Радев: Лично ще настоявам за символични пътни такси за вече построени с публични средства пътища
9 железопътни проекта, пристанища и 4 магистрали са сред обектите, които със сигурност ще бъдат пуснати за изграждане на концесия в България. Те бяха представени във вторник от премиера Румен Радев и министрите на транспорта и на регионалното развитие Георги Пеев и Иван Шишков пред строителния бранш, проектантски организации, банкери и специалисти.
Всъщност обектите, на които експертите ще правят предконцесионни анализи, са десетки, но
тези са с най-голяма степен на подготвеност, уточни Георги Пеев.
“Публичните фондове изиграха голяма роля, ние в никакъв случай не се отказваме от построеното, но избираме нов модел за изграждане на транспортната ни свързаност отсега нататък”, посочи премиерът. И подчерта, че лично ще настоява там, където нещо вече е построено, бъдещите такси за преминаване да са символични за разлика от изцяло концесионираните пътища. И даде пример с магистралата от Русе до Маказа, която е една от четирите, подготвяни за концесия. (Кои са другите, виж картата) В момента със средства от европейските фондове се изгражда участъкът Русе-Бяла и там според Радев не е редно пътуващите да плащат такси, които са идентични за участъка между Бяла и Маказа, който концесионер тепърва ще строи.
Такива намерения има и за пътища,
които се изграждат с публични средства
Например магистрала “Хемус” трябва да е със сравнително ниски тарифи за леките коли. Но вероятно няма да е същото например за магистрала “Рила”, чието изграждане и експлоатиране ще се даде на концесия. Този аутобан започва от Гюешево, трасето върви в близост до Кюстендил, пресича “Струма” при Дупница и оттам през Самоков и Костинброд се влива в “Тракия”. По този начин трафикът от европейския коридор 8, чиято крайна цел е Турция,
няма да минава през столицата
и това ще съкрати значително пътуването.
“В момента приоритетите ни са довършването на “Хемус”, на скоростния път Видин-Ботевград и на “Струма” през Кресненското дефиле. Но това са само около 400 км, а
на България са нужни още поне около 1000 километра магистрали
Само за около 300-400 километра от тях имаме първоначална проектна готовност. Тепърва трябва да проектираме и задвижим процедури за останалите”, каза по време на срещата регионалният министър Иван Шишков.
Според него следващата магистрала, която със сигурност ще се даде на концесия, е “Черно море”, но засега само във варианта между Варна и Бургас. Четвъртият сигурен обект според него е скоростният път София-Монтана с тунел под прохода Петрохан. В края на август пътната агенция е сключила договор за изготвяне на ОВОС за този обект. Става дума за близо 100 км път, като
тунелът ще е с дължина между 10 и 14 км
в зависимост от това кое предложение за трасе бъде избрано. Двата варианта са съответно за около 800 млн. и за 1,160 млрд. евро.
Причината е, че правителството иска до началото на процедурите по избор да са готови поне идейните проекти за обектите, те да са минали ОВОС, да има готов предконцесионен анализ, който да покаже реалистичните стойности на обекта и поне частично готови устройствени планове.
Председателят на Браншова камара “Пътища” Стефан Чайков препоръча трафик-анализът и концесионният анализ да се стартират още сега и
процедурите да вървят успоредно с идейните проекти и екологичните процедури,
тъй като те са доста времеемки. Шишков и Пеев увериха бранша, че основното звено, което ще подготвя и следи за концесионните процедури, ще е към Министерския съвет, а няма всяко ведомство да се занимава със своите обекти. Причината е, че концесиите ще са за срок от 35 години, през които трябва да има изграден административен капацитет, който да следи за спазването на условията по договорите.
Според присъстващата на срещата министърка на околната среда и водите Росица Карамфилова при предстоящото концесиониране на транспортната инфраструктура
няма да отпадат или претупват екологичните оценки
“Нормативно подобни доклади за инфраструктура се изготвят за около 260 дни, а наша справка показва, че през последните години това е отнемало средно по 176 дни, и то за големи обекти”, каза тя.
Междувременно Румен Радев се обърна към строителите с думите, че от тях се иска да спазват сроковете, да работят бързо и качествено. “Ако някой - институция или длъжностно лице, ви поиска нещо, имате горещия телефон, имате имейл - подайте сигнал”, препоръча им той.
Присъстващите банкери също като строителите и проектантите
подкрепиха идеята да бъдат включени в избирането на обектите
и работата по концепцията за концесиониране на транспортна инфраструктура още на този ранен етап. Петя Димитрова - главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, заяви, че че финансовите институции ще бъдат партньор и на държавата, и на концесионерите в този процес. А шефката на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова каза, че институцията ще намали риска при финансиране от търговските банки при този тип проекти.
