Хендел, Доницети, Вагнер и Баланчин влизат в репертоара
Три нови оперни постановки и една балетна, много звездни гостувания и знакови концерти съдържа в афиша си новият сезон на Софийската опера и балет 2026/2027.
Той ще бъде открит в Деня на музиката – 1 октомври, с изпълнение на сценичната кантата на Карл Орф „Кармина Бурана", дирижирана от световноизвестния Даниел Орен. Няколко дни преди това – на 27 септември, извънсезонно той ще дирижира оркестъра на операта в Петата симфония на Бетовен, както и концерта за пиано и оркестър на Шуман, чийто солист ще бъде дъщеря му Роман Орен.
Първата премиера – на 27 ноември, е на най-често изпълняваната по света опера на Хендел „Агрипина", която ще бъде представена за първи път на българска сцена. Това бароково произведение, създадено още в началото на XVIII век и имащо триумфален успех тогава, е било забравено за повече от две века.
Днес „Агрипина" се поставя по световните сцени доста често, а и сюжетът и звучи почти съвременно – пълен е с политически интриги и много похот. Агрипина е жената на Клавдий, която прави заговор срещу него, за да го свали от трона и да постави на него сина си Нерон. Необичайното за българската публика е, че ролите на Нерон и на Отон са писани от Хендел за кастрати, макар че в днешно време се изпълняват от контратенори – мъже с гласове в най-високия регистър, или от жени сопрани, които изпълняват на практика мъжки роли.
В София обаче ще гледаме истински контратенори – уругваецът Леандро Марциоте като Нерон и южноафриканецът Кристофър Айнсли като Отон.
Диригент ще е добре познатият на софийската публика Константин Тринкс, а режисьор - британецът Уолтър Сътклиф. Любопитното е, че в момента Сътклиф е директор на операта в Хале, т.е. родното място на Хендел, а неговата постановка на „Агрипина" пожъна триумфален успех на последния хенделов фестивал.
Концепцията му е изключително съвременна – той представя „Агрипина" не в типичната римска епоха, а като съвременна корпорация, в която моралът напълно отсъства.
Безспорно с най-голям интерес публиката очаква планираната за 27 март догодина премиера на „Дъщерята на полка" от Доницети. Това е една от най-блестящите комични опери, създавани някога, пълна с виртуозни арии и ансамбли, популярни мелодии, с неочаквани обрати, любовни интриги и задължителния щастлив финал.
При това българската публика ще гледа една от най-знаковите и постановки, направена през 1959 г. от Франко Дзефирели в Палермо. Нейните декори оттогава се съхраняват там и асистентът му Марко Гандини често пренася в днешно време спектакъла на различни сцени по света.
„Дъщерята на полка" е писана от Доницети по времето когато е бил директор на Парижката опера и оригиналният и текст е на френски. Според традициите на френската опера пеенето често е прекъсвано от говорни диалози, а не от речитативи със съпровод на музика, както е в италианските опери.
Във второ действие има и комична роля на възрастна жена, която е без пеене, само с говор – херцогинята на Кракенторп, която вечно проваля намеренията на главните герои. Обикновено тя се поверява на известни актриси или дори на обществени личности. Режисьорът Марко Гандини направи фурор преди няколко години в Италия, като покани за нея в Катания шоумена Ернесто Томазини, преоблечен като жена.
Преди няколко години Софийската опера имаше намерение да поставя „Дъщерята на полка" и тогава преговаряше с Татяна Лолова за тази роля. Кой ще я играе през март, все още се пази в тайна. Както и изпълнителите на главните роли – Тонио и Мари. Това са роли, почти на границата на гласовите възможности, които същевременно изискват и ярък комедиен талант.
Няколко седмици преди премиерата на „Дъщерята на полка" – на 4 март, трупата ще изненада балетоманите, представяйки след повече от 10 години пауза творба на Джордж Баланчин. Получаването на права да се поставят на сцена творби на създателя на стила на New York City Ballet е изключително трудно, затова винаги се превръщат в събитие. В случая става дума за сборен спектакъл, наречен „Три лица", като само първата част е от създателя на американския неокласицизъм Джордж Баланчин. Втората е от пионера на съвременния модерен танц Иржи Килиан.
Последната за сезона оперна премиера в София ще е всъщност част от Вагнеровия фестивал, който този път започва в края на май с „Нюрнбергските майстори-певци".
Логично тази творба на Вагнер е оставена за накрая, след като публиката видя останалите шедьоври на големия немски композитор. Досега в България публично е изпълнявана само прочутата и увертюра, но „Нюрнбергските майстори-певци" е нещо много повече. Това е единствената ако не комедийна опера на Вагнер, то поне светла драма с хумор и сатира.
В нея няма богове, джуджета, митични чудовища и смърт. Сюжетът се върти около гилдията на занаятчиите, които в свободното си време се състезават в майсторско пеене по академични правила.
На практика „Нюрнбергските майстори-певци" е Вагнеровият манифест за изкуството. Тя изследва конфликта между традицията и модернизма, доказвайки, че истинските шедьоври се раждат само когато новото стъпи върху уважението на старото.
Предизвикателството в тази творба, която ще поставя акад. Пламен Карталов, е в това, че тя има безброй солисти, а чистото и времетраене без антрактите е 4 часа и половина.
Друг акцент в предстоящия сезон на Софийската опера са гостуванията на звезди. Още на 17 ноември пред оркестъра ще застане един от най-големите оперни диригенти в света – Евелино Пидо. Той ще дирижира концерта, посветен на 90-годишнината от рождението на Никола Гюзелев.
Превърналата се вече в любимка на софийската публика Джесика Прат ще участва в спектакли на „Норма" и „Травиата", а Соня Йончева ще пее в спектакли на „Медея", която бе поставена преди две години в София от Марко Гандини.
За любителите на Росини 2 декември ще е знаков ден – в Софийската опера ще има рецитал на Светлина Стоянова – „Гала Росини", а пред оркестъра ще застане един от най-авангардните съвременни диригенти – французинът Жан-Кристоф Спинози.
