Министерството на културата готви промени в модела за финансиране на значими археологически обекти в страната, така че проучванията и свързаните с тях дейности да могат да бъдат планирани в по-дългосрочна перспектива. Обмисля се въвеждането на финансови програми с продължителност между 2 и 3 години, които да осигуряват по-голяма предвидимост за археологическите екипи и да позволят последователна работа по проучването, консервацията, опазването и социализацията на обектите.
Това обяви министърът на културата Евтим Милошев, който посети нос Калиакра. Вчера той бе и в Праисторическия комплекс Провадия-Солницата, където разговаря с ръководителя на археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН. Сред обсъжданите теми бе и необходимостта от по-дългосрочен подход при финансирането на археологическите проучвания.
„Обмисляме финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност - две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса. Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин", заяви Милошев. И обясни, че целта е да се изгради цялостен модел, който да свързва научните археологически изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм.
"Археолозите си вършат своята работа, но след това, когато се разкрият всички тези обекти, възниква въпросът как се управлява, как се опазва, как се съвместява научната работа с културния туризъм", каза културният министър. Той бе категоричен, че България може да използва добри практики от страни с развит културен туризъм като Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.
Милошев съобщи, че вече са провели няколко разговора с директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, както и с други водещи археолози в страната.
"Мисля, че скоро можем да говорим за конкретни програми и процесът на анализ да завърши с конкретни действия", заяви той.
По време на посещението на Калиакра министърът бе придружен от областния управител на Добрич Руслан Томов, зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и депутатите Стелиян Гандев и Румен Мунтянов. Ръководителят на археологическите проучвания на Калиакра доц. д-р Бони Петрунова и нейният екип представиха пред гостите впечатляващи находки и резултатите от работата на терен.
Доц. д-р Петрунова отчете значението на последователния подход – от археологическото проучване и възстановяването на ценните структури до тяхното представяне пред публиката.
"Първо съм много щастлива, че имаме министър, който разбира нашите проблеми. Не се случва толкова често", каза доц. Петрунова. Според нея е нужно да се изгради ясна последователност от действия, която да включва проучването, възстановяването на онези части от обектите, които заслужават да бъдат представени, и превръщането им в привлекателни културно-туристически дестинации.
"Веднага тук да стъпят архитектите, да направят проектите, те да бъдат финансирани съответно от Министерството и от Министерския съвет и това да се превърне в една дестинация на културния туризъм, която да носи средства", посочи доц. Петрунова. Според нея именно приходите от културния туризъм могат да създадат възможност за устойчиво продължаване на археологическите изследвания. „Крайно време е да помислим за неговата добавена стойност", обобщи тя, визирайки богатото културно наследство на България.
Министър Милошев също постави акцент върху необходимостта от създаване на по-добри условия за посетителите на археологическите обекти. Той отбеляза големия туристически поток към Калиакра, но подчерта, че потенциалът на обекта може да бъде използван много по-пълноценно.
"Как археологическият обект да посрещне своите гости? Къде застават гостите? Откъде могат да си купят една водичка, да си купят някакъв малък предмет, който да е реплика на артефактите, да го занесат в дома си? Това е нещо, което всички ние, когато сме пътували по света, знаем как е организирано", каза министърът. Той определи създаването на план за опазване и управление на археологическите обекти като „особен фокус" в работата на Министерството на културата.
Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, в чийто ресор е археологията, подчерта, че идеята за по-дългосрочно финансиране е от години обсъждана в археологическата общност. „Това, което министър Милошев сподели с вас и което допълни доц. Петрунова, е желано от цялата археологическа общност в страната и се обсъжда от няколко години като предложение", заяви доц. Славов.
Той заяви, че се предвижда предложението да бъде обсъдено в рамките на следващия месец-месец и половина, с перспектива да намери отражение в промени в правилата за теренните археологически проучвания.
"След като бъдат приети, тези промени да помогнат, когато се планира бюджетът за 2027 г., навреме да се обяви поредната сесия още в началото на 2027 г. Тя да се проведе по начина, по който правилата вече ще позволяват и ще изискват, и подготовката за археологически сезон 2027 г. да започне съвсем навреме - с подписани договори, с обезпечено финансиране и със спокойна работа на всички археологически екипи на терен", обясни зам.-министърът.
