Некачествени проекти, сложни инженерно- геоложки условия, тежки административни процедури удължават сроковете
Жп линията София – Пловдив няма да бъде завършена в цялост в настоящия програмен период, проблем е тунелът в участъка Елин Пелин - Костенец
За следващия програмен период ще се търсят комбинации от европейско финансиране, държавни средства и частен капитал
3,6 млрд. са европейските пари за строителство на жп линии, магистрали, пристанища, за удълбочаване на Дунав, нови влакове, системи за безопасност. Те се осигуряват по програма “Транспортна свързаност”, плана за възстановяване и Механизма за свързване на Европа. Това заяви зам.-министърът на транспорта Цвета Тимева в подкаста на “24 часа” “Региони без граници”.
Транспортът има пряко отражение върху икономическото развитие, регионалната свързаност, конкурентоспособността и ежедневието на хората. Целта е европейското финансиране да се превърне в реална полза, а не да се разглежда единствено като усвоени средства или построени инфраструктурни обекти, казва Тимева. Година преди края на програмния период транспортното министерство отчита много започнати обекти, но и значителни закъснения. Сред причините са некачествени и непълни проекти, при които реалните инженерно-геоложки условия на терен се оказват различни от предвидените. Това налага допълнителни проучвания,
преработване на проектите и оскъпяване на
строителството
Към проблемите се добавят тежки административни процедури, обжалвания на обществени поръчки и инфлационният натиск през последните години.
Разплатените средства по програма “Транспортна свързаност” и плана за възстановяване са 1,242 млрд. евро. От тях близо 638 млн. са по оперативната програма, чийто бюджет е 1,9 млрд. евро.
По плана за възстановяване са платени 600 млн. евро от общо предвидени 700 млн. По Механизма за свързване на Европа плащанията възлизат на 459 млн. евро. Там проектите се управляват директно от Европейската комисия чрез Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) и плащанията се извършват спрямо напредъка и отчетените дейности по отделните грантови споразумения.
Сред проектите с най-видим напредък по оперативната програма е модернизацията на железопътните направления София - Пловдив - Бургас и София - Драгоман, както и доставката на петте нови електрически мотриси “Шкода”, финансирани по нея, казва Тимева. Част от инвестициите са от предходния програмен период.
По трасето Пловдив - Бургас
има значителен напредък
а по линията София - Драгоман продължава модернизацията и удвояването на отделни участъци. Целта е да бъдат завършени до края на 2029 г., когато приключва допустимият срок.
По-сложно е при жп линията София – Пловдив. Там строителството включва тунели, мостове, виадукти и други сложни съоръжения. При тунелното преминаване се оказва, че инженерно-геоложките условия се различават от очакваното при проектирането, което налага допълнителни изследвания. Затова този участък няма да бъде завършен през текущия програмен период. За останалите по направлението министерството ще се стреми да спази графика до края на 2029 г.
Модернизацията на железопътната линия София – Драгоман – сръбска граница се изпълнява на етапи. Втората фаза, финансирана по програма “Транспортна свързаност”, включва частично удвояване на линията, обновяване на системите за сигнализация и телекомуникация и внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение. След модернизацията се очаква пътническите
влакове да могат да се движат със скорост
до 160 км/ч, а товарните – до 120 км/ч
От сръбска страна също се извършва мащабна модернизация и електрификация на приблизително 100-километровия участък между Ниш и Димитровград. Проектът се подпомага с европейско финансиране и трябва да осигури по-бърза връзка по оста Белград – Ниш – София, част от Европейския транспортен коридор 10.
По Механизма за свързване на Европа важна част от инвестициите е международната свързаност. Сред тях е проектът за подобряване на условията за корабоплаване в общия участък на река Дунав между България и Румъния. Има сключен договор за екологичен мониторинг, а останалите процедури за проектиране, строителство и надзор са в ход.
За забавянето на магистрала “Струма” в Кресненското дефиле Тимева припомни, че екологичните и процедурните пречки са основен проблем през годините. Според нея е намерено компромисно решение за преминаването през дефилето.
Изработена е пътна карта, според която изпълнението на последния участък трябва да започне през следващата година. Паралелно продължава работата по обхода на Кресна, който трябва да облекчи движението през населеното място и да подобри безопасността.
Аз съм оптимист за магистрала “Струма”,
заяви Тимева.
Друг стратегически проект е предпроектното проучване за втори мост на река Дунав при Русе – Гюргево. По него има забавяне от румънска страна, но българските власти следят развитието заради значението му за връзките север – юг и коридора Балтийско море - Черно море - Егейско море.
Тимева посочи и плана за действие между България, Румъния и Гърция, подписан в Брюксел. От общо 53 проекта 23 са определени като инвестиции със значима стойност и висока степен на готовност. Трите държави планират съвместно кандидатстване за финансиране по пакета “Военна мобилност” и по Кохезионния фонд.
Сред предложените български проекти по кохезионния пакет са строителството на железопътния участък Любимец – Свиленград – гръцка граница с индикативен бюджет около 40 млн. евро. Ще се искат и 4,7 млн. евро за предпроектните проучвания за железопътния участък Михайлово – Димитровград.
По “Военна мобилност” са включени разширяване на пътния участък след края на магистрала “Струма” до Кулата, предпроектно проучване на магистралното трасе Велико Търново - Николаево с връзка към магистрала “Марица” и електрификация на железопътния участък от Дунав мост до Русе. Индикативният бюджет за предпроектното проучване на трасето Велико Търново - Николаево е около 8,5 млн. евро, а за железопътната електрификация – близо 4 млн. евро. Посочените стойности са индикативни и служат за целите на планирането и оценката на проектните предложения.
Основен приоритет през следващия програмен период е продължаване на проектите, в които вече са вложени средства, особено по основните транспортни направления в страната. Необходимостта от изграждане на нова и поддържане на съществуващата инфраструктура обаче значително надхвърля възможностите на държавния бюджет и европейското финансиране. Затова според Тимева трябва да се търсят различни комбинации от държавни средства, европейско финансиране, заеми от международни финансови институции, публично-частни партньорства и концесии за привличане на частен капитал.