- Проект е имал повече шансове за финансиране, ако е бил административно изряден, без значение от творческата му стойност
- Проверката на Сметната палата е за периода 1 януари 2021 г. - 31 декември 2023 г., обхваща 63 договора по 9 програми
Национален фонд “Култура” е платил разходи за туристически обувки, боксерки, клин, чорапи, които са били обявени за работно облекло. Проект, кандидатстващ за финансиране от него, е имал повече шансове да бъде одобрен, ако е административно и технически изряден, отколкото, ако е с висока художествена стойност.
Това са част от констатациите на Сметната палата след одит, който прави на управлението на публичните средства и дейности на фонд “Култура” за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., публикуван на интернет страницата на институцията.
Липса на правила и субективизъм при определянето на условията
за кандидатстване и оценяване, преразход на средствата за персонал са още от изводите след направената проверка.
От Министерството на културата обясниха, че ще се запознаят детайлно с констатациите в одита на Сметната палата и ще предприемат необходимите законосъобразни действия.
“Финансирането на творчески проекти чрез регулярни и извънредни конкурсни програми е в частично несъответствие с действащата правна рамка. При извършените проверки на 63 договора за финансиране на проекти по девет конкурсни програми, обявени от НФК през одитирания период, са установени съществени по характер несъответствия с изискванията на нормативните актове”, пише в доклада.
Няма приети и публикувани методики за оценяване, които да обясняват как точно експертните комисии формират оценките си за проектите за целия одитен период. А това става повод за съдебни искове срещу фонда.
Макар като задължителни критерии по наредба да са заложени художественият потенциал и приносът към българската култура на всеки проект, за тях не са разписани показатели. Вместо това са използвани допълнителни критерии за оценка, които са давали превес на административни и технически показатели на проектите, а не на тяхната културна стойност.
Документите за кандидатстване са се подавали само и единствено по електронен път, въпреки че в нормативната уредба е предвидена възможност и за физическо изпращане на адреса на фонда. Освен това е липсвал утвърден образец на “формуляр за участие”. Кандидатите за финансиране са попълвали форми, базирани в електронната система, чието съдържание е варирало и понякога е пропускало задължителни по наредба реквизити, като например информация за собствено съфинансиране за проекти с финансова подкрепа над 15 000 лв. Много договори и анекси са сключвани или изменяни от изпълнителния директор по искане на изпълнителите без решение на УС, което е извън неговите правомощия. При част от програмите
договорите са сключвани след изтичане на нормативно определения двуседмичен срок
Вътрешните правила не определят срокове за проверка на отчетите на бенефициентите. Отчети по програми за 2022 г. са проверявани едва през втората половина на 2024 г., а по “Творчески стипендии” 2022 г. проверката изобщо не е извършена към момента на одита.
Управителният съвет често е приемал “условия за програмите” вместо официални решения за обявяване на конкурси. В други официални решения на УС липсва конкретна информация за общия размер на средствата, сроковете или специалните изисквания към участниците, като тези детайли се появяват едва в публикуваните условия.
Протоколите от заседания често са подписани само от председателя (министъра или зам.-министъра), но не и от членовете на УС, като не съдържат информация за начина на гласуване и липсват обсъжданите материали.
За трите години отчетените разходи за заплати и възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения (основно за членове на експертни комисии) са
надвишили с близо 600 000 лева лимитите,
утвърдени от Министерството на културата. Изразходвани са общо 1,8 млн. лв., от които близо 551 хил. лева са възнаграждения по трудови правоотношения и 1,2 млн. лева - по извънтрудови правоотношения. През 2021 г. преразходът от близо 146 хил. лв. се дължи изцяло на изплатените възнаграждения по граждански договори. През 2022 г. е най-голямото надвишаване на лимитите, като общият преразход по двата параграфа е от 316 хил. лв. За 2023 г. надвишаването е със 132 хил. лева.
Друго установено нарушение са изплатени награди на служители през 2022 г. Едно през април на стойност 1000 лв., а през декември - награди на деветима служители на фонда в общ размер 25 200 лв. “Съгласно Правилата за организиране на работните заплати в НФК, утвърдени през 2014 г. и действащи и през 2022 г., средствата за награди се осигуряват за служители, работещи във фонда най-малко шест месеца към момента на изплащане на наградите. При проверката е установено, че за изплатеното допълнително възнаграждение през април и за изплатените награди на двама служители през декември не е спазен 6-месечният срок от назначаването на служителя до изплащането на наградите”, пише в доклада.
Одиторите са открили и други недопустими разходи по проектите като алкохол, кетъринг за заключителен коктейл, нощувки, храна, гориво. Тези харчове са били одобрени или пропуснати заради закъснели проверки.
13 779 лв. са били изплатени за работно облекло в нарушение на трудовото законодателство. Средства за облекло са изплащани и на изпълнителния директор (общо 1600 лв.), което е извън нормативната уредба.
15 811 лв. са били изразходвани за едногодишни карти за градския транспорт. За сумата от 3650 лв. е доказано, че е изплатена напълно неоснователно и незаконосъобразно, тъй като са предоставени на лица, които не са служители на фонда (изпълнители по граждански договори), или на служители, чиито функции не изискват пътуване. За останалата част от сумата липсват списъци с получателите, което не позволява да се потвърди тяхната законосъобразност.
Одитът отчита и закъснения по Плана за възстановяване и устойчивост
Причините за това са няколко - ограничен административен капацитет и огромен обем от текущи задачи поради многократно увеличения бюджет на фонда, чести смени в ръководството, новата правна рамка, която е изисквала време за усвояване от администрацията.
В резултат на доклада си Сметната палата отправя две препоръки към изпълнителния директор на фонда - да се въведат правила за работа, достъп и съхранение/архивиране на документите, които се приемат и създават във фонда, включително и на тези, свързани със заседанията на Управителния съвет на НФК и електронните документи. Както и да се идентифицират и оценят рисковете, свързани със сключването на договори за външни услуги, чрез обществени поръчки и директно възлагане в Национален фонд “Култура” и да се въведат адекватни контролни дейности, които да гарантират законосъобразното осъществяване на дейността.
Национален фонд “Култура” попадна в центъра на общественото внимание в началото на годината заради финансирането на проекти, свързани с актьора Иво Аръков. Фирма на баща му беше одобрена за близо 500 хил. лв. по Проект 42, а според публикации със средства от фонда
се финансират негови концерти в чужбина с малобройна публика
Аръков отрича обвиненията. Твърди, че не е получил дължимите средства, финансира проектите си основно със собствени средства и дори е ипотекирал жилището си заради забавянията на фонда.
През 2024 г. два конкурса на фонда бяха провалени, след като след обявяването им бяха въведени нови изисквания. Проектите на над 140 екипа с участието на актьори, музиканти, режисьори, сценаристи, училища, общини и други организации останаха без разглеждане, а месеци работа по документацията се оказаха напразни. Критики към фонда има и заради непрозрачността при оценяването.
Обществено недоволство предизвикаха и други финансирани проекти през годините. Така например изложбата “Другите българки”, която получи 10 хил. лв. през 2022 г., още с появата си внесе истински смут. Проект на организацията The Steps беше финансиран с 93 хил. лв. по програма за възстановяване на частни културни организации. И двата случая породиха остри обществени и политически реакции и поставиха въпроси за критериите, по които се отпускат публични средства.
