12 години след като създава паметника на цар Самуил, скулпторът Александър Хайтов признава, че не е вярвал, че реалните кости на владетеля някога ще почиват в София.
„Не съм очаквал такова нещо. Макар че по времето, когато правих паметника, участвах в комитет от учени и журналисти с намерението останките да се върнат тук. Не съм очаквал, че ще доживея да го видя", споделя той пред Нова тв.
Александър Хайтов сътвори паметника по повод 1000 години от смъртта на владетеля през 2014 г. Оттогава обаче не е стъпвал на мястото. Признава, че причината е била свързана с осветлението. Авторът споделя, че години наред не е идвал на паметника. Сега има и промяна. Преди е имало прожектори, които са светели право очите на Самуил и това не е било добра идея.
Преди 12 години пред Хайтов стои изключително трудна задача - да пресъздаде образа на владетеля за едва три месеца. Фигурата е внушителна - 6 метра височина, предназначена да остане завинаги в сърцето на София. Рекордно бързото време, за което е завършен монументът, обаче не минава без инциденти.
Скулпторът си спомня как е паднал от покрива на ателието си.
„Размествах осветлението горе. Покривът беше мокър и оттам паднах надолу. Бях спукал ребра", казва той.
Днес Хайтов е категоричен, че ако може да се върне назад, не би променил нищо по фигурата. Според него всяко нещо по паметника има своя исторически смисъл.
„Той държи патриаршески жезъл, защото е едновременно временен и духовен глава на държавата. Мечът ясно показва, че е воювал непрестанно 40 години", обяснява Хайтов.
Той обръща внимание и на детайлите по мантията. „Короната му е исторически достоверна, жезълът и мечът също. По канта на мантията има изобразени две птици, които гледат една срещу друга – това е символ на фамилния герб на Самуил. Няма нещо, което да е сложено просто защото така ми е хрумнало", категоричен е той.
Освен с физически травми, изграждането на паметника върви и със сериозни критики. Най-голямата буря се разразява около светещите очи на царя, които някои определят като кич. Реакцията на Хайтов днес е лаконична - не се интересува от критиката.
Той си спомня и за спънките по време на самото поставяне на монумента. „Още когато копаехме дупката за фундамента, минаваха хора и искаха да забранят копаенето. Крещяха, че отдолу има кости и това е историческо място, без да разбират, че ние имаме пълното разрешение от общината", разказва скулпторът.
Като послание към бъдещите поколения българи, които ще посещават паметника и базиликата с тленните останки, Александър Хайтов заявява: „Всеки, който милее за историческата фактология, трябва да знае, че има още много неща, които трябва да бъдат извадени наяве и признати. Категорично държавата е длъжник на българите за тяхното историческо минало. Цялата история има какво да се изчиства и да се обновява".
