Дрехите секънд хенд са най-популярни сред младите на възраст между 18 и 34 г.
Българите искат едновременно да са модерни и с разнообразен гардероб, но търсят по-евтини дрехи и все повече се стараят да са устойчиви. Този парадокс в потребителското поведение установява проучване на нагласите към повторната употреба на текстил.
То е по поръчка на Българска асоциация за кръгов текстил (БАКТ). Според резултатите пазаруването на дрехи се е повишило - 4% от запитаните купуват всяка седмица, а 13% поне 2-3 пъти месечно, докато през 2020 г. този дял е бил едва 6,8%.
Най-популярни
остават моловете и физическите магазини
(50,3%), следвани от онлайн платформи за нови дрехи. На трето място се нареждат магазините за втора употреба с 36,8%. По-малко популярни са евтините китайски платформи като Temu и Shein, откъдето поръчват 31%. 18,3% търсят в аутлети, но в България няма такива, както е в много западни държави.
Повторната употреба вече се затвърждава като тренд на пазара. През последната година 58,1% от анкетираните са купували използвани дрехи, а едва 10,8% посочват, че никога не са го правили.
Дрехите втора употреба са най-популярни сред младите на възраст между 18 и 34 г. При тях пазаруването е сравнително редовно – 10,5% го правят всяка седмица, докато при по-възрастните това е спорадичен избор. 63,8% от младите са купували дрехи втора употреба през последната година, следвани от 35-44-годишните с 60,5%. За хората над 45 г. делът постепенно намалява, но остава значим, а почти половината от 55-65-годишните също са купували.
Все повече хора възприемат дрехите втора употреба като нормален, разумен и качествен избор. Половината от анкетираните определят покупката като напълно нормална, близо 40% – като разумен избор, а 1/4 смятат, че тя става все по-приемлива.
Ниската цена продължава да бъде най-силният мотив за покупка. Веднага след нея обаче се нареждат възможността за маркови дрехи на достъпна цена и добро качество. Повече от една трета от потребителите търсят и уникални модели, които трудно могат да бъдат намерени в масовите търговски вериги. Екологичните мотиви също присъстват, но по-скоро допълват вече взетото решение, отколкото го определят.
Тук се очертава интересна тенденция - макар ниската цена да остава основното предимство, възприятието за second hand постепенно се измества към качеството. Българите започват да разпознават и екологичния проблем на текстилните отпадъци. Според 78% той е сериозен, а мнозинството смята, че най-ефективните решения са рециклирането, използването на устойчиви материали и покупката на по-малко, но по-качествени стоки. 19,3% виждат в дрехите втора употреба възможност за предотвратяване на образуването на отпадъци. За 24% от потребителите това е мотивацията зад избора им на такива дрехи, други
23,7% пазаруват по екологични подбуди
Позитивно отношение се наблюдава и към компаниите, които развиват този сектор - 77,5% от анкетираните имат положително мнение за тях, което представлява съществено подобрение спрямо предходното изследване от 2020 г.
Проучването разглежда и влиянието на международните онлайн платформи като Temu и Shein. Те стимулират по-честото пазаруване и покупката на повече дрехи, отколкото реално са необходими. В същото време повече от половината потребители на тези платформи смятат, че дрехите втора употреба са по-качествен избор от евтините нови. Това показва, че двата модела на потребление все по-често се конкурират не само на база цена, но и по качество, устойчивост и очаквана продължителност на живота на продукта.
“Компаниите за повторна употреба трудно могат да се конкурират с дрехи, които се продават за няколко евро. Причината е проста – зад всяка дреха, достигнала до магазина за повторна употреба, стоят събиране, транспортиране, ръчно сортиране на няколко етапа, проверка на качеството и подготовка за нов живот. Това е трудоемък процес, който създава работни места и не може да бъде автоматизиран. Много дрехи втора употреба запазват своите качества и могат да бъдат използвани още дълго време, докато голяма част от ултрабързата мода е създадена за кратък жизнен цикъл”, обяснява Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ.
Европа също взема мерки в полза на устойчивото потребление. Например съвсем наскоро - от 19 юли, големите модни групи
нямат право да изхвърлят или унищожават непродадена стока,
вместо това ще трябва да ги даряват или насочват към повторна продажба. Част от регламента на ЕС за екодизайн, който постепенно влиза в сила от юли 2024 г., първоначално ще важи за големите фирми, а за средните предприятия ще се прилага и от 2030 г. Компаниите ще са задължени да оповестяват броя на непродадените изделия, които изхвърлят всяка година, както и причините за това.
Новият европейски регламент дава възможност на производителите да поставят екомаркировка върху своите продукти, ако спазват строги екологични критерии. Това дава по-голяма видимост на стоки, които не вредят на околната среда и причиняват по-малко замърсяване на водите и въздуха.
Регламентът включва и други изменения, сред които нови изисквания за екодизайн. Това означава, че дрехите трябва да са по-издръжливи - да издържат повече цикли на пране, да са по-лесни за рециклиране - да не се смесват много различни видове нишки, както и да не се използват опасни вещества като микропластмаса и токсични багрила.
Въвежда се и разширена отговорност на производителите - страните от ЕС трябва да създадат схеми, които ще задължат производителите на облекло, аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално бельо и завеси да покриват разходите за събиране, сортиране и рециклиране на техните продукти. Такава схема може да се създаде и за производителите на матраци.
Разделното събиране на текстилни изделия за повторно използване и рециклиране трябваше да започне от 1 януари 2025 г. във всички страни членки, но България все още не е намерила решение за това. Поради тази причина към нас има и заведена процедура за нарушение от ЕК.
Средният дял на непродадените текстилни продукти според различни източници е 21%. А 4-9% от всички текстилни продукти, пуснати на пазара, се унищожават, без някога да са били изобщо използвани по предназначение. Звучи малко, но в реално измерение това са средно 264 хил. броя, които през 2020 г. са достигнали дори 594 хил.
Всяка година между 4 и 9% от непродадените дрехи в Европа се унищожават,
което генерира към 5,6 млн. тона емисии въглероден диоксид, сочат данните на Европейската агенция по околна среда. Те показват още, че потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени.
Средното потребление на текстил в ЕС е 14,8 кг на човек годишно. Повторно използван текстил на глава от населението има най-много в Литва, Латвия и Естония, като в Латвия достига приблизително 7 кг на жител годишно.
Към момента по данни на JRC (Съвместния изследователски център на ЕС) приблизително 5% от събрания текстил се подготвя за повторна употреба и се рециклира в ЕС. Останалите количества се изгарят или депонират (около 80%) или се изнасят (около 10%). В България всяка година се изхвърлят над 100 хил. тона облекла и битов текстил. Крайният резултат е, че купуваме близо 15 кг годишно, а изхвърляме 11 кг, показват данни на Българската асоциация за кръгов текстил. Това означава, че повечето дрехи се обличат едва 7-8 пъти.
