В мандата му като правосъден министър бяха въведени функционалният имунитет на магистратите и несменяемостта им след 5 г. стаж в системата
Днес, когато словосъчетанието съдебна реформа се е превърнало в клише, а към конституционната промяна се прибягва при липса на визия за съдебната система, малцина помнят, че най-значимите реформи извърши през 2003 г. екипът на Антон Станков. По онова време той е правосъден министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски, 37-годишен, като две години по-рано оглавявава Наказателното отделение на Софийския градски съд (СГС). След това Станков се влива в средите на адвокатурата, където беше до четвъртък, когато след кратко боледуване почина във Военномедицинска академия.
Внезапната му смърт изненада мнозина, защото само допреди дни той коментираше в медиите юридически казуси. Стотици хора изказаха съболезнования в социалните мрежи и си припомниха крилати фрази, изречени от него през годините, като: “Научихме се да използваме правосъдието за лични цели” и
“Съдебната реформа е като да местиш гробище,
не можеш да очакваш помощ отвътре”.
“Днес българската юридическа общност загуби уважаван юрист, оставил своята ярка следа в правния и обществения живот на страната”, написа настоящият министър на правосъдието Николай Найденов.
“В негово лице адвокатската общност загуби почитан и
уважаван колега, а цялата юридическа общност - държавник и магистрат”, гласи съболезнованието от Висшия адвокатски съвет.
Антон Станков е роден на 17 февруари 1966 г. в Ямбол. Майка му е била акушерка, а баща му - офицер, като по това време бил на служба в града. Когато Станков е 6-годишен, семейството се преместило в София, пак заради професията на баща му, после в Шумен, където през 1983 г. той завършил средното си образование. Като студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет искал да стане прокурор. В Шуменския окръжен съд обаче имало свободно място и така кариерата му на магистрат тръгва оттам като младши съдия. После продължава в Шуменския районен съд, а през 1994 г. се мести в Софийския районен съд. От 1997 г. е съдия в Софийския градски съд, като през 1999 г. е избран за председател на Наказателната колегия, а през 2001 г. за член на Юридическата комисия на Българския олимпийски комитет. На 24 юли 2001 г. става министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски и остава на тази длъжност до 16 август 2005 г.
Именно като такъв е сред авторите на първата поправка в конституцията през 2003 г. Тя е свързана със съдебната власт и някои от промените се налагат заради предстоящото ни членство в ЕС. Сред най-важните са въвеждането на функционалния имунитет на магистратите, придобиването на несменяемост след 5-годишен стаж в системата, 65-годишната възраст за пенсиониране.
“През 2002-2003 г. идеите за реформа, заложени в Закона за съдебната власт от нашия екип, бяха обявени за противоконституционни. Това наложи да се пристъпи към конституционни промени. Много беше труден политическият механизъм по изработването на съгласие. В парламента имаше 4 партии и те се обединиха около 3 идеи - намаляване на имунитетите на съдиите (т.нар. функционален имунитет), мандат от 5 г. на ръководните длъжности в съдебната власт и редуциране на принципа за несменяемост - да има не някаква бетонна несменяемост, а след атестация и съответния стаж”, обясни преди години в интервю за “24 часа” Станков.
След края на правителството на Сакскобургготски той се връща като съдия.
На него се пада делото за смъртта на седемте деца в дискотека “Индиго”
през 2001 г. То два пъти е връщано и тръгва едва при третия опит през март 2006 г. Четирима от подсъдимите са оправдани, един получава 3 месеца условно, а друг - глоба. Покрай мотивите обаче възниква проблем, защото ден преди внасянето им в деловодството на съда Станков е избран в ръководството на партията на Сакскобургготски НДСВ. На 6 юни 2007 г. е освободен от ВСС като съдия и става адвокат.
“Малко известна моя авантюра беше, че бях кандидат за генерален директор на ОЛАФ през 2010 г. Прочетох обява за такъв конкурс. Подадох документи, имаше около 90 кандидати. Бях допуснат до изслушване на английски, беше голямо изпитание и добър опит за мен в личен план. Оказа се, че става дума за много сериозно политическо лобиране не само от българска страна, но и за постигане на съгласие от условно наречените стари демокрации в ЕС”, разказва пред “24 часа” по-късно той.
През 2016 г. е кандидат за директор на Националния институт на правосъдието (НИП), но не е избран.
Името му е спрягано и за
главен прокурор през 2019 г. като алтернатива на Иван Гешев.
“Правосъдният министър Данаил Кирилов ми предложи да бъда неговият кандидат, който да се изправи срещу Гешев. Това ме шокира, съгласих се, но той ми каза, че не съм одобрен”, твърди Станков преди години.
“За мястото на прокуратурата мнението ми еволюира. Бил съм краен привърженик тя да излезе от съдебната власт, но сега мисля, че трябва да е независима от изпълнителната. Актуалното състояние на партиите би позволило политически саморазправи, ако прокуратурата стане част от изпълнителната власт”, заяви той преди време.
През 2022 г. става нещатен сътрудник на депутата от “Продължаваме промяната” Стою Стоев. Известно е, че бащата на народния представител - Теодор Стоев, и Станков са съдружници в една кантора. През 2025 г. пък беше кандидат за омбудсман.
Станков е запален ловец. Макар и публична личност, пазеше ревностно личния си живот. Споделял е, че е намерил любовта от четвъртия път. Баща е на пет деца.
