В продължение на години киберпрестъпници са имали достъп до част от българската държавна администрация, съобщиха от пресцентъра на министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Извършва се мащабно техническо разследване по случая.
"Българското правителство установи неоторизиран достъп, засягащ определени административни мрежи. Достъпът беше открит вследствие на активната работа на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация по внедряването на новата национална система за киберсигурност, като наличните към момента данни сочат дългогодишна активност. В момента се извършва мащабно техническо разследване за установяване на пълния обхват и характер на тази дейност", посочват от министерството.
"Паралелно тече всеобхватна координирана работа между институциите за укрепване на цифровата защита и гарантиране на сигурността на националната цифрова среда. Ще предоставяме допълнителна информация, когато разполагаме с нови установени факти", допълват от министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
През 2019 г. имаше безпрецедентен теч на данни от Националната агенция за приходите (НАП). Първоначално Кристиян Бойков беше обвинен в тероризъм, но Софийският градски съд върна делото на прокуратурата заради допуснати съществени нарушения.
Преди да прекрати делото за изтеклите лични данни от НАП и да го върне на прокуратурата, подсъдим по случая бе и собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров. Тогава двамата с Бойков бяха обвинени за престъпление против Републиката с цел всяване на смут и страх в населението. Делото започна в Специализираната прокуратура. Разследването продължи четири години, преди държавното обвинение да го внесе в съда. То вече бе връщано още веднъж на прокуратурата за отстраняване на нарушения. Делото срещу Кристиян Бойков приключи окончателно със споразумение с условна присъда от девет месеца и три години изпитателен срок.
През октомври 2022 г. пък имаше масови DDoS атаки срещу редица държавни сайтове, сред които такива на министерства, държавни институции, летища, медии и телекомуникационни компании. Тогава ГДБОП увери, че няма теч на данни и атаките са били насочени към претоварване на услугите. DDoS атаките работят по следния начин - претоварват временно услугата.
