- Свързва погребалната традиция от Римската империя с по-древните обичаи в Родопите, казва ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров
- Гробницата е на две нива, била е ограбена обаче преди много столетия
Римският саркофаг от III–IV век, разкрит на Перперикон, се оказва едно от най-необичайните погребални съоръжения, откривани в древния скален град.
Според археолозите особеностите на гробницата я отличават от познатите саркофази в останалите части на Римската империя. Причината е, че съоръжението е изсечено направо в скалата и съчетава римските погребални обичаи с много по-стара местна традиция.
В повечето части на Римската империя саркофазите са представлявали своеобразни каменни сандъци с правоъгълна форма. Изработвали са се от мрамор, варовик или друг вид камък. Били са затваряни с масивни капаци. Новооткритият саркофаг на Перперикон следва същата погребална традиция, но е оформен по различен начин - чрез издълбаване на самата скала.
“Саркофагът е с дълбочина около 1,5 метра и ясно личи, че е
оформен на две нива
Долното е по-тясно и е било покрито с два капака,които са лежали върху изсечен в скалата праг. За съжаление, гробницата е била ограбена още в древността”, разказа ръководителят на археологическите проучвания проф. Николай Овчаров.
При разчистването на гробницата археолозите са
открили само бронзова вотивна, оброчна, пръчица
“Тя е дълга около 10 сантиметра и не е запазена в оригиналния си вид. Ясно личи, че единият ѝ край е отчупен. Вероятно е завършвал с някаква фигура. Вотивната пръчица е била оставена като дар”, обясни директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали Милен Камарев, който е проучил римската гробница. Според него горната част на саркофага също е била покрита. За това свидетелства загладената повърхност на скалата около съоръжението.
Проф. Николай Овчаров допуска, че над гробницата е съществувала допълнителна конструкция с покрив от керемиди. Основание за тази хипотеза дава голямото количество фрагменти от строителна керамика, намерени в самия саркофаг. Археологът смята, че в долната част на гробницата са били положени останките на покойника.
“Не можем да кажем дали в случая става дума за трупополагане, или за трупоизгаряне. И двата начина на погребение са били практикувани в Римската империя”, посочи проф. Овчаров. Според него горното ниво на съоръжението е било използвано за поставяне на погребални дарове и извършване на ритуали в памет на починалия. По този начин то е изпълнявало ролята на своеобразен храм на мъртвия, докато неговите останки са се намирали в долната част.
Подобна организация на погребалното пространство е позната и от други римски градове, макар че самите гробници и саркофази имат различен външен вид. Един от водещите български специалисти по римската епоха - доц. Здравко Димитров, прави паралел с находките в античния град Рациария във Видинско, които имат двускатен покрив и наподобяват антични храмове с богата декорация.
“В долната част на саркофазите са се полагали човешките останки или урната. Често гробниците са били семейни и в тях са били погребвани и други починали от семейството. Отгоре са стояли саркофазите, разположени в надземната храмова част. Тя се е
се е посещавала, както сега се прави на Задушница
Оставяли са се различни дарове и жертвена храна и са се почитали мъртвите”, обясни доц. Здравко Димитров.
Макар погребалната традиция да е сходна, между съоръженията в Рациария и новооткрития саркофаг на Перперикон има видима разлика. Според проф. Овчаров тя може да бъде обяснена с произхода на населението и с местните погребални обичаи.
“В Родопите е живяло коренно население. В Рациария е имало преселници от днешна Италия и те са донесли със себе си своите традиции”, смята археологът. Той пояснява, че вкопаният в скалата римски саркофаг е наследник на много по-стара местна традиция. Скалните гробници и светилища са характерни за Източните Родопи още от праисторическата епоха.
Сред най-ярките примери са култовият комплекс край момчилградското село Татул и светилището край село Ангел войвода в община Минерални бани. “Това са
гробници на херои - обожествени герои, почитани от хората
Съоръженията са представлявали символични гробове и в тях не е имало човешки останки. Разполагани са на издигнати места. Идеята е била да имат връзка с небесата”, обясни проф. Овчаров.
Непосредствено до новоразкрития саркофаг на Перперикон се намира друга, значително по-стара гробница, която също е изсечена в скалата. Подобно на гробниците край Татул и Ангел войвода, тя е разположена на издигнато място.
Все още не е установено какво точно е представлявало това по-старо съоръжение и дали е било предназначено за реално погребение, или е имало култови функции.
Новооткритото съоръжение не е единственото свидетелство за погребалните обичаи на римския Перперикон. В източната част на двореца светилище се намират 4 гробници, разкрити от проф. Овчаров. Те, както и останалите известни погребални съоръжения в комплекса са били ограбени още в древността.
Отделните гробове са разделени един от друг с каменни плочи. Върху тях е имало капаци, а над гробовете вероятно е съществувал дървен под. Археолозите съдят за това по запазените в скалата легла, в които са били поставяни носещите греди.
В западната част на двореца светилище са открити още 12 гробници, разделени с каменни плочи.
В непосредствена близост до тях се намират два езически храма
Единият е бил посветен на популярния през римската епоха бог Митра, докато божеството, почитано във втория храм, засега остава неизвестно.
“Ясно се вижда, че и над тези гробници е имало помещение. Запазен е дори изсеченият в скалата праг на входа. Той се намира над оцелелите до днес места за погребения и е бил на нивото на пода над гробовете. Върху този под са били разположени саркофазите”, смята проф. Овчаров.
Поне един от саркофазите на Перперикон е оцелял до XX век, но според проф. Николай Овчаров е
изчезнал мистериозно в началото на 80-те години
“За него научих от участници в първите разкопки в района, проведени от Иван Балкански под ръководството на проф. Стамен Михайлов. Има запазена черно-бяла снимка, на която се вижда саркофагът”, разказа археологът. По думите му каменното съоръжение е било с приблизителни размери 3 м на 1,80 м и вероятно е тежало между 2 и 4 тона.
Проф. Овчаров допуска, че изчезването на саркофага може да е свързано с дейността на тогавашните специални служби. Основава предположението си на разкази на възрастни жители на района как през 1980-1981 г. на Перперикон са кацали хеликоптери с петолъчки. Професорът опитал да стигне до информация за спецакцията, но напразно. Според бивши служители вероятно е ставало дума за разтоварването на апаратура за геофизични изследвания, която в онези години е била наистина доста обемиста.
