- Партията щяла да „измести акцента", така че нацисткото минало да загуби своята актуалност и спешност в съвремието
- „Само защото нещо вече не присъства, не означава, че ще бъде забравено"
Човекът, който оглавява усилията Германия отново да се гордее със себе си, не би казал, че иска сънародниците му да „забравят" нацисткото минало. Но именно дотам неизбежно водят идеите му, пише "Политико".
Ханс-Томас Тилшнайдер, 48-годишен депутат от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия" (AfD) в източната провинция Саксония-Анхалт, доскоро беше малко познат извън предимно селския си избирателен район. Но скоро той може да се окаже в позиция да помогне за осъществяването на една от най-големите амбиции на най-крайната фракция в партията: да преобрази следвоенната идентичност на страната и да насочи германците към оставяне на нацисткото минало зад гърба им.
Широко известната в Германия Erinnerungskultur или „култура на паметта" е в основата на националното самовъзприемане на страната - и дълго време е била възприемана като екзистенциален императив. Макар и постепенно и не без колебания, преосмислянето от страна на Западна Германия на нацистките престъпления и Холокоста през десетилетията след края на Втората световна война помогна за възстановяването на авторитета на страната сред демократичните държави и направи възможно присъединяването ѝ към западните съюзи. Конституцията на страната е изградена в категорично отхвърляне на нацизма, с гаранции, предназначени да предотвратят повторната му поява.
Но според най-крайните лидери на AfD - много от които днес са концентрирани в селските райони на бивша Източна Германия - културата на паметта просто е продължила това, което някои от тях, включително Тилшнайдер, наричат „култ към вината", създаден, за да внушава омраза към самите себе си на германския Volk. Думата означава „народ", но в крайнодесните среди е натоварена с почти мистично значение.
Без открито да отричат нацистките престъпления, те твърдят, че културното и политическото осмисляне на миналото е навредило на идентичността на Volk, оставяйки германците слаби, разединени и уязвими към „глобалистки" сили като ЕС и САЩ - които дълго време са били възприемани от крайната десница като разрушителна сила заради уеднаквяващото влияние на индивидуалистичната и консуматорска култура, поне до идването на Доналд Тръмп в Белия дом.
Идеите на Тилшнайдер не са нови. Реакцията срещу германската култура на паметта е почти толкова стара, колкото и самият опит страната да се изправи пред миналото си. Но като интелектуален архитект на програмата на партията за управление на Саксония-Анхалт преди изборите на 6 септември, където AfD има толкова голяма преднина в социологическите проучвания, че е на крачка от възможността да спечели абсолютно мнозинство в парламента - той скоро може да разполага с по-реална власт от всеки друг крайнодесен политик в следвоенната история на Германия, за да превърне тези идеи в реалност.
В момента Тилшнайдер е говорител на AfD по въпросите на културата и образованието в провинциалния парламент и е сред водещите кандидати да оглави бъдещо министерство, което ще отговаря за учебните програми и финансирането на културата в провинцията.
„Искаме да разпространяваме радостта от това да си германец", каза Тилшнайдер на предизборно празненство на AfD в един мрачен августовски следобед в Кверфурт - малък средновековен град-крепост в неговия избирателен район в Саксония-Анхалт. „Това е празник. Празнувайте факта, че сте германци."
Това не означавало, добави той, че AfD ще премахне уроците за нацистките престъпления в училищата. Вместо това партията щяла да „измести акцента", така че нацисткото минало да загуби своята актуалност и спешност в съвремието.
„Разбира се, бих искал да има и часове по история за Третия райх", каза той. „Но добри часове по история. Добрите часове по история предават усещане за различността на миналото."
В известен смисъл Тилшнайдер - брадат, носещ очила бивш университетски преподавател - изглежда като малко вероятен човек, който да прокара революцията в германската идентичност, към която крайната десница отдавна се стреми.
Роден в Румъния по време на Студената война, Тилшнайдер израства в германоговорящо малцинство, чиито корени в региона водят началото си от времето на Хабсбургското управление. Семейството му се премества в Западна Германия, когато той все още е дете.
В университета проявява интерес към ислямознанието, привлечен, както сам обяснява днес, от темата, защото му се струва чужда и непозната. По-късно учи в Сирия, преди да защити докторска дисертация и да публикува книга за „произхода на правната херменевтика в ранния ислям".
След като по-късно се премества в Източна Германия, Тилшнайдер започва да представя исляма като фундаментално несъвместим с германското общество и се превръща във видна фигура в т.нар. „Нова десница" - мрежа от радикални интелектуалци, известни с това, че преформулират стари екстремистки идеи в по-приемлива за обществото форма.
Той става и част от крайната фракция в AfD, наречена Der Flügel („Крилото"), заедно с тюрингския политик Бьорн Хьоке. През 2017 г. Хьоке предизвика широко възмущение, след като нарече известния берлински мемориал на Холокоста, разположен близо до Бранденбургската врата, „паметник на срама" и призова за „180-градусов обрат" в германската политика на паметта.
Der Flügel беше разпуснат през 2020 г., но членовете му, включително Тилшнайдер, оттогава само увеличават влиянието си в партията.
Тилшнайдер е основният автор на програмата на AfD за начина, по който партията ще упражнява власт в Саксония-Анхалт. В основата ѝ са множество мерки, насочени към „стабилизиране" на германската идентичност чрез пренасочване на културното финансиране и промени в учебните програми - области, за които провинциите имат основни правомощия.
Тилшнайдер обяви планове за промяна на часовете по история така, че да бъдат ориентирани към „повече Бисмарк, по-малко Хитлер" - спорна формулировка, която наскоро беше премахната от управленската програма.
Програмата на партията също така предлага да бъде намалено финансирането за „антигерманско изкуство" и да бъде разработена стратегия за „патриотичен туризъм" в провинцията.
Партийните лидери заявяват, че нямат намерение да заличават мемориалите на нацистките престъпления, но ще финансират и възстановяват онези паметници, които „почитат жертвите на войниците" в двете световни войни.
„Тази подкрепа трябва да се отнася еднакво за всички паметници, без дребнави политически оценки", се казва в програмата. „Падналите войници са дали живота си, за да защитят своята страна. Признаването и почитането на тази огромна жертва е първият знак за патриотически обрат."
Може би не е случайно, че подобна революция в германската идентичност би се зародила именно в бивша Източна Германия, където AfD набира все по-голяма сила.
Докато Западна Германия се опитва да се изправи пред миналото – макар и несъвършено - официалният разказ в бившата Източна Германия е бил, че нейният народ е победил фашизма, който така или иначе е бил продукт на Запада. Много от поддръжниците на AfD в източната част на страната смятат, че западногерманският разказ за нацисткото минало им е бил наложен след падането на Берлинската стена.
Но според Тилшнайдер има още една причина революцията да започне на Изток, защото източните германци вече знаят какво означава да станеш свидетел на рухването на политически режим.
„В резултат на мирната революция хората станаха свидетели на смяна на системите и така придобиха известна дистанция, станаха по-рефлективни", каза той на празненството на AfD, говорейки на един дъх. За разлика от тях, добави той, западните германци „са къкрели в една и съща супа в продължение на 80 години".
Харизматичната фигура на Тилшнайдер и голямата му популярност онлайн прикриват радикалната политика на провинциалната структура на партията, която германските служби за вътрешно разузнаване са определили като екстремистка организация, стремяща се „да премахне парламентарната демокрация в сегашния ѝ вид".
Политиците от AfD в провинцията, включително Зигмунд и Тилшнайдер, отричат да са екстремисти и представят определението като форма на държавна репресия, която подкопава демократичната воля на техните избиратели.
Ако Зигмунд е лицето на AfD в Саксония-Анхалт, то Тилшнайдер е човекът, който осигурява голяма част от идеите зад него.
Зигмунд намекна за това по време на речта си, като благодари на Тилшнайдер, че е прекарал „стотици часове" в работа по управленската програма на партията.
„Ще имам нужда от него през следващите пет години, защото заедно пишем история", каза Зигмунд за Тилшнайдер. „Слънцето изгрява от изток, но ще огрее цяла Германия!"
Повечето присъстващи на митинга обаче посочиха други причини да гласуват за AfD: икономическия и индустриалния спад; бежанците, които получават държавна подкрепа, докато германците се затрудняват да плащат сметките си; отказа на правителството да приеме евтин руски природен газ, докато изпраща милиарди евро федерална помощ за Украйна.
За Тилшнайдер и неговите крайнодесни съмишленици тези по-конкретни проблеми са свързани с кризата на германската идентичност: нежеланието на страната да преследва собствените си интереси, твърдят те, произтича от „антигерманско" мислене, което се е вкоренило в страната.
Той отрече целта да бъде германците да забравят нацисткото минало. Но след това описа процес, който изглеждаше именно като движение в тази посока.
Целта, каза той, била тази история „вече да не бъде толкова спешна, толкова натрапчива, толкова присъстваща".
След което добави:
„Само защото нещо вече не присъства, не означава, че ще бъде забравено."
