Над 88% спад на дните с превишения на фини прахови частици от януари до април
Садят нови дървета и храсти на площ колкото 14 футболни игрища
Безплатна подмяна на старите печки на дърва и въглища с екологични уреди, нискоемисионна зона за замърсяващите автомобили и ударно засаждане на дървета и храсти - това са само част от мерките, които Столичната община предприема, за да диша София по-чист въздух.
Заради затворената котловина, в която столицата е разположена, градът е уязвим на температурни инверсии, ниски скорости на вятъра и висока влажност през зимата – условия, в които замърсителите може да се задържат близо до земята.
“Не можем да променим географията си, затова стратегията ни е да намаляваме емисиите при източника чрез комбинация от мерки, насочени към отоплението, транспорта, градския прах и зелената инфраструктура”, казва Васил Терзиев.
Един от най-големите източници на замърсяване на въздуха през зимата е битовото отопление. Затова общината вече е
подменила над
21 000 стари печки
на дърва и въглища с по-чисти алтернативи. Това предотвратява отделянето на приблизително 219 тона емисии годишно. В края на месеца стартира следващият етап на програмата, в който ще бъдат подкрепени още 10 000 домакинства. Това е част от подготовката за пълното ограничаване на отоплението с твърдо гориво в столицата от 1 януари 2029 г.
Борбата с пътния и строителния прах пък включва вече облагородени 145 “кални точки” в кварталите. А по проекта “Зелени мерки за по-чист въздух” ще се засадят дървета и храсти върху площ, равна на 14 футболни игрища. 7000 черни бора край Банкя ще оформят нов зелен пояс.
Столичният инспекторат засили контрола над строителните обекти. Инспекторите вече са с боди камери, а само до средата на годината са извършени 3291 проверки и са съставени 1119 акта.
“Няма една-единствена мярка, която да изчисти въздуха на София. Чистият въздух не се постига с едно голямо решение, той е резултат от много - някои популярни, други трудни решения, които движат града в една и съща посока. Трябва да работим едновременно по всички основни източници на замърсяване - отопление, транспорт, строителство и градски прах, и да го правим последователно, година след година”, категоричен е столичният кмет.
Горд е, че София е първият град в Югоизточна Европа, който въвежда нискоемисионни зони както за автомобилите, така и за битовото отопление.
Автомобилният транспорт е основният източник на азотен диоксид по улиците на града. По-старите дизелови автомобили, отговарящи на стандартите Euro 3 и Euro 4, представляват едва 25% от трафика, но са отговорни за 74% от емисиите на азотни оксиди от транспорта и за 86% от свързаните с него фини прахови частици. Затова през декември 2023 г. за първи път в София започна да действа нискоемисионна зона. Тя забранява влизането на замърсяващи автомобили в малкия ринг. През декември 2025 г. забраната бе разширена за по-голяма територия. През последния сезон нарушенията в малкия ринг са намалели с 42%, а средните нива на азотния диоксид – с 13% спрямо предходната зима.
“Резултатите показват, че нискоемисионната зона работи. Тя намалява замърсяването, осигурява по-чист въздух и в крайна сметка защитава здравето на хората в София. Това ни дава както увереност, така и отговорност да продължим напред. Затова амбицията ни е да вървим към целогодишна нискоемисионна зона за автомобилния транспорт. Но начинът, по който ще направим този преход, е също толкова важен, колкото и самата амбиция”, смята Терзиев.
Защото “една политика за чист въздух не може да бъде успешна, ако хората усещат прехода като нещо, което прави ежедневието им непосилно скъпо или ненужно трудно”. Следващият етап ще се планира така, че едновременно да осигурява по-чист въздух и да бъде социално поносим за хората.
“Това означава промените да се въвеждат постепенно и да бъдат комуникирани достатъчно рано, а ние да продължим да инвестираме в достъпен и надежден обществен транспорт и други алтернативи на личния автомобил. За мен точно това означава справедлив зелен преход – да бъдем амбициозни за целта, но внимателни към начина, по който очакваме хората да стигнат до нея. Почти всяка сериозна мярка за по-чист въздух изисква от някого да промени нещо в ежедневието си. Но работата на кмета не е да избира само решенията, които са популярни днес, а и да поеме отговорност в какъв град ще живеят хората утре”, заявява Терзиев. И добавя: “Готов съм да понеса политическа критика за непопулярно решение. Не съм готов да правя компромис със здравето на хората заради политическо удобство”.
Според различни данни замърсяването на въздуха се свързва с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая в София годишно. А от януари до април тази година са отчетени само 12 дни с превишения на фини прахови частици спрямо 118 дни за същия период на 2025 г. – спад от над 88%.
“Не печелиш обществена подкрепа, като казваш на хората, че знаеш кое е най-добро за тях. Печелиш я, като говориш честно за проблема, показваш прозрачно данните и разпределяш справедливо цената на решението. Ако искаме от едно семейство да спре да отоплява дома си с дърва или въглища в полза на целия град, имаме отговорност да му помогнем да си позволи алтернативата. Затова София покрива 100% от разходите за подмяна на старите отоплителни уреди за домакинствата, които отговарят на условията. Хората са много по-склонни да приемат промяната, когато към тях се отнасят като към партньори, а не като към проблема”, вярва кметът.
Данните за работата на нискоемисионната зона вече показват промяна в поведението на софиянци - дневният брой на влизанията на най-замърсяващите автомобили в малкия ринг е спаднал от около 20 000 до малко над 2000. Общият брой нарушения е намалял с 42% през последната година.
По данни на “За Земята”, подкрепена от Breathe Cities, през зимния сезон 2024/2025 г.
средните концентрации
на азотен диоксид в малкия
ринг са намалели с над 10%
спрямо същия период на предходната година.
“Нито едно от тези числа не означава, че София е решила проблема със замърсяването на въздуха. Но те ни казват нещо важно – мерките работят и това ни дава отговорност да продължим. Работата на кмета не е да избягва всяко трудно решение. Тя е да обясни защо то е необходимо, да чуе хората, когато казват, че тежестта е прекалено голяма. Да коригира подхода, когато има по-добър начин – и въпреки това да продължи напред. Чистият въздух не е екологична статистика. Става дума за това колко дълго и колко добре живеят хората”, заявявa Терзиев.