Облекчават процедурите за действие и при война
Военните с по-малък контрол от политиците при сделки за оръжие
Българските и съюзническите летци, които изпълняват мисия по охрана на въздушното пространство, да имат по-голяма свобода дали да използват оръжие срещу чужди самолети и дронове.
Това предвиждат промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които предлага министърът на отбраната Димитър Стоянов.
В законопроекта са включени два напълно нови текста. Единият разрешава на летците да стрелят без заповед при нападение на чужд самолет или дрон. Като преценката дали да бъде използвано оръжие е на командира на екипажа. Вторият текст е подобен, но е при нападение от чужди кораби или морски дронове срещу български.
Досега при каквото и да било използване на оръжие в мирно време се изискваше заповед на министъра на отбраната.
В новия вариант на закона неговото разпореждане ще се изисква при нарушение на границите, въздушното пространство или териториалните води. Новост в тези разпоредби е включването на безпилотни средства. Така вече военните ще могат да свалят и дронове, които нарушават въздушното ни пространство или летят над забранени зони. През 2025 и 2026 година на няколко пъти дейността на летище София бе спирана заради появата на неидентифицирани дронове над него. Тогава стана ясно, че военните не могат да се включат в свалянето им, въпреки че летището е забранена за дронове зона.
Промените в закона въвеждат и доста по-облекчен механизъм за влизане във война. Досега президентът поемаше ролята на върховен главнокомандващ и назначаваше военно командване едва след обявяването на война. Вече
всяка една атака срещу България ще е достатъчен повод
за това, дори да няма обявено военно положение или война.
Ще има и специален военен съвет към началника на отбраната, като той ще решава кой влиза в него, гласят промените. В същото време от съвета по отбрана към военния министър отпадат командирите на войски.
Постоянният секретар на МО да има заместник, предлага още Димитър Стоянов. В момента постът на постоянен секретар, който е най-висшият административен в МО, се заема от Антон Ластарджиев. Той бе назначен през 2025 г. и има 4-годишен мандат. Според неофициални информации от МО въвеждането на новия пост цели сегашното ръководство да може да назначи свой човек за заместник и така да контролира дейността на постоянния секретар.
Военните вече ще имат по-голяма свобода при сключването на сделки за оръжие, предвижда една от основните промени в закона. Според текстовете парламентът вече ще одобрява само договори на стойност над 100 млн. евро. Досега границата бе два пъти по-ниска - 100 млн. лв. Съответно Министерският съвет вече ще одобрява военните сделки на стойност между 50 и 100 млн. евро вместо досегашните граници от 50-100 млн. лв. А
с подписа само на министъра на отбраната ще минават сделките до 50 млн. евро
Тези увеличения са отдавнашна амбиция на министъра на отбраната Димитър Стоянов. Според него сегашните суми са прекалено ниски и забавят модернизацията на армията. В началото на мандата си той дори окачестви като обидно за МО налагането им, защото това означавало, че министерството се приема като корумпирано. И дори попита защо в АПИ могат да се раздават милиарди без одобрение на парламента, а в МО не могат да сключват сами големи сделки.
Промените в закона връщат и правото на военните на компенсации след извънреден труд или дежурство. Записано е, че имат право и на 12 часа почивка в деня след дежурството. Тези компенсации бяха махнати в началото на годината, но срещу промяната се обявиха военните синдикати.
В същото време обаче
структурата на чиновете в армията се връща към тази от времето на комунизма,
когато е следвала структурата на чиновете в СССР. Това става, като се премахва званието “офицерски кандидат”, което бе въведено след влизането ни в НАТО. Офицерският кандидат е присъствал като междинно звено в царската армия - между сержантите и старшините и офицерите. В последните години в България званието “офицерски кандидат” се даваше на млади офицери, които не са успели да издържат държавния си изпит, докато го направят. Според мотивите на Димитър Стоянов промяната се прави, за да се урегулира кариерното развитие на сержантите и старшините в армията.
С преходните разпоредби пък се правят промени и в Закона за резерва на въоръжените сили. С него пределната възраст за запасните става 65 години и се изравнява с тази в Закона за отбраната.
Въвежда се забрана мобилизиран да бъде изгонен от жилището му дори и със съдебно решение.
Въвежда се и забрана офицери от резерва или ветерани да участват в политическа агитация, докато са облечени в униформа. При тържествени събития резервистите и ветераните имат право да са в униформа, която отговаря на образеца, с който са били на активна служба.
