МОН и МВР заедно в борбата с агресията в училище - децата да споделят преживяванията си, повече извънкласни дейности за самоизява
Да се отвори Наказателният кодекс и да се преразгледат наказанията за непълнолетни при по-тежки престъпления, предлага правителството. До седмица ще е готов и изцяло нов Закон за противодействие на обществените прояви на малолетни и непълнолетни, защото сегашният е много остарял.
Това са само част от мерките, които кабинетът предприема след потресаващия случай в Пловдив, където на Младежкия хълм деца изтезаваха до смърт Георги Кузев. Преди дни премиерът Румен Радев поиска от министрите да предложат конкретни действия. А след заседанието на правителството в сряда двама от тях - на вътрешните работи Иван Демерджиев и на образованието проф. Георги Вълчев, представиха част от идеите си.
Те не дадоха повече конкретика за готвените законодателни промени. “Има необходимост да се провери дали наказанията са адекватни за всичките прояви. Особено в по-тежки случаи до голяма степен, съгласно обществените очаквания и нагласи, не съответстват на разписаните наказания към момента”, обясни Демерджиев.
Двете министерства ще обединят усилия, за да се справят с агресията в училищата.
Още през тази учебна година
стартира национална програма “Насилието е безсилие”
Пилотно тя е започнала миналата година в няколко столични училища и дава добри резултати. Успехът се дължал на това, че на децата не само се говори, а самите те участват в дискусия и споделят опит. Разговорите се провеждат основно в часа на класа и включват теми за домашното насилие и различните му форми, разликата между здравословните и нездравословните отношения, как да разпознават токсично поведение и към кого могат да се обърнат за помощ. Водят се свободни дискусии и се обсъждат ситуации, близки до ежедневието на тийнейджърите – отношения с връстници, приятелства, общуване, в това число в социалните мрежи.
Програмата е започнала за ученици от 8-и и 9-и клас, а сега ще се разшири. Ще бъдат включени 100 хил. ученици в над 1000 училища. През октомври във всеки един от 28-те областни града ще бъдат подготвени работни групи с по един координатор, психолог и педагогически съветник, които да направят обучения в училищата, обясни проф. Вълчев.
Ще бъде направен анализ и на останалите съществуващи програми, за да се подобри работата им. Министерството на образованието работи за осигуряване на специалисти и вече в училищата
има над 1500
психолози и 800 педагогически специалисти
Ще се обърне внимание на разширяването на извънкласните занимания по интереси, за да имат децата повече възможности за себеизява и креативност. Българското читалище също трябва да върне значението си.
“Семейството трябва да се превърне в съюзник на образователната система, без подкрепа няма как училището да се справи с тези тежки проблеми. Българското семейство е в криза и всички институции, включително училището. Обществото се превърна, и особено младите, в
блуждаещи
атоми с телефони, които не могат да намерят мястото си в решетката на обществото
В агресия прераства всяко отнето предимство, паркомясто, в комуникацията, трайно се беше настанила и в политическия живот и всички ние носим отговорност с поведението си”, възмутен беше проф. Вълчев.
Демерджиев също критикува работата на управляващите досега. “Държавата е абдикирала от задълженията си и е оставила без достатъчен надзор, контрол и превенция много от сферите на своята отговорност, резултатите днес се дължат на това. Проблемите са набелязани, но действията досега са формални”.
Областните дирекции на МВР също вече работели по различни инициативи. Разработвала се стратегия за обучение на служители, които работят с деца - педагози, инспектори в детска педагогическа стая, както и структурите към общините. Целта е да се повиши професионалният им капацитет и да се изградят работещи механизми за ранно идентифициране и предотвратяване на агресивно и рисково поведение. Обсъжда се те да бъдат централизирани, обясни още Демерджиев.
По думите му
хиляди публикации били свалени от социалните мрежи,
а ако има престъпления в тях, се насочвали към структурите. Капацитет на ГДБОП обаче не е достатъчен, за да се обхване цялата страна, така че се обмисля да се създадат местни структури за киберпрестъпления към МВР.
Забрана за използване на социални мрежи от малолетни обаче не е на дневен ред, защото тя може да се заобиколи с няколко клика и става контрапродуктивна. По-адекватно било да се наложат ограничения.
Децата под 16 години да нямат право да използват социални мрежи е идея, която от месеци се обсъжда в публичното пространство, а ГЕРБ наскоро дори внесоха такъв законопроект. Подобни мерки вече се случват и в други европейски държави.
