- Бащата създава акаунт, който ще подари на дъщеря си след 10 г. - там ще разказва за детството ѝ
- Той и Дени са благодарни на жената, която безвъзмездно е дарила частица от себе си
След 4 г. неуспешни опити за дете и шест неуспешни инвитро ембриотрансфера Дени и Сашо се доверяват на фондация “Майки за донорство” и избират програма с донорска яйцеклетка. Месец след раждането на дъщеря им Ева двамата споделят историята си с надеждата да вдъхнат кураж на други семейства.
Любовта между двамата пламва през 2021 г., когато Сашо е на 42, а Дени на 41. Решават да си родят дете - Дени вече има 9-годишен син, който се разбира прекрасно с половинката ѝ.
След 1 г. неуспешни опити за забременяване търсят помощ в болница “Надежда”. “Давахме си сметка за възрастта, на която сме. Нямахме идея обаче за пътя, който предстоеше да изминем - той беше труден, бавен и емоционален. Но знаехме, че нямаме време да губим - колкото по-скоро почукаме на вратата за помощ, толкова по-добре”, споделя Сашо.
Оказва се, че никой от двамата няма репродуктивен проблем - просто забременяването на тази възраст е по-трудно. За семейството следват няколко години в инвитро процедури. Всеки месец Дени е в болницата - да ѝ вземат яйцеклетки, които да бъдат оплодени лабораторно. Тя получава 6 ембриотрансфера, но не забременява.
“Изтощението е неизбежно. Целият път е много емоционален - надежда, чакане, неуспех и отново. Но не сме падали духом. Имали сме моменти, в които преживявахме неуспехите, но на следващия ден отново вярваме”, споделя през сълзи Дени. Сашо разказва, че дори след неуспешен ембриотрансфер са се появили с букет цветя в кабинета на д-р Чапанова, за да благодарят на екипа, че дава всичко от себе си. “Не сме губили надежда. Знаехме, че ще успеем”, спомня си той.
След неуспешните опити лекарите представят на 46-годишната тогава жена каузата за донорски яйцеклетки. Сашо обаче казва категорично “не”. “Обясних ѝ, че съм харесал нея и нейния ген и искам да вървим в тази посока. Трябваше ми време решението ми да се промени. Ако не бях размислил, това щеше да е най-голямата грешка в живота ми”, споделя Сашо. Двойката разказва, че
в обществото все още има стигма “детето няма да е мое’’,
защото биологично яйцеклетката е на друга жена. Истината обаче е, че формирането на ембриона по време на бременността силно зависи от жената, която износва бебето. То може да наследи от нея разлиповеденчески характеристики, а понякога дори биологични белези.
Въпреки категоричния отказ, когато Сашо се запознава с практиката и всички особености на метода, рязко променя решението си.
“Не знаех какво означава “донорска яйцеклетка”. Когато се информирах обаче, много бързо казах “да”.
Това са хора с огромни сърца, които те водят през мъглата
Трябва обаче да дадеш шанс на себе си, за да дадеш шанс на тях”, разказва бащата.
Семейството е чакало повече от година донорството. “Денят, в който получихме обаждането, беше един от най-щастливите - тогава осъзнавахме, че имаме реален шанс”, споделя Дени.
На 9.07.26 г. се ражда Ева и същия ден получава първия имейл в живота си, който разказва за раждането ѝ. Бащата създава акаунт, който планира да подари на Ева след 10 години. В него той ще изпраща имейли за цялото детство и развитие на дъщеря му.
Дени и Сашо предчувствали, че ще имат момиче - затова избрали само едно име - Ева, което в превод от иврит означава живот.
“За жената е по-трудно - това е нейното тяло, много по-емоционална е. Мъжът трябва да си сложи емоциите в джоба и да бъде опора”, категоричен е Сашо.
“Ние тръгнахме по този път с пълното съзнание, че никой нищо не ни е обещал. Говорихме, че дори и да не се сбъдне мечтата ни, ще устоим. Не показахме пред сина ми, както и пред всички хора около нас през какво минаваме. Не паднахме духом. Нищо не е на всяка цена - щом хората са стигнали до желанието за дете, значи имат обичта си, а това никак не е малко”, убедена е Дени.
Днес щастието за двамата е огромно - малката Ева е победата им след многобройните опити и емоционални моменти.
“Много съм щастлива, че детето ми носи гена на изключително благородна жена с огромно сърце - донорката. Представяш ли си да имаш частица от човек, дарил от себе си напълно безкористно”, казва Дени през сълзи, въпреки че не познава донорката. Семейството не намери думи, с които да изрази благодарността си към жената, сбъднала мечтата им.
“Без “Майки за донорство” целият процес е невъзможен. Там са хора, които си дават живота, за да бъдат щастливи двойки като нас. Даваха ни сила, надежда и увереност, но бяха много откровени. Вики и Мариела ставаха наши приятели”, споделя още Сашо.
Семейството гледа с усмивка назад през всички трудности -
Дени разказва, че се научила да благодари повече, а Сашо признава, че е станал по-добър
“Получихме целия професионализъм на МБАЛ “Надежда”. Имахме подкрепата на целия екип - от дамите на регистратура през акушерките и до водещия ни лекар д-р Стела Чапанова”.
