. Сами... Да се крепим. Радвам се, че всеки път, когато говори за себе си, за здравето си, първата ѝ мисъл е за мен. “Муки да е щастлива. Това е най-важното. Живея за нея”, казва винаги тя.”
“Мислехте, че съм
умряла?
Ама я още не съм.” Така реагира Стоянка Мутафова от болничната си стая в “Токуда” пред “24 часа”. Актрисата вече беше превърнала в истинска шеметна история преживяването си с прилошаването ѝ в банята, когато се налага спешно да влезе в клиника. “Рекох си - инфаркт, мари Стояно. Всичко ми беше светло и ясно иначе пред очите. Време ти е вече, Стояно. Нейчо те чака там, ако е там. Да си го гушна. Ама аз, аз може да отида в ада. Щото съм лоша, а Нейчо беше добър, добър... Най-добрият човек. Дано се намерим. Аз – в ада, той – в рая, но бяхме обречени един на друг... Не се бъркам в работите на Господ...”
Стоянка Мутафова бе сред гостите на 72-ия рожден ден на патриарх Неофит. Актрисата отиде лично, за да целуне ръка на Негово Светейшество, двамата си поговориха на четири очи и после тя взе микрофона.
“Патриархът ме благослови за дълъг живот, макар и този, който живях дотук, да ми е достатъчен”, пошегува се тогава в характерния си стил голямата актриса.
“Ние с вас се познаваме, но беше в много комична ситуация - в “Пирогов”, обясни дядо Сионий на Стоянка Мутафова. Преди 20-ина години двамата се озовали в “Пирогов” - той със счупен крак, актрисата със счупена ръка. Стояли двамата пред лекарския кабинет в очакване на шините, когато Муки, дъщерята на актрисата, се скарала на двамата. “Вижте се - вие свещеник, тя стара жена, къде сте тръгнали да падате по улиците?”, възмущавала се Мария Грубешлиева. “Боже, колко падания имам”, клатела през това време глава Стоянка Мутафова.
Само паданията
да бяха...
Едно от тях беше плъзгането по мократа трева на виличката ѝ в “Драгалевци”, когато си счупи ръката. Измислиха ѝ специална роля на героиня с такава травма - само и само да играе пак!
Отказвала
операция,
лекувала се с
минерална вода
Тежки падания съпътстваха последните години на актрисата - плъзна се на тревата във вилата си в кв. “Драгалевци” и счупи ръка, после претърпя инцидент в банята.
Пътува с такси - тя най-често се придвижваше така, а шофьорите отказваха да ѝ вземат пари. Но слизайки, си закача крака в остър ръб на вратата на колата. Тази рана с месеци не зараства, но тя продължава да играе. “Хапче ръкопляскания и Стояна е на върха”, казва Ирен Кривошиева, която ѝ партнира в спектакъла “Госпожа Стихийно бедствие” и заедно вихреха сиртаки.
Последва драмата с ескалатора. Ето я в първо лице:
“Казах си, това е краят, ескалаторът ще ни смели. Шиха ми раната на крака с упойка. Дори не знам колко шева имам, но май са доста. Как ѝ се хванах на акъла на моята щерка да отидем в мола до вкъщи. Качихме се на един ескалатор. А той ту спре, ту тръгва, пак спре, пак тръгва. Отначало не се стреснах, макар че винаги съм имала страх от ескалатори. Все ми приличат на някакви крокодили или динозаври, които само чакат възможност да те захапят и сдъвчат с огромните си челюсти. Това са си мои страхове, досега не ми се е случвало, но все има първи път. Не знам каква точно е техническата причина, но изведнъж и двете с Муки се оказахме заклещени в стъпалата, една върху друга, оплетени на кълбо. Добре, че навреме спряха тая машинария.
Иначе щяхме
наистина да станем
на кайма,
ако ни повлечеше надолу. Едва ни измъкнаха от зъбците на ескалатора. Лошото беше, че имам синдром, който не позволява кръвта ми бързо да се съсирва. Раната на крака ми е сериозна. Тя се оказа точно над тази, която получих при едно слизане от такси, когато се нараних на ръба на вратата му и която току-що зарасна. Пак ме приеха и в същата болница, където вече ме знаеха с моите болежки и рани. Знаят колко се страхувам от операции, от лекари, от интервенции, но напоследък все ми се налагат. Раната беше до костта. Шиха ме с упойка. Дори не знам колко шева имам, но май са доста. Сега упойката започва да ме пуска и чувствам болки. Ще има и още болки. Вдигнала съм си крака на една възглавница в леглото. Всеки ден ще ходя да ми сменят превръзката. Тя е доста голяма, по-широка от тази при предишния инцидент с таксито. Големият ми страх е от инфекции. Панически се плаша. Налага се да отлагам представления. Лекарите са категорични - кракът ми трябва да почива. Бързо няма да мине. А знаете какво представление е “Г-жа Стихийно бедствие”.
Там се джаскам,
играя канкан и други
бесни танци
Мога да ги докарам със счупена ръка, но как би се вписал в сценария куц крак? Дума да не става!” Колегата ми Шуши, който е силно вярващ, ми се обади малко след инцидента и ми каза: “Стояно, вярваш, не вярваш, но отивам да се помоля за твоето здраве, може би трябва да направим и водосвет.” Казвам му: “Прави каквото прецениш, но знаеш, че съм атеистка. В черква не влизам. И на смъртния си одър ще се шегувам с тая проклетница - смъртта.” Макар че, в интерес на истината, този път, в малкото минути, в които осъзнах в каква ситуация се оказахме с Муки, си казах: “Е, това е краят, ще ни смели!” Наистина този път се уплаших сериозно. Но мина.”
