Министерството на образованието и науката (МОН) предлага за първи път въвеждането на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Промените са част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, който е публикуван за обществено обсъждане.
С новия инструментариум всички педагогически специалисти ще работят по еднаква методика и критерии. Така развитието на всяко дете ще може да бъде проследявано още от постъпването му в детската градина и до момента на постъпването му в първи клас.
В момента подходите и инструментите за проследяване на детското развитие се определят от самите образователни институции. Това води до различия в практиката между отделните детски градини и училища и затруднява използването на единни критерии за развитието и училищната готовност на децата, посочват от ведомството.
Според предложените промени всички институции ще прилагат една и съща методика, като електронната среда на МОН ще подпомага учителите при работата им и ще позволява да се проследява напредъкът на детето във времето.
Особено внимание се отделя на ранното установяване на езикови затруднения. Още в детската градина ще може да се проследява нивото на владеене на български език и при необходимост да се предприемат мерки за подкрепа. Ако установените затруднения са свързани с невладеене на езика, учителите ще могат да прилагат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа на детето.
Целта е да се изгради последователен модел, при който трудностите се установяват възможно най-рано, на детето се предоставя необходимата подкрепа, а след това се проследява дали тя дава резултат.
Инструментариумът е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина" на МОН. Той е предназначен да се използва още при постъпването на детето в детската градина. Проследяването ще се извършва чрез наблюдение в естествена среда и чрез кратки и лесни за изпълнение задачи. Основният акцент няма да бъде върху еднократното представяне на детето, а върху обичайното му поведение.
Така учителят ще получава обективна първоначална информация за развитието на детето, която ще му помага и за по-лесната му адаптация към новата образователна среда.
Предвиден е и специален раздел с индикации, които могат да сигнализират за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. При евентуални затруднения родителите ще могат да бъдат информирани навреме, а при необходимост да бъде планирана допълнителна подкрепа за детето.
Системата ще дава информация и за училищната готовност на децата преди постъпването им в първи клас. Ще могат да се откроят както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения.
Това ще даде възможност на началните учители да разполагат с по-пълна информация за индивидуалните потребности на децата още при започването на училище. Така те ще могат да планират работата си по-индивидуално – както за преодоляване на установените затруднения, така и за развитието на силните страни на всяко дете.
Инструментариумът ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави.
Специално внимание е предвидено и за проследяването на развитието на 3-годишните деца. Допълнителна възможност за ранно установяване на конкретни затруднения при тях се предлага с промени в Наредбата за приобщаващото образование, които също са публикувани за обществено обсъждане.
От МОН подчертават, че инструментариумът няма да служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер. Целта му е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход, както и да дава на родителите по-пълна информация за развитието на детето. При установяване на затруднения той ще помага да се прецени дали е необходима допълнителна подкрепа.
Проследяването ще обхваща шест основни области – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.
Методиката е разработена така, че да може лесно да се прилага от учителите в ежедневната им работа, без да е необходима специализирана или психологическа подготовка.
Инструментите вече са апробирани в над 470 детски градини в страната. В тестването са участвали 2093 деца от първа възрастова група и 2099 деца от четвърта възрастова група. За прилагането на методиката вече са обучени близо 500 педагогически специалисти.
Предлаганите промени засягат и организацията на дневния режим в детските градини. С тях се уточнява, че и при действащите правила трябва да бъдат осигурени време и условия за почивка на децата, но не е задължително те да спят следобед. Целта на редакцията е да се избегнат различни тълкувания и почивката да може да бъде организирана според индивидуалните потребности на децата.
Проектът предвижда и ново минимално образователно изискване за длъжността „помощник-възпитател". За заемането на позицията ще се изисква завършено най-малко средно образование.
