Българското образование няма нужда от повече учебни дни, часове и секунди, а от по-добро образование чрез цялостна реформа на философиите.
Това се казва в позиция на Синдикат "Образование", след като МОН публикува списъка с ваканциите. В него се предвижда коледната ваканция да е от 24 декември до 3 януари. От Синдиката предлагат тя да бъде от 23 декември до 8 януари.
"Това предложение е подкрепено от 96,7% от учителите и заинтересованите страни", пише в позицията.
От Синдикат "Образование" уточниха, че българските ученици сега учат 180 дни, което е повече от много европейски държави, а проблемите са с претоварените учебни програми, липсата на дисциплина, административната тежест, абдикацията на много родители от възпитанието и липсата на отговорност, ниската мотивация и недостатъчните практически умения.
"Очевидно да се гони качество чрез "повече време", вместо чрез по-добра организация и съдържание, е като да се пълни бъчва без дъно", заявяват синдикатите.
Те са и против по-дългата учебна година заради "глобалните климатични промени". В предложението на МОН за ваканциите се предлага вариант децата да почиват от 1 до 10 май, но учебната година да приключи на 2 юли.
"Разпределението на учебното време не отчита "глобалните климатични промени" и че през юни ученици и учители понякога работят в нечовешки условия при над 35-градусови температури, като тази граница не трябва да надвишава 28 градуса", обявиха от Синдиката.
Ето и цялата им позиция:
Българското образование няма нужда от повече учебни дни, часове и секунди, а от по-добро образование чрез цялостна реформа на философиите. Българските ученици и сега учат около 180 учебни дни, което е над средното за много европейски държави. В същото време националните и международните изследвания и националните резултати показват, че проблемите са свързани с претоварените учебни програми, липсата на дисциплина, административната тежест, абдикацията на много родители от възпитанието и липсата на отговорност, ниската мотивация и недостатъчните практически умения, а не с броя на учебните дни. Очевидно да се гони качество чрез "повече време", вместо чрез по-добра организация и съдържание, е като да се пълни бъчва без дъно.
Само 9% от респондентите на актуалното изследване на синдиката, провело се през последната седмица, допускат учебното време като фактор за качество. Останалите 90,5% са категорични, че механичното увеличаване на учебното време не е имало качествени резултати.
МОН продължава да включва почивни дни и официални празници в категорията "ваканции", което създава илюзия за по-дълги ваканции. Това би имало смисъл точно толкова, колкото хипотезата да включим и почивните дни в категорията "учебно време".
95% от участниците в синдикалното проучване смятат, че включването на почивните и празничните дни в категорията "ваканции" не е релевантно и не мотивира учениците и учителите. Това създава една илюзия у родители и ученици за ваканции, които не съществуват.
В проекта за учебното време на МОН съществува и един голям дефицит – климатът. Разпределението на учебното време не отчита "глобалните климатични промени" и че през юни ученици и учители понякога работят в нечовешки условия при над 35-градусови температури, като тази граница не трябва да надвишава 28 градуса.
По този показател 95,8% от анкетираните учители и заинтересовани страни твърдят, че българските образователни институции, въпреки регламентите на Наредба № 24 от 2020 г. за физическата среда, не са приспособени за работа при температури над 28 градуса.
В унисон с българските традиции и добрите години на българското образование през миналия век предлагаме една по-дълга коледна ваканция от 23.12.2026 г. до 08.01.2027 г. включително. Това предложение е подкрепено от 96,7% от учителите и заинтересованите страни.
Предложението за удължаване на коледната ваканция се подкрепя с аргументи, свързани с благополучието на учениците и учителите, превенцията на зимната заболеваемост и съхраняването на семейните и културните традиции. По-дългата почивка ще допринесе за възстановяването след интензивния учебен период, като поставя грижата за участниците в образователния процес сред водещите критерии при изготвянето на учебния календар. Тя има и разумна превантивна и организационна стойност в условията на повишена зимна заболеваемост, като може да ограничи отсъствията и затрудненията в учебния процес след празниците. Същевременно предложението създава възможност за отбелязване на значими български празници като Йордановден и Ивановден, подкрепяйки семейната, културната и националната идентичност в съответствие с целите на Закона за предучилищното и училищното образование.
