- Ивайло Иванов - Ивей, Пламен Статев и Дечо Василев не били близки, свързвали ги само ритуалите и задълженията по хижата, където животът вървял вяло
- Младежите приемали общността като своето единствено семейство. Те се забавлявали заедно, но камери запечатали и часове на самота и тъга при Николай Златков
Какво може да накара трима образовани и професионално реализирани мъже около 50-те, без финансови или здравословни проблеми, да изберат смъртта, подтиквани от техен връстник, когото по много критерии превъзхождат? Защо Ивайло Иванов-Ивей, Пламен Статев и Дечо Василев слагат край на живота си късно вечерта на 1 февруари 2026 г., след като нищо в тяхното всекидневие не подсказва за фаталния край. Вече осем месеца се търси отговор на въпроса, който някак си не беше напълно изяснен и на брифинга на прокуратурата и експертите в понеделник.
Външно тримата мъже демонстрирали увереност, спокойствие и балансираност, за което потвърждават и хората, които са ги познавали. В реалността обаче не било съвсем така.
Ивайло Иванов - Ивей, който е завършил право, обиколил е света, живял е в Швейцария, работил е дори в Япония и е говорел седем езика, се е чувствал вътрешно несигурен, смятат експертите. Хората, които са го познавали, го описали като приветлив, отзивчив, лоялен и предан, интересувал се дори от етичния кодекс на самураите. Роденият през 1976 г. в Монтана мъж обаче с времето започнал да се чувства неудовлетворен и да търси спокойствие в малката и уединена общност. Впрочем, докато били в Мексико, той бил наказван и гонен от Калушев, а след това се връщал, търпейки унижения, за да бъде приет, което още повече снишавало авторитета му. Според разследващите Ивей не бил привлечен от религиозното учение на Калушев, а просто имал нужда да се присъедини към една общност.
Той бил с мазохистични черти
и характеристики на зависима личност, които максимално се доближавали до класическия прототип на последовател на сектантска и затворена общност.
Камерите в хижата понякога го улавяли да прави движения, наподобяващи самурайски тренировки, но не особено ловко и умело. Обикновено тогава бил подлаган на присмех от Николай Златков и Калушев, което пак показвало неговата подчинена роля, макар че от тримата, именно Ивей се ползвал с най-голямо доверие от Калушев.
Не такава била ситуацията при Пламен Статев, който може да бъде определен като черната овца в групата. Той е роден през 1975 г. в Търговище и единствен от мъжете е бил семеен. Макар че е известно, че и Дечо, и Ивей са имали приятелки преди години. Пламен учил в Техническия университет във Варна, но нямало данни да го е завършил. Оженил се и заминал за Нова Зеландия, но скоро се развел. Връзката на Пламен Статев с Ивайло Калушев започнала преди повече от 14 години. Преди да попадне при ламата, той работил като дигитален дизайнер и експерт по визуални ефекти за холивудски продукции, снимани у нас и в чужбина, което стана известно още през февруари.
Според разследващите вероятно резкият завой към отдръпване от успешната професионална кариера се е дължал на съпътстваща екзистенциална криза на личността.
Статев най-вероятно е бил меланхоличен по характер, а социалната ангажираност била чужда на личността му. Контактите с близките му избледнявали с годините, като през последните напълно прекъснали. Той има една сестра, която живее във Варна.
Статев бил единственият член на общността, за когото имало данни, че
няколко пъти бил гонен от базата на Калушев в Мексико,
защото не изпълнявал ангажиментите си към лидера и задълженията си. Впрочем една от многото камери в хижата заснела през 2025 г. как Ивей му се карал точно на тема мързел и липса на активност в общите дейности. Докато още били в Мексико обаче, всяко негово завръщане при лидера усилвало подчинеността му и се е превръщало в залог за физическото му оцеляване. Защото с всяка изминала година Пламен ставал все по-отчужден и отдалечен от реалността.
Най-свързан с външния свят всъщност бил роденият през 1980 г. в София Дечо Василев, собственик на счетоводна фирма. И докато бил в хижата, той не спирал да общува с родителите си, за които бил единствено дете. Близките му обаче описали, че
Василев бил в стрес и се е чувствал хронично преуморен,
което можело да е една от причините да потърси спокойствие в “Петрохан”.
И така чрез предлагане на алтернативи и компенсации при задоволяването на важни потребности Ивайло Калушев успял да вербува тези интелигентни и нормални зрели хора. Те се оказали в остра зависимост от участието си в групата, а мотивацията останала устойчива през годините.
Макар и да били на ниско ниво в измислената от Калушев йерархия, мъжете получавали психологическо убежище от социалната действителност, в която въпреки постиженията им, които не се отричат от никого, себеуважението им оставало нестабилно. Поставените цели и задачи от Калушев им запълвали усещането за липсата на смисъл.
Всъщност тримата мъже не били близки приятели. Точно записите от камерите показали, че Ивей, Пламен Статев и Дечо Василев почти не общували помежду си извън работните задължения по поддръжката на хижата или религиозните ритуали. По време на разследването криминалистите прегледали много оцелели записи от камери, стана ясно на брифинга в понеделник. От повечето се разбирало, че всъщност времето в хижата протичало вяло, разнопосочно и дезорганизирано.
Най-често помежду си общували 15-годишният Александър Макулев, който само преди дни трябваше да навърши 16 г., и 22-годишният Николай Златков. Камерите много пъти заснели как двамата се забавлявали - тренирали, ходели на разходки с колелета, мотори и шейни. Те показвали добро настроение и разбирателство. Двете момчета били много различни като темперамент, въпреки че видът им бил еднакъв - и двамата са с дълги коси например, което се видя и на записите, разпространени от МВР през март.
Александър бил ведър, безгрижен и ориентиран към удоволствията тийнейджър, нещо типично за възрастта му. Наивен в мисленето и добронамерен в отношенията. Безропотно обаче се подчинявал на Калушев и най-вече на Николай Златков.
Всъщност родителите на Александър - Яни и Десислава Макулеви, не били семейство, водено от претенции за напредничавост и не търсели алтернативни модели за живота и развитие на децата си, смятат разследващите. В техния случай водеща роля имал огромният им респект към Калушев, когото Десислава Макулева познавала още от дете.
Познавал го и нейния брат, който направил връзката помежду им по-късно. Калушев притежавал силно влияние върху цялото семейство, което гостувало при него в Мексико преди години. До раждането на Александър през 2010 г. те не общували толкова често с него, контактите им се засилили след това. И всъщност родителите на Александър
с известна надежда предали третото си дете на авторитетен в техните представи човек,
който според тях ги превъзхождал във всяко отношение.
Безспорен авторитет и ментор за Александър бил 22-годишният Николай Златков. В младия мъж обаче имало известна самонадеяност, претенции за зрялост, увереност в качествата и уменията на фона на агресивна готовност за физическа изява и себеутвърждаване. Поради липсата на личен опит обаче поведението му било инфантилно. Което не е изненада, защото той попаднал при Калушев още на 10-11 години и оттогава не се е разделял с него.
Любопитен детайл е, че дори когато през 2019 г. групата се върнала от Мексико, 17-годишният тогава Николай не се прибрал при нито един от двамата си родители, а живял с Калушев по квартири, докато накрая се установили в хижата.
Камерите обаче уловили и една друга страна на младия мъж - самота и тъга. Имало изключително много нощни записи от 2025 г., на които била заснета зоната пред входа на сградата. На тях се виждал Николай да будува по цяла нощ сам, взирайки се в запалената от него клада.
Според разследващите в живота на Николай имало доста травматични събития в годините на ранното съзряване. Например раздялата на родителите му, която се случила в критичен период за изграждане на доверие и половата идентичност. Думите на Ралица Асенова, че синът ѝ “разсъждавал зряло за възрастта си” често показвали емоционална обремененост на детето. Децата изглеждали зрели преждевременно, когато усещали емоционална нестабилност у родителя и обкръжението.
Появата на брат му от новия партньор на майката съвпаднала с критичния период на 7-те години, свързан със сериозни предизвикателства към детето да се приспособи за пръв път към нова среда и да изгради надеждни отношения с авторитети извън семейството. В този период Николай едновременно загубил вниманието на майка си и вероятно се е чувствал в периферна позиция спрямо новия състав на семейство си,
чувствал се е като “детрониран принц”
В доста от записите от хижата се виждало, че когато времето било топло, всички се разхождали напълно голи. В някои моменти се наблюдавали еротични сцени, при които имало кокетство и еротично разсъбличане от Николай Златков, наподобяващи флиртуване и съблазнително поведение. Калушев пък реагирал театрално, показвайки похотливост и сластолюбие. Според експертите Николай Златков е хетеросексуален.
Пламен Статев и Дечо Василев обикновено отсъствали от записите или били снимани отдалеч. Най-често кадрите с тях били на пропускателния режим, където дежурели. Всъщност Дечо предимно стоял по цял ден в стаята си на първия етаж, защото работел. Дори се оплаквал, че му е бавен интернетът.
Според разследващите е възможно двете момчета да са имали сравнително добър интелектуален потенциал при присъединяването им в групата, но с течение на времето загубили критичното си мислене и трудно щели да се адаптират в живота навън.
Експертите са на мненине, че въпреки обученията в различни умения, спорт и музика Александър и Николай трудно биха функционирали в нормална социална среда.
Техният потенциал бил блокиран поради оказвания психологически натиск и механизми за контрол от страна на Калушев.
Те изпитвали страх, чувство за вина и изолация,
което ограничавало изцяло възможностите за избори и вземане на самостоятелни решения. Момчетата имали нужда от принадлежност, сигурност, бащинска фигура и приемали общността всъщност като своето единствено семейство. Те развили дълбока лоялност към него, базирана на страха да бъдат отхвърлени.
Години наред у тях било насаждано, че външният свят е враждебен, нечист, непълноценен и опасен. Това засилвало вътрешната сплотеност и правело напускането на групата почти невъзможно.
Според разследващите изключително притеснително било, че Александър и Николай били
подложени на обучение при пълна изолация от външния свят
Изтощителните тренировки заедно с многото часове на медитация и ритуали по изразяване на безпрекословна почит към лидера водели до фанатизиране на Калушев.
В един момент всички се идентифицирали символично като рейнджъри спасители, защото носели импровизираните униформи почти постоянно, когато са напускали базата.
Оръжието засилва усещането за значимост и символизирало мъжествеността, която обаче била дефицитна за всички. Постепенно мотивацията за присъединяване се трансформира от “търсене на общност и принадлежност” към “кръвна и безпрекословна лоялност”, смятат разследващите.
Членовете се чувствали толкова обвързани със споделените тайни, ритуали и тактическа подготовка в хижата, че напускането на групата се възприемало от психиката им като духовно или физическо самоубийство.
Дали обаче е точно така, както се посочва в експертизата, едва ли някой би могъл да каже, защото тя е направена посмъртно и на шестимата.
