Като председател на Гражданския клуб в Пловдив защитаваше българщината
Той кипеше от енергия, впускаше се в родолюбиви каузи и повечето от тях довеждаше до успешен край. Една от тях обаче - връщането на костите на цар Самуил, не доживя.
Пловдивчанинът Лука Станчев първи се залови през далечната 2002 г. да върне тленните останки на българския владетел. Някогашният преподавател по физика в Пловдивския университет тичаше, организираше срещи, посещения на остров Свети Ахил и вярваше, че това рано или късно ще стане.
Като председател на Гражданския клуб в Пловдив се бореше за българщината.
“Жалко, че не можа да види своята осъществена кауза, за която толкова години се бореше. Но понякога животът има своята особена справедливост - след смъртта му идва този ден. Днес, когато говорим за завръщането на тленните останки на цар Самуил, наистина
трябва да си спомним и за човека, който десетилетия наред не позволи тази памет да бъде забравена
Защото каузите понякога надживяват своите хора, но именно хората са тези, които ги правят възможни”, припомня университетският преподавател Евелина Здравкова.
Сега покрай еуфорията по посрещането на костите на цар Самуил доста хора се сетиха, че до голяма степен този успех се дължи и на Лука Станчев. Той си отиде на 83 г. през 2019 г.
“Беше му мечта. Осъществи връзка с археолога проф. Николаос Муцопулос в Солун. Той му разказа за своите проучвания на остров Свети Ахил, където е открил гроба и доказва, че е на цар Самуил”, припомня бившият кмет на Пловдив д-р Иван Чомаков, приятел и сподвижник на Лука Станчев.
След срещата с Муцопулос на Станчев му идва идеята дали не можем да ги приберем в България. “Водеше се от стремежа, че това ще подчертае, че Самуил е български владетел, тъй като по това време македонците вече си го бяха присвоили. Дори преди нас му издигнаха паметник”, допълва той.
И Станчев се залавя трескаво. Въвлича в каузата и д-р Чомаков като кмет на Пловдив. Канят Муцопулос и го правят почетен гражданин на втория по големина български град.
“Благородна идея, но знаехме, че няма как да я осъществим без съдействието на държавата. Започнахме разговори на високо ниво. Ангажирахме и тогавашния президент Георги Първанов. Като историк той се отнесе добронамерено. Гърците поставиха условие - те ще дадат костите, а ние да им върнем реликви от техни манастири. Дали сега това е разменната монета, не зная”, разсъждава д-р Чомаков.
Успоредно продължават да действат и по друга линия. Всяка година организират посещения и събития на Свети Ахил. Изпращат художници и други творци.
“Проф. Муцопулос предостави своя научен труд за Самуил и ние го отпечатахме на български и английски език
Изнесе лекция в Пловдив”, допълва Иван Чомаков. Той си спомни една весела история.
“Побратимихме Пловдив с Касторя. Взех с мен Станчев и отидохме до Свети Ахил. След това по друг повод ходих пак в Касторя, но сам. Минах през Северна Македония. Луката вече се беше вживял много в тази кауза. Реших да си направя шега. Обадих му се, докато бях на Свети Ахил. Казах му: “Знаеш ли, че на табелата са изтъркани българските букви и единствено пише “Цар Самуил”, припомня той. Станчев буквално пощурява.
“Прибирам се в Пловдив, на другия ден отивам на работа, гледам Луката тича рано-рано по площада. “Отивам в БНТ, сега ще видиш какво ще ги направя тези сърбаши, дето са изтрили българските букви от гроба на Самуил”, изстрелва той.
Чомаков не може да го успокои. “Чакай бе, човек”, почва да му обяснява, че това е шега. Той обаче не хваща вяра. Едва успява да го усмири.
“Много се подразнихме, когато видяхме, че македонците направиха паметник на цар Самуил, а ние след тях в София. Да, хубав е, единствено ме притесняваха светещите очи. Но всеки автор има свои виждания. Дразни ме, че винаги вървим 10-15 г. след събитията. Така е и в управлението на държавата, но това е друга тема”, отклонява се бившият кмет на Пловдив.
С умиление си спомня, че чрез Гражданския клуб на Лука Станчев са направени много родолюбиви инициативи.
“Мира не му даваше, че костите на Самуил не са в България
Успокоявах го, че в крайна сметка са погребани в територия, която е била българска. Но така или иначе сега са в пределите на Гърция и без съгласието ѝ и с компромиси от наша страна няма как да стане. Радвам се, че това, което беше една кауза на Гражданския клуб под емоционалното въздействие на Луката, вече е факт”, обяснява д-р Чомаков.
Станчев беше близък и с Вселенския патриарх Вартоломей. Занимавал е и него с този въпрос, но главата на Константинополската патриаршия няма думата в Гърция, тъй като църквата на южните ни съседи е автокефална.
“Трябваше много тънко да пипаме, за да не влезем в сложни взаимоотношения. Вартоломей помогна в друга посока - за реставрацията на църквата “Свети Стефан” в Цариград. Ние също се включихме. И слава богу, че успяхме. Сега “Свети Стефан” се посещава много не само от българи, но и от турци”, вметва д-р Чомаков.
Той сега е щастлив, че вижда една тяхна мечта, провокирана от Лука Станчев за Самуил, осъществена.
“Заслужава адмирации. Това е голям исторически и политически акт за нас, българите”, обобщава бившият кмет на Пловдив.
