- Брюксел готви обща възрастова бариера. Макрон настоява за забрана до 15 г., Великобритания избра 16г.
- В България 37% от децата влизат в интернет преди да навършат 8 години
Доскоро големият родителски въпрос беше колко часа да стои детето пред телефона. Сега Европа е на път да зададе далеч по-радикален: трябва ли изобщо то да има социални мрежи?
Само за няколко месеца спорът се премести от семейната маса в парламентите. Австралия вече затвори профилите за деца под 16 години. Великобритания обяви, че ще направи същото. Норвегия подготвя възрастова граница от 16 години. Испания иска 16. Дания - 15. Франция опита с 15, но Конституционният съвет спря закона. А шест дни преди написването на този текст Еманюел Макрон отново натисна Брюксел - този път с писмо до Урсула фон дер Лайен, в което настоява забраната да стане общоевропейска.
И точно тук темата става българска. Защото, ако Брюксел избере общ режим, въпросът няма да е дали България иска подобна промяна. Тя ще трябва да я прилага. Само ден преди този текст да бъде завършен, от Брюксел дойде и най-силният знак досега, че Европа вече е готова да мине от предупреждения към забрани. Според проект на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен подготвя т.нар. EU Kids Act - най-мащабния досега европейски опит да бъде ограничен достъпът на децата не само до социални мрежи, но и до AI чатботове, видеоплатформи и онлайн игри. Под 3 години достъп изобщо не се предвижда, между 3 и 12 г. ще се допускат само контролирани от родителите детски услуги, а между 13 и 14 г.- ограничени профили, отворени със съгласието на родител, със строг лимит на времето и контактите. Самостоятелен профил ще може да се създава от 15 години. Платформите ще трябва да проверяват възрастта, да ограничат пристрастяващите механизми и вредните препоръки, а технологичните компании дори ще плащат специална такса, с която да се финансира контролът върху тях. Детайлите все още могат да бъдат променени преди официалното представяне, а след това проектът трябва да бъде договорен с държавите членки и Европейския парламент.
Всъщност страната ни вече върви в същата посока. На 9 юли в Народното събрание е внесен проект за промени в Закона за закрила на детето. Идеята е достъпът до социални мрежи за деца да бъде ограничен, а възрастта да се доказва чрез дигитален портфейл. При представянето на предложението Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС обобщи аргумента така: "Когато продуктът е безплатен, потребителят е продуктът". Предложението стига и по-далеч - за 16- и 17-годишните се обсъжда забрана за социални мрежи между 23 и 6 часа, а образователните приложения да бъдат изключени от режима.
Данните, излезли едва в началото на септември от изследване на УНИЦЕФ - България, показват защо въпросът вече трудно може да бъде отлаган. 37% от българските ученици са започнали да използват интернет преди 8-годишна възраст. Почти 80% са онлайн още преди да навършат 10. След 12-годишна възраст почти всички имат собствен смартфон. Повече от половината прекарват над четири часа дневно онлайн в свободното си време, а приблизително всяко четвърто дете - над шест часа.
С други думи, докато възрастните спорят дали границата трябва да е 13, 15 или 16 години, голяма част от децата вече имат години дигитален стаж зад гърба си.
Европейските данни не са много по-успокоителни. Младите в ЕС прекарват средно около 4,5 часа онлайн в учебен ден и над 6 часа през почивните дни. Повече от половината родители виждат отрицателно влияние на екраните върху живота на младите, 36% смятат, че социалните мрежи вредят на психичното състояние на собственото им дете, а 54% подкрепят допълнителни възрастови ограничения.
Има и нещо интересно конкретно за България. В доклада за цифровото десетилетие за 2026 г. 91% от анкетираните българи
подкрепят по-силна онлайн защита
за деца и младежи. Същият процент поставят защитата на личните данни и сигурността сред водещите цифрови приоритети.
Спорът вече не е дали има проблем, а до колко години да се заключат профилите.
Европа няма единно мнение за цифрата, но посоката е все по-ясна.
През ноември 2025 г. Европейският парламент поиска обща "дигитална възраст на пълнолетие" от 16 години. Между 13 и 16 г. социалните мрежи да бъдат достъпни само със съгласието на родител. Евродепутатите не се ограничиха до TikTok и Instagram. В предложението попадат видеоплатформите и дори т.нар. AI companions - чатботове, създадени да водят лични и емоционални разговори с потребителя.
Парламентът поиска още за непълнолетните да бъдат атакувани самите механизми, които държат човека пред екрана - безкрайното скролване, autoplay, "дръпни, за да обновиш", игровите награди и алгоритмите, които препоръчват съдържание според предишните реакции. Причината е проста: според данните, цитирани от Европейския парламент, 97% от младите използват интернет ежедневно, 78% от 13- до 17-годишните проверяват устройствата си поне веднъж на час, а един от четирима млади показва признаци на проблемна употреба на смартфон.
През юли 2026 г. специалният експертен панел, създаден от Фон дер Лайен и включващ специалисти по медицина, невронаука, психология, компютърни науки и детски права, предаде окончателния си доклад. Това е един от документите, върху които ще стъпи следващото европейско решение. Комисията вече казва открито, че обсъжда обща възрастова граница и защита, която да се променя според възрастта и риска.
Експертната линия обаче е по-различна от тази на Макрон. Вместо една рязко спусната бариера тя допуска стъпаловиден модел - най-малките да имат силно ограничен и контролиран достъп, а свободата да се увеличава постепенно с възрастта. Френският президент иска много по-ясна черта: никакви социални мрежи преди 15. "Сега имаме нужда от действия на европейско ниво", заяви Фон дер Лайен при получаването на експертния доклад. А натискът върху нея става все по-силен.
На 29 август Макрон изпраща писмо до председателя на Еврокомисията. След като собственият му закон се препъна във френската конституция, той иска нов европейски нормативен акт, който
да забрани социалните мрежи за всички под 15 години в ЕС
Писмото стана публично едва през септември.
Френският случай всъщност показва колко сложно е да "забраниш TikTok на дете". Законът беше приет на 21 юли и трябваше да започне да действа от септември. На 14 август обаче Конституционният съвет го удари в най-болното място - свободата на изразяване и комуникация. Магистратите приеха, че защитата на детето може да оправдае ограничения, но не и толкова обща забрана за всички социални мрежи и всички под 15 години без достатъчно разграничение.
Това решение може да се окаже ключово за цяла Европа. Защото показва, че политически лесното "забраняваме ги" юридически може да се окаже много по-трудно.
Един от най-интересните нови европейски експерименти идва от Дания. Само преди дни Копенхаген изпрати за обществено обсъждане проект за национална възрастова граница от 15 години. Планът е законът да бъде внесен в началото на 2027 г. и да влезе в сила на 1 юли същата година. Но зад проекта има число, което рядко присъства в разговора за детската психика - парите. Датският Център за социални медии, технологии и демокрация изчислява, че YouTube, TikTok, Instagram, Facebook и Snapchat печелят около 327 млн. датски крони годишно от реклами, показвани на датски деца и младежи между 8 и 17 години.
И още: почти половината датски деца вече имат социален профил, когато навършат 10 години. Преди 13-ия рожден ден делът достига 94%. При това възрастните не са само безпомощни наблюдатели - 40% от родителите признават, че те или другият родител са помогнали на детето да си направи профил или да влезе в социална мрежа, преди да е достигнало официално разрешената възраст. 69% от децата и младежите между 9 и 17 години са преживели поне една дигитална обида, нарушение или друга неприятна ситуация онлайн през предходната година.
Датският министър на науката, образованието и цифровизацията Кристина Егелунд признава, че държавите "дълго са били две крачки назад" спрямо социалните мрежи. Сега се опитват да наваксат.
Испания и Норвегия също натискат спирачката
Испанският премиер Педро Санчес обяви през февруари, че страната ще забрани достъпа до социални платформи за деца под 16 години и ще въведе по-сериозна отговорност за технологичните компании. Формулировката му беше необичайно остра - според него екосистемата на социалните мрежи се е превърнала в пространство, "където законите се игнорират, а престъпленията се толерират". Испания стигна и до искане за разследване на X, Meta и TikTok във връзка с разпространяването на сексуализирани изображения на деца, генерирани с изкуствен интелект.
На 11 септември - буквално преди дни, испанският министър на цифровата трансформация Оскар Лопес използва конференцията на ЕС за защита на непълнолетните в Дъблин, за да поиска общ европейски режим. "Време е да действаме", заяви той.
Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство, също подготвя закон. Границата там трябва да важи от 1 януари на годината, в която детето навършва 16, а не просто от рождения му ден. И тук най-важният детайл е кой носи отговорността: не родителят, а технологичната компания трябва да провери възрастта при влизане.
"Искаме детство, в което децата могат да бъдат деца. Игрите, приятелствата и ежедневието не трябва да бъдат превзети от алгоритми и екрани", обясни премиерът Йонас Гар Стьоре.
Норвежците обаче вече мислят и за изключения - например за услуги, използвани основно за игри, образование, затворени групи за училищни и извънкласни дейности, приложения за съобщения и платформи за покупки. Това е един от нерешените въпроси, които скоро ще стигнат и до Брюксел: какво всъщност е "социална мрежа" през 2026 г.?
Лондон вече избра 16 години. През юни британското правителство обяви, че социалните компании няма да могат да предоставят услугите си на деца под тази възраст. Решението идва след национална консултация, в която са участвали повече от 116 000 души.
Любопитното е какво става на 16-ия рожден ден. Вместо защитата просто да изчезне, британците планират отделен режим за 16- и 17-годишните:
ограничаване на достъпа между полунощ и 6 часа,
заглушени нощни известия и изключени по подразбиране autoplay и персонализирани емисии. Предвиждат се ограничения и върху рискови функции в други услуги, включително игри, както и специални правила за AI чатботовете.
Така британският модел поставя друг въпрос: ако алгоритъмът е достатъчно опасен за 15-годишния, защо изведнъж да стане безобиден в деня, когато той навърши 16?
Австралия затвори вратата. Децата започнаха да търсят прозорците.
Най-големият реален тест вече се провежда на другия край на света. От 10 декември 2025 г. Facebook, Instagram, Snapchat, Threads, TikTok, Twitch, X, YouTube, Kick и Reddit трябва да предприемат "разумни стъпки", за да не позволяват на австралийци под 16 години да поддържат профили. Забраната не означава пълно изчезване на интернет – децата все още могат да гледат публично съдържание, което не изисква профил.
Първият резултат изглежда впечатляващо: около 4,7 млн. профила са били премахнати или ограничени още към средата на декември.
После обаче започват проблемите.
Австралийският регулатор eSafety обяви през март, че има сериозни опасения за спазването на режима от Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и YouTube. Сред установените практики е възможността дете многократно да опитва една и съща система за проверка на възрастта, докато накрая получи резултат "16+". В някои случаи самите платформи са насочвали към възрастова проверка потребители, за които вече е било записано, че са под 16 години.
Тоест милиони профили могат да бъдат изтрити, но това още не означава милиони деца извън социалните мрежи.
Европейският парламент вече цитира именно австралийския опит като предупреждение. По данни на неговата изследователска служба през март 2026 г. почти 40 държави по света вече обсъждат, предлагат или въвеждат възрастови ограничения. Но първите резултати от Австралия показват, че те все още лесно се заобикалят.
И самите деца казват: ще намерим начин да заобиколим забраната
Точно тук идва едно от най-пресните и интересни изследвания - публикувано в Ирландия на 10 септември. Ирландският медиен регулатор Coimisiun na Mean пита не само родителите, а и самите деца какво мислят за забраната. Мнозинството от децата предпочитат да бъдат обучавани как да се пазят онлайн, вместо просто да бъдат изгонени от социалните мрежи.
И казват нещо, което политиците рядко искат да чуят: забраната вероятно няма да проработи, защото децата ще намерят начин да я заобиколят.
Родителите също не са убедени. 43% са съгласни, че забраната може да бъде неефективна именно заради заобикалянето срещу 23%, които не са съгласни с това твърдение.
Това е голямата дилема на Европа. За да наложиш възрастова забрана, първо трябва да знаеш възрастта на всеки човек пред екрана.
Телефонът може скоро да започне да доказва на TikTok на колко си
Точно затова ЕС строи техническата инфраструктура още преди окончателно да е решил къде да постави възрастовата черта. Европейската система за проверка на възрастта вече е готова за внедряване, а Комисията настоява държавите
да ускорят въвеждането до
края на 2026 .
Идеята е човек да може да докаже например "над 16 съм", без да изпраща на TikTok, Meta или друг сайт името си, ЕГН-то си и снимка на личната си карта. Държавите могат да използват решението като самостоятелно приложение или да го интегрират в европейските портфейли за цифрова самоличност.
Това е много повече от технически детайл. Досега интернет работеше почти на честна дума. Натискаш "роден съм през 2000 г." и системата те приема.
Новият модел обръща логиката. Платформата няма непременно да знае кой си, но ще получи криптографско потвърждение, че отговаряш на необходимата възраст.
ЕС вече задължава платформите, достъпни за деца, да правят профилите им по-затворени по подразбиране, да ограничават контакта от непознати, да променят препоръчващите алгоритми, да намаляват риска от вредно съдържание и да изключват функции, насърчаващи прекомерна употреба. В правилата изрично се появяват и AI чатботовете. И Брюксел вече не се ограничава с препоръки. През април Комисията обяви предварително заключение, че Meta не прави достатъчно, за да предотврати използването на Instagram и Facebook от деца под 13 години.
В Америка ударът вече е и финансов
От другата страна на Атлантика натискът върху технологичните компании се движи по малко по-различна линия. Няма единна федерална забрана за социални мрежи под определена възраст, но отделните щати въвеждат собствени режими, а съдилищата, регулаторите и прокуратурите постепенно притискат платформите.
Само преди дни Калифорния прие нов пакет за защита на децата от социалните мрежи и AI чатботовете. Сред мерките са ограничения върху пристрастяващите емисии за потребители под 16 години и възможност голяма социална компания да бъде санкционирана с до 1 млн. долара за всяко дете при определени случаи на небрежност, довела до вреда.
Паралелно Meta прие нови задължения за проверка на възрастта като част от огромно споразумение с американски щати. Компанията трябва да засили откриването на деца под 13 години, включително чрез допълнителни сигнали за възрастта и по-лесно докладване на детски профили, като изпълнението ще се наблюдава от независим одитор.
Но Америка показва и другата страна. През юли федерален апелативен съд блокира част от закона на Тексас, който задължаваше платформите да наблюдават и филтрират съдържание, насърчаващо самонараняване, самоубийство, хранителни разстройства, наркотици, тормоз и сексуално насилие. Съдебната битка отново опира до границата между защита и свобода на словото. Това е същата стена, в която се удари и Франция.
А какво всъщност срещат българските деца онлайн?
Тук цифрите стават доста по-неприятни от часовете пред телефона.
По данни на Националния център за безопасен интернет сред най-честите проблеми за българските деца са онлайн тормозът, сексуалното изнудване и измамите. Особено уязвими са момичетата между 13 и 16 години. Най-често проблемите се появяват в Instagram, TikTok, Discord, Facebook/Messenger и Viber.
През 2025 г. запитванията за онлайн измами са се удвоили. Децата попадат на фишинг, измами с обещани безплатни "скинове" и виртуална валута в игри и схеми за получаване на банкови данни и кодове.
Още по-тежко е положението със сексуалното съдържание с деца. През 2025 г. Центърът е установил и обработил над 3,5 млн. материала – около два пъти повече спрямо предходната година. За близо 6% е подаден сигнал към българските правоохранителни органи, тъй като съдържанието е било хоствано на IP адреси в България.
На този фон дебатът "забрана или не" започва да изглежда малко по-различно.
Защото Европа всъщност не обсъжда само дали едно 12-годишно дете трябва да може да качи клип в TikTok. Обсъжда дали компании, чиито алгоритми са създадени да задържат вниманието максимално дълго, могат да прилагат същия бизнес модел върху мозъка на 10-годишно дете.
И дали родителят изобщо може сам да се справи с индустрия за стотици милиарди.
Затова вероятният европейски модел вече се очертава. Не просто едно копче "забранено", а комбинация от минимална възраст, задължителна проверка на годините, родителско съгласие в определени възрастови групи, по-строги настройки за непълнолетните и изключване на алгоритмични и дизайнерски функции, които насърчават продължителната употреба.
И тук България вероятно няма да остане встрани. Защото, докато националният законопроект още е в парламента, Брюксел вече изгражда системата, чрез която възрастта да се доказва. Европейският парламент настоява за 16 години. Макрон настоява за 15. Великобритания избра 16. Дания подготвя 15. Норвегия 16. А Австралия вече показва и първия голям урок: можеш да изтриеш 4,7 млн. профила, но е много по-трудно да изтриеш навика.
Вероятно затова истинският въпрос вече не е дали Европа ще ограничи социалните мрежи за деца. А колко далеч е готова да стигне и дали ще успее да затвори вратата, преди децата да са намерили следващия прозорец.
