Днес си отиде сестра Христина – послушницата, посветила голяма част от живота си на изграждането и развитието на манастирския комплекс „Св. Пантелеймон", разположен на около 300 метра под пътя между Смолян и Пампорово.
Първият храм „Св. Пантелеймон" е построен с доброволен труд и дарения от миряни. През 1998 г. е дарен на Пловдивската митрополия и е осветен от покойния пловдивски митрополит Арсений.
На 27 юли 2006 г., на храмовия празник на свети Пантелеймон, е направена първата копка на втория храм в комплекса – „Св. св. Козма и Дамян". Църквата е изградена само за 11 месеца и започва да функционира през 2007 г. Осветена е от епископ Антоний, днес Западно- и Средноевропейски митрополит. През 2008 г. и този храм е дарен на Пловдивската митрополия.
В комплекса има аязмо, стаи за преспиване, кухня и трапезария. Самата Христина участва в градежите чрез зидане, мазане и шпакаловане.
Сестра Христина е родена мюсюлманка. Рожденото ѝ име е Асие, а по време на Възродителния процес е преименувана на Сийка. Работи 12 години като електроженистка, а по-късно е и бригадирка в строително-монтажен комбинат.
Първият ѝ досег с православната църква е по време на екскурзия в Роженския манастир. Там запалва свещ, а след това, по нейния разказ, започват духовни преживявания, продължили около три години. Тя разказва, че многократно ѝ се явявала жена, която приемала за Света Богородица и която я призовавала да приеме християнската вяра и името Христина.
През годините манастирът се превръща в място, посещавано от поклонници от различни краища на България. Идват и хора от други страни, сред които Гърция, Румъния, Русия и Македония.
Около сестра Христина през годините има различни мнения. Някои я възприемат като дълбоко вярваща жена, посветила живота си на манастира, докато други са критични към нея и дейността ѝ. Самата Христина не криеше, че е чувала и тежки думи по свой адрес.
На тях отговаряше:
„За да отиде в Рая, човек трябва да може да прощава и да обича душманите си."
