И за правителството на Румен Радев Русия остава основната военна заплаха, но армията ни вече не е задължена да помага на Украйна
Нов опит да бъде въведена своеобразна казарма под формата на задължително военно обучение за хора, които желаят да станат полицаи, охранители, да работят в специална служба или дори да са държавни служители, планира Министерството на отбраната.
Това става ясно от Доклада за състоянието на отбраната през 2025 година, който е внесен в парламента от правителството на Румен Радев.
Документът бе подготвен от предишния министър на отбраната Атанас Запрянов и внесен в 51-ия парламент през април от служебния кабинет на Андрей Гюров. Едно от първите решения на правителството на Румен Радев обаче бе да изтегли доклада от парламента за доработка.
И в новия доклад е останала идеята военните да получат обществена подкрепа, за
да се въведе задължителна военна подготовка за определени категории български граждани
Тя е записана в изводите на документа, внесен в Народното събрание за одобрение.
В доклада за състоянието на отбраната не се уточнява за кои категории граждани се планира въвеждането на задължителна военна подготовка. В интервю за “24 часа” в края на юни обаче министърът на отбраната Димитър Стоянов даде да се разбере, че харесва идеята на предшественика си Атанас Запрянов. През 2025 г. той предложи кандидатите за полицаи, охранители или за работа в специалните служби да минават през задължителна военна подготовка и да бъдат записвани в мобилизационния резерв на Българската армия. Но идеята му така и не бе приета от парламента. Във финалното предложение на Запрянов влизаше и на военна подготовка да подлежат всички, чиято работа е свързана с носенето и ползването на оръжие.
“Войната в Украйна показа необходимостта от мобилизационен резерв. И то подготвен. Определено имаме сериозни проблеми. Имаше работна група и са предложени три варианта. Но към момента ние не можем да си позволим финансиране. Най-малко тежащият на бюджета вариант е колегите от ДАНС, от МВР, от службите да бъдат част от мобилизационния резерв. За съжаление, при съгласуване с тях предходното ръководство на МО е отчело, че няма желание от останалите министерства да се включват към мобилизационния резерв. И тук пак опираме до това
как ще подготвим нацията, ако се наложи да влезем в някакъв военен конфликт
Определено е проблем и отново търсим варианти”, коментира в края на юни Димитър Стоянов пред “24 часа”.
Сред целите на министъра на отбраната е още тази година да бъдат предложени изменения в закона за отбраната и този за резерва. Тези изменения в правната рамка са записани и като цели пред Министерството на отбраната за тази година във внесения в парламента доклад за състоянието на отбраната.
Попълването на мобилизационния резерв на армията е един от основните проблеми, откакто в края на 2007 г. задължителната военна служба за всички мъже отпадна. През годините бяха опитвани различни мерки за попълването на резерва, включително бе въведена доброволна военна служба, при която казармата продължава 6 месеца, а завършилите я имат предимство при кандидатстване за работа като професионални войници.
Темата за задължителна военна подготовка стана актуална, след като през 2022 г. Русия нападна Украйна. В последвалите години част от държавите в НАТО, включително и Германия, обявиха възстановяване на наборната военна служба.
Задължителната казарма върна и Сърбия - единственият съсед на България, който не е част от НАТО. В последните години балканската страна предприе значителна модернизация и усилване на армията си.
Връщането на всеобща военна повинност обаче не стои засега като идея пред Българската армията. Основната причина е липсата на достатъчно финансиране.
Липсват обаче и достатъчно професионални военни, които да поемат подготовката на големи набори в казармата, признават военни.
Вторият постоянен проблем пред армията ни е
липсата на достатъчно професионални войници
През миналата година военните са успели да стопят незаетите места в армията с 1%, след като заплатите им бяха вдигнати с 30%. През тази година обаче такова увеличение няма.
Военните обаче ще получат възможности да работят допълнително и да изкарват пари извън армията, ако през парламента мине друго от предложенията на Димитър Стоянов. Той иска да се възстанови правото на военните да почиват два дни след 24-часово дежурство, както и да се въведе отново възможността неползваните компенсации да им се изплащат. Тази възможност бе премахната от началото на годината, като компенсациите бяха съкратени, а задължително се изплащаха неползваните само при прекратяване на договора. Според висши военни големите почивки се ползвали от войници и дори офицери, за да работят на второ място.
Въпреки преработката на доклада за състоянието на отбраната от правителството на Румен Радев в неговите изводи са останали изреченията, че Русия е източник на основната военна заплаха за страните от ЕС.
“НАТО е крайъгълният камък на нашата сигурност
Войната на Русия против Украйна е явна заплаха за мира и сигурността в цяла Европа и представлява директно предизвикателство за страните членки”, пише във внесения от кабинета доклад.
Заради това България се стреми към увеличаване на присъствието на НАТО в Черноморския регион, като ще продължи да развива многонационалната бойна група на нашата територия. Нужно е обаче политическо препотвърждаване на искането на България
в страната ни да бъде разположен многонационален дивизионен щаб,
пише още в изводите на доклада за състоянието на отбраната. България трябва да ускори и проектите по военна мобилност, които позволяват бързо преминаване или развръщане на съюзнически войски на наша територия.
Всъщност основните промени в документа, които е направило сегашното правителство, в сравнение с този, внесен от кабинета на Андрей Гюров, са в целите пред армията и Министерството на отбраната за следващата година. Те са чувствително съкратени спрямо първоначалния вариант. Отпаднало е изискването към армията и МО да оказват военна помощ на Украйна.
Че България спира военната помощ за Украйна под формата на дарения на ненужно въоръжение, бе обявено от министъра на отбраната Димитър Стоянов още на първата му пресконференция, след като зае поста. След това то бе потвърдено и от премиера Румен Радев. И двамата уточниха, че в складовете на Българската армия вече няма ненужно въоръжение и продължаване на помощта застрашава резервите, нужни за отбраната на страната.
И Радев, и Стоянов бяха категорични, че спирането на помощта от складовете на армията не означава спиране на продажбата на оръжие от страна на военните ни заводи.
До края на тази година през правителството трябва да е минал план за развитие на въоръжените сили до 2032 г., пише още в целите пред МО. Освен това ще бъде разработена и нова програма за инвестиции в отбраната до 2035 г. Страната ни ще заложи на ускорено превъоръжаване.
Новите радари за 195 млн. евро ще имат една година гаранция
Най-сетне България готова да поръча техниката на Франция
Една година гаранция ще имат новите трикоординатни радари, които Министерството на отбраната купува от френската фирма “Талес” за 195 млн. евро. Това става ясно от финалната поръчка на радарите, която е одобрена от правителството и трябва да мине и през Народното събрание.
Франция ще трябва да ни достави и резервни части за новите радари, които да са достатъчни за 5-годишната им експлоатация. Задължигелно новите трикоординатни радари трябва да могат да работят и монтирани на камион.
Новите радари трябва да имат и сертифицирана система за разпознаване на свой и чужд. Именно липсата на такава система на досегашните ни радари им пречи да работят особено когато над страната ни изпълняват мисия съюзнически изтребители. Старите ни радари не могат да работят съвместно и с новите изтребители F-16.
Договорът за покупка на новите триизмерни радари бе сключен през лятото на миналата година след голямо забавяне заради оспорване на конкурса, при който бяха избрани радарите на френската компания “Талес”. Сегашната поръчка е финалният документ, след който ще бъде започнато изпълнението на доставката. Срокът радарите да бъдат доставени в България е 24 месеца след одобрението на поръчката. Самият документ, с който Министерството на отбраната прави поръчката, и техническите спецификации в него ще бъдат засекретени по договорка с Франция.
