Лекарският кабинет на д-р Снежана Бакърова не е само място за преглед - за мнозина е една от малкото сигурни точки в живота им, особено когато годините са натежали, децата - далеч, а транспортът е проблем
"Дали пациентите са на 30 километра от кабинета ми, или в съседна къща, ми дават сила и спокойствие, защото си вярваме. Аз съм единственият им лекар, но не са в позиция без избор. През годините сме изградили връзка на близост. Много пъти съм казвала: "На мен ми пука. На мен не ми е безразлично кой какъв проблем има и се опитвам максимално да го разрешим." Това казва д-р Снежана Бакърова - общопрактикуващ лекар в смолянското село Смилян.
От 27 години като семеен лекар е единствената, която се грижи денонощно за над 2500 души
от 32 села, пръснати по коритото и склоновете на река Арда.
Д-р Бакърова често се сблъсква с трудности твърде далеч от медицината - труднопроходим планински терен, особено през зимата, махали, където живеят по един-двама или 50-100 пациенти средно около над 70 г.
Повечето селища в нейния район са откъснати от света - връзката е много трудна, без обхват, липсва транспорт или идва рейс един-два пъти в седмицата. Проблемите възникват още по пътя до тях. Лекарката е била принуждавана да изражда бебе на поляна, за да оцелее то и сега е здрав тийнейджър на 18 г.
Транспортирала майката в напреднала бременност към Смолян, но раждането започнало още в колата.
"Не мога, докторке, започвам! Отбихме и раждането започна на поляната. Признавам, че бях притеснена, но това бе единственият възможен вариант. Нямаше добро покритие на мобилните телефони да потърсим спешна намеса."
Яздила е и кон, за да стигне до болен човек в село Димово,
което е с 4-ма жители. При спешно повикване тя тръгва с колата си. В един момент обаче пътят свършва и я оставя пред горска пътека. Качва се на кон, докаран от сина на пациента.
"Тук не е като в града. Няма как да си изберем пациентите. В града обикновено казват: "Аз съм педиатър и записвам в практиката си предимно деца до 18 г., или пък: Аз съм интернист, записвам хронично болни."
Семейният лекар в отдалечени селища трябва да приеме всички с различните им болести. Разчиташ единствено на умения, на знания, нямаш до теб консултант, нямаш лаборатория всеки ден да пускаш изследвания. Много често пациентът идва и казва "Лошо ми е." И трябва да разбереш откъде е това "лошо". Дали състоянието е спешно и много бързо да се намесиш, или търпи отлагане за по-късно. Ето това е специфичното при нас.
В града до кабинета на джипито е и тесният специалист, и спешното звено. Много често тук се налага да попадаме в ситуации на спешност. Имало е жестоки счупвания, ухапвания от змии и др. Спешният център не може да се появи за 15 минути при тези пътища. И се нагърбваш сам.
Има обаче едно много голямо предимство - работиш с един и същ контингент много години и за разлика от тесния специалист познаваш и родословното дърво на хората от листата си. Знаеш майка му от какво е била болна, баща му", казва лекарката.
Голяма част от пациентите са хронично болни. Има лежащи, които не могат да бъдат транспортирани, а живеят сами. В града прегледът може да бъде въпрос на половин час. В едно родопско село започва с въпроса: "Кой ще ме закара?" За тях достъпът до лекар е съвсем различно понятие.
Ако човек трябва да отиде за изследване, консултация или в болница, често трябва да ангажира свой близък. А близките живеят в града, работят и имат семейства. За да дойдат да помогнат, трябва да отсъстват от работа, да си вземат отпуск. Така
един медицински преглед се оказва не само здравен, но и социален проблем
"Тези хора биха били обречени. С тях съм изградила отношенията си така, че да ми вярват - едно взаимно доверие. И тогава лесно се работи. Когато ги познаваш, когато ти вярват, когато наистина разчитат на теб, се стараеш да правиш повече от необходимото", споделя д-р Бакърова.
И добавя, че когато говорим за здравеопазване, не трябва да мислим само за болници, модерна апаратура, специалисти и високотехнологична медицина. Има и друга медицина. Онази, която се случва по тесните планински пътища и малките кабинети. Или в домовете на възрастни хора, където виждаш не само болестта, но и старостта, и самотата. Там медицината има друго измерение.
Постепенно пациентската листа престава да бъде списък - превръща се в история, в лица, в човешки съдби
Към практиката си д-р Бакърова има много добре подготвената сестра Захаринка Сакалева, която също е обучена да прави изследвания, за да не разкарват пациентите по лабораториите. В кабинета се правят всички необходими изследвания за една профилактика.
Всъщност практиката на д-р Бакърова е сбор от общо три. В най-големите села след Смилян - Могилица и Арда, имало лекари, които вече са покойници. В Арда джипи бе д-р Алекси Деянов, който в продължение на 11 г. лекуваше, а той самият бе болен. Въпреки че бе на хемодиализа, през последните 3 г. от живота си с трансплантиран бъбрек не изостави пациентите. Заради това, че болен лекува, д-р Деянов беше удостоен с приза "Достойните българи" на в. "24 часа" и "Лекар на годината" от БЛС.
"Поех пациентите и на д-р Деянов, и д-р Едрев.
Могилица и Арда са неатрактивни за отделна практика - с едва 300-400 души
Вече всички ги познавам. И в двете села срещам и сериозната подкрепа от местното общество и кметствата, които помагат за поддръжка, отопление и ремонт на кабинетите там. По програма предстои и ремонт на здравната служба в Смилян.
Отскоро в практиката има и модерен електрокардиограф. Той е дарение от компанията производител, която има завод в Пловдив. Устройството е модел от последно поколение, който използва изкуствен интелект за подпомагане на лекарите при разчитането и анализа на електрокардиограми. Системата работи със специализиран софтуер, който улеснява провеждане на изследванията и интерпретацията на резултатите.
"Непрекъснато се обновява кабинетът
и по-малко ни се налага да пътуваме. За дребни неща губиш цял ден, за да отидеш в Смолян. Имаме късмет, че д-р Бакърова е от селото", казват в Смилян. Хората са горди, че и двете деца на лекарката са добри медици. Синът Веселин Кехайов е кардиолог и работи в голяма частна болница в Пловдив. Три дни в седмицата е в Смилян и преглежда. Д-р Кехайов е придобил и специалност "Обща медицина", за да помага на майка си.
"Имам му огромно доверие и разчитам на него, когато се налага да отсъствам или да посещавам адреси", казва д-р Бакърова.
Дъщеря Дарина е ендокринолог и също работи в пловдивска клиника.
"Някога и тя ще се върне да помага на Смилян. Хората от този край си обичаме Родопите. Тримата ще покриваме голям периметър от медицината", казва уверено д-р Снежана Бакърова.
