За юни статистиката отчита дефлация от 0,9%
Цените в България са се увеличили с 43,3% за последните пет години, но средната заплата е нараснала пъти двойно - с над 88%. Така покупателната способност се е вдигнала с около 31%. Това показва съпоставката между окончателните данни на НСИ за инфлацията през юни и последната налична статистика за заплатите.
Поскъпването от юни 2021 г. до юни 2026 г. е 43,3 на сто
Това означава, че стоки и услуги, за които преди пет години са били необходими средно 500 евро, днес струват около 700 евро. За последните три години поскъпването е по-умерено - 12,8%. В същото време средната месечна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е достигнала 1407 евро и за година се е вдигнала с 12,7%. За три години повишението е 46,2%.
Казано по друг начин, при всеки 1000 лв. среден доход през 2023 г. цените са се увеличили до еквивалент на 1128 лв., докато заплатата е нараснала до около 1462 лв. Още по-голяма е разликата при петгодишно сравнение. През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна заплата е била 1462 лв. За първото тримесечие на 2026 г. тя е 1407 евро. Това е номинален ръст от 88,2%.
За да бъде компенсирана натрупаната инфлация от 43,3%, заплатата от 1462 лв. през 2021 г. е трябвало да нарасне до равностойността на около 1071 евро през 2026 г., за да запази покупателната си способност. Фактическото средно възнаграждение от 1407 евро е с близо 336 евро по-високо. След отчитането на инфлацията реалното увеличение за пет години е около 31,4%.
Така покупателната способност на средната заплата е нараснала с близо една трета
Данните показват, че на национално равнище увеличението на трудовите възнаграждения е компенсирало поскъпването и е осигурило ръст на доходите. Това обаче не означава, че всеки работещ разполага с една трета по-голяма покупателна способност.
Средната заплата се влияе силно от високите възнаграждения в информационните технологии, телекомуникациите, финансите и енергетиката. През първото тримесечие на 2026 г. средното възнаграждение в информационните и телекомуникационните дейности е било 3176 евро, а във финансовия сектор - 2226 евро. В хотелиерството и ресторантьорството то е било 870 евро.
Различна е и структурата на разходите. Домакинствата с по-ниски доходи отделят по-голям дял от бюджета си за храна, електроенергия, отопление и жилищни разходи. Затова личната им инфлация може да е по-висока от средната, а увеличението на заплатата им - по-ниско от общото за страната.
Освен това статистиката отчита брутните възнаграждения преди приспадането на данъци и осигуровки. Тя не включва хората без трудови доходи и не показва как са се променили пенсиите, социалните плащания и доходите на самонаетите.
Окончателните данни на НСИ за юни тази година пък показват месечна дефлация от 0,9%
На годишна база обаче цените остават с 5,4% по-високи. От началото на 2026 г. инфлацията е 2,9%, а средногодишната достига 5,1%.
Окончателните числа са малко по-ниски от експресната оценка. Предварително НСИ очакваше месечно поевтиняване от 0,8% и годишна инфлация от 5,6%. След обработката на пълния набор от данни месечният спад беше увеличен до 0,9%, а годишната инфлация беше понижена до 5,4%, след като през май стигна 6,9%.
Отчетената месечна дефлация през юни е движена основно от поевтиняването на горивата, транспорта и сезонните зеленчуци. Дизеловото гориво е поевтиняло с 9,4%, а бензинът с 0,4%.
Най-видимото поевтиняване през юни е при сезонните зеленчуци
Цените на краставици, тиквички, патладжани, пипер, домати са паднали с над 20%. По-ниски са били и цените на яйцата, сиренето, кашкавала, каймата, пилешкото, ябълките, бананите и част от млечните продукти.
Не всички храни обаче са станали по-евтини. Морковите и червеното цвекло са поскъпнали със 7,4%, а цитрусовите плодове - с 5,5%. Увеличение има още при маргарина, маслините, шоколада, колбасите, ориза, брашното, киселото мляко, олиото и кафето.
Спадът не означава, че животът е станал по-евтин в сравнение с миналата година. Данните показват по-скоро прекъсване на силното месечно поскъпване и сезонно намаление на част от храните и транспортните разходи.
Това обаче не се отнася за ресторантите и хотелите, чиито цени и през юни са се вдигнали средно с 1,5%.
