- Сривът на грамотността е в цял свят, но в България сме на дъното на ЕС по четене и математика
- Само 42% осмислят какво е написано
- Българчетата най-разсеяни от телефоните, отсъстват много от час, родителите малко питат за училището
- Резултатите от тестовете PISA - студен душ за уменията на 15-годишните у нас
Българските ученици са последни в Европейския съюз по природни науки, четене и математика, а резултатите им продължават да се влошават. Това показва международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие PISA 2025.
По природни науки 15-годишните у нас получават 421 точки - колкото и през 2022 г. (Тестовете се правят на 3 години)
При четенето обаче резултатът пада от 404 на 387 точки,
а по математика - от 417 на 405. Резултатите остават и значително под средните за ОИСР.
Едва 43% от българските ученици достигат поне базовото ниво 2 по математика при средно 65% за ОИСР, а само 3% достигат най-високите нива. “Отличниците” са намалели за 3 г., а функционално неграмотните са се увеличили. Същото е положението по четене, където до поне ниво 2 стигат 42% при 69% средно за ОИСР, а едва 1% от българските ученици достигат ниво 5 или нагоре - най-ниският резултат за страната ни, откакто участва в PISA.
По природни науки положението е малко по-добре - ниво 2 достигат 53% от учениците, макар че средно за ОИСР са 74%.
PISA не измерва знанията на нашите ученици, а доколко могат да ги приложат в реалния живот, обясни зам.-министърът на образованието и науката Таня Панчева при представянето на резултатите.
Пример: български ученик може да знае как се изчисляват проценти и да реши подобна задача в час, но
да не може да сравни две оферти в магазин
и да прецени коя от тях е по-изгодна. Според Панчева причината е, че математиката все още се преподава предимно абстрактно като набор от алгоритми, но без достатъчно реално приложение.
Подобен е проблемът и при четенето. Ниската функционална грамотност не означава, че децата не могат да четат и пишат, уточни Панчева. Те могат да напишат есе или интерпретативно съчинение, но много от тях изпитват затруднения да направят причинно-следствена връзка, да анализират информация от различни източници и да преценят коя е достоверна. Това се превръща в
проблем и при разпознаването на фалшивите новини
Същото показват резултатите по природни науки. 47% от българските ученици не могат да идентифицират научно обяснение на познато явление или да интерпретират данни от експеримент.
Затова една от промените, които МОН планира, е постепенното
въвеждане на интегрирани изпити
при националното външно оценяване. След интегрирания изпит по математика в 10-и клас тази година ще има и такъв по български език.
След анализ на резултатите подобен модел може постепенно да бъде въведен и при НВО след 7-и клас.
Целта е децата да започнат да правят връзки между различните предмети. Математическите задачи не трябва да остават само в часовете по математика, както и четенето с разбиране не е задача единствено на учителите по български език, обясни Таня Панчева.
41% от българските деца се оплакват от безредие по време на часовете по природни науки, 48% са пропускали цял учебен ден, а 42% - конкретен час, посочи Георги Стайков, експерт към Института по образование към МОН.
“Българските деца на училище ли ходят, или до училище?”,
постави въпроса Стайков.
Всеки четвърти български ученик е ставал жертва на кибертормоз, а при тези деца резултатът от PISA е с 36 точки по-нисък, посочи Стайков. В същото време едва 47% от децата разговарят с родител или настойник поне веднъж седмично за проблеми, свързани с училището.
60% от родителите или настойниците питат детето какво е правило в училище, като това е спад с 10 процентни пункта. Според представените данни дори редовният въпрос “Какво прави днес в училище?” се свързва с до 12 точки по-добър резултат, а при по-активна подкрепа и интерес към домашните и случващото се в класа разликата достига 25 точки.
Добрата новина е, че над 70% от българските учители успяват адекватно да предадат материала и да подкрепят учениците, които срещат затруднения.
Друг проблем е дигиталното разсейване. 42% от учениците посочват, че се разсейват в час от дигитални устройства, като според Стайков България е сред страните с най-високи нива на такова разсейване. 41% от учениците вече използват и изкуствен интелект. Въпросът според експерта е дали AI се използва като “патерица” за получаване на готов отговор, или като средство, чрез което детето действително да научи нещо.
Иначе глобалният доклад показва спад на резултатите по математика средно във всички изследвани образователни системи и особено рязък спад на общите резултати по четене през последните три години, включително в уменията, които са най-важни в ерата на изкуствения интелект: оценка на информация, правене на връзки между множество източници и критично мислене за това, което четем. Случаите на “прибързано четене” – при които учениците четат бързо, но неточно – почти са се удвоили до 9% между 2018 и 2025 г.
Най-високите резултати в PISA 2025 в трите области са постигнали Китай (Пекин, Шанхай, Дзянсу и Джъдзян), както и Сингапур. С високи резултати са и Естония, Япония, Корея и Обединеното кралство.
