Чувствал се безпомощен и унижен
Излежаващ присъда в Пловдивския затвор заведе дело срещу главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и поиска обезщетение от 10 000, защото многократно подавал молба да се труди, но в периода от 29 юли 2024-а до 15 май 2026 г. работа така и не му била осигурена. В резултат на това се чувствал безпомощен и подложен на психически натиск, унижение и накърняване на човешкото достойнство. В исковата си молба до Административния съд в града той изтъква, че е подал над 7-8 молби за работа за всички позиции, които били обявени на таблото. Взели го в обособеното производство за кратко, но го спрели от уж заради намален обем, но само след седмица назначили 15 души на същите длъжности кат неговата.
Работата в затвора е начин за намаляване на присъдата, защото 2 дни труд се броят за 3 зад решетките. Претенциите на осъдения обаче са отхвърлени, защото той има право да работи, но затворническата администрация не е длъжна да му осигури позиция, на която да се труди.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд.
