Върнах се в детските години, когато всички заедно ходехме на стадиона, независимо кой отбор подкрепяш
Синът на Георги Аспарухов-Гунди от десетилетия живее в САЩ заедно със съпругата си Изабела, дъщерята на друга легенда на “Левски” - Павел Панов. Последната му работа у нас бе в БНТ, където коментира мачовете от първенството на планетата през 1994 г., когато националите станаха четвърти в света. За световно в САЩ едва ли има по-подходящ събеседник от Андрей.
- Здравей, Анди. Да те върна десетилетия назад, в журналистическите години. Ако сега трябваше да отразяваш световното, какво заглавие би сложил?
- Интересен въпрос. Не се бях замислял от тази гледна точка. Може би най-точното би било първенството на технологиите. Или на прекалено многото технологии.
Още от самото начало не харесвах ВАР. За мен просто убива радостта от играта. Вкарваш гол и не можеш да се зарадваш. Чакаш някой да ти го признае. Да не би пръстът ти да е в засада, или пък съотборник е направил нарушение в началото на атаката пред собственото наказателно поле, както се случи с Египет и Мохамед Салах. Датчикът улавя косъм на главата, след това не реагира на кабел. Прекалено много неща станаха. Наистина, много харесвам Пиерлуиджи Колина, но някои решения просто изсмукват радостта. От друга страна, технологиите наистина помагат при някои ситуации. Просто трябва
да се намери някакво
златно сечение,
за да са щастливи всички.
- Ти успя ли да гледаш някой мач на живо?
- Успях, за съжаление, само един Франция - Норвегия. Стана страхотен мач, въпреки че французите излязоха с модифициран състав.
- Какво ти направи най-добро впечатление?
- Пълните стадиони. Ако някой ми беше казал, че ще има над 80 000 зрители на Нова Зеландия - Иран, щяхме да го спукаме от майтап. Но стадионът бе пълен.
За разлика от Европа тук агитките са смесени. Никога няма да го видиш в България. Това ми върна детските спомени. Когато всички ходехме на мач заради самия футбол. И сядяхме един до друг, без значение дали си от “Левски”, или от ЦСКА. Всяко красиво изпълнение, дори на противника, беше аплодирано. Трудно може да се види това навсякъде. Тук видях
родители с деца, ултраси,
всякакви хора, които
седяха заедно
и се радваха на играта. Както трябва да бъде и както беше преди.
- Нарочно ли избягваш намесата на Тръмп в световното?
- Не. Самият факт, че ФИФА наруши правилника си, носи горчивина. Но по-голямата беля беше, че така се настрои целият свят срещу един отбор и един играч. Едва ли някой е бил на страната на американците в двубоя с Белгия.
- Да, те не бяха лош отбор.
- Напротив. Дори бяха един от силните отбори на това първенство. Но скандалите им повлияха. Реално всички домакини бяха на ниво. За мен Канада ще се развива тепърва и показа някои доста добри неща. За Мексико да не говорим. Те имаха нещастието да се изправят на ранен етап срещу един доста добре подготвен английски отбор. И това им попречи да стигнат по-напред.
Реално всички прогнози се сринаха. Имаше критики, че с 48 отбора ще има огромни резултати. С тимове като Кабо Верде, Кюрасао, Узбекистан и какви ли не още. А реално се получи само един голям резултат на мач на Германия и още един на Канада, но там имаше два червени картона за съперника. Напълно равностойни мачове,
равностойно първенство
със странни съдийски
решения
- Значи за теб Кабо Верде е изненадата.
- Не, за мен изненадата бе ранното отпадане на Турция с този страхотен отбор. Явно нещо не им се получи. Очаквах, че с тези имена ще постигнат това, което направи Мароко на предното световно. Базирано на резултатите в квалификациите и контролите преди първенството. Но не се получи. Чехия също отпадна на ранен етап, но при тях като че ли всичко бе решено предварително.
- Доволен ли си от финала?
- Като имена - да. Ще бъде страхотен мач, без изявен фаворит. Очаквам го с нетърпение.
- Имаш ли фаворит?
- Не. Когато България не играе на световно, по принцип съм за Италия. Значи на трето поредно съм без фаворит. На второ място идваше Бразилия, но и те логично отпаднаха, без да покажат нещо. И на трето бе Англия, но за жалост, и те приключиха преди финала. Значи съм без фаворит.
- В момента как си, с какво се занимаваш?
- Лятото е най-натовареният период. Пълни сме с кампове. Но поне световното бе в много удобно време за нас, в САЩ, за разлика от при вас, в Европа. Мачовете са или ранния следобед, или вечер. Значи да съм пропуснал максимум два за цялото първенство, когато не е имало как да съчетая всичко.
- Продължаваш ли да следиш българския футбол?
- Разбира се, когато имам възможност. Радостен съм, че “Левски” спечели титлата след толкова години. Най-накрая всичко се получи. Помниш какво беше преди време - или “Славия” в последния момент, или някой друг. Сега обаче идва по-тежкото - да се надгради. Но да си призная, малко завиждам и на ЦСКА за стадиона, който се прави. Стискам палци и “Левски” в скоро време да задвижи своя проект.
