Експозицията „Разкази от злато и сребро" на Националния исторически музей, подредена в уютна зала в хотел в курорта „Албена", буквално сред туристите, включва 180 културни ценности, изработени от злато и сребро.
„Това е седемгодишна програма на музея – да правим пътуващи изложби в страната, в които да представяме някои от най-интересните ни находки. Същевременно сме отворили музея за гостуващи изложби на различна тематика от градове от страната. Така правим взаимен обмен", каза при откриването на изложбата директорът на музея доц. д-р Бони Петрунова. „Изложбата в Албена е изключително обновена", добави тя.
„В Националния исторически музей се съхраняват 22 съкровища от различни епохи. През 2018 година открих при разкопките на нос Калиакра златно съкровище, което също го показваме в страната", обясни директорът. „Музеят развива активна международна дейност, но всичко е свързано с финанси. Сега предстои експонат, открит пак на Калиакра, известен като държач на колан, изработен от нефрит от 14 век, да участва в изложба в Китай. Преговаряме дали да участват и други находки от българските земи. Разработваме и друга програма под егидата на президента Илияна Йотова – правим изложби в местата със следи от българите в чужбина. Ще започнем от Италия, от града Челе ди Булгериа или известните български килии, където е създал държава братът на хан Аспарух. Изложбата там ще бъде постерна, защото застраховките на експонатите са много скъпи ", каза Петрунова.
„В Албена в момента има 15 хиляди туристи – румънци, германци, скандинавци и т.н. Тази изложба е възможност те да се докоснат тук до древните ни съкровища, а не само да ги посещават на гостуващи изложби в страните си", каза изпълнителният директор на „Албена" АД Красимир Станев.
„Сред най-най-впечатляващите експонати в изложбата са находки , намерени в района на Рупите, Петричко. Предметите, открити в некропол, показват за наличието на производствено ювелирно ателие, съществувало през последните векове на третото хилядолетие преди новата ера. Тракийската култура присъства в изложбата с прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. Посетителите ще могат да видят оригинала на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език "Деметриус направи за Кортодзунтос".
Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина. Някои предмети от сребро и позлата са символ на богатството и престижа на владетелите, но по-интересното е, че са използвани като финансов ресурс при нужда. Емблематична находка в изложбата е сребърният наколенник от могилата при Враца с образа на богинята-майка, който не е показван на много места. Челото й е украсена с венец, на ушите има обеци. Интересното е, че това, което е изобразено на артефакта, е намерено в гробното съоръжение. Смята се, че е изработен от местен занаятчия. Наколенникът е само един – това е една от загадките на съкровището. Съществува хипотеза, че е част от ритуали за награждаване на воини, а не за обикновена употреба при бойни действия", обяснява Петрунова.
В изложбата за първи път се представя и шлем-маска от бронз, открита във вилен комплекс на заможни тракийци от първото хилядолетие от новата ера при село Чаталка. Съкровището от Наг Сент Миклош , чийто оригинал се пази във Виенския музей също е в изложбата. Надсентмиклошкото съкровище е намерено е през 1799 г. в Банат и включва 23 златни съда, анотирани като прабългарски от IX век.
По инициатива на ЮНЕСКО за 1300-годишнината от българската държава е направено точно копие на съкровището, като дори са спазени пропорциите злато, и дарено на България. Златен съд от татарската плячка също е показана.
„Това са малка част от 800 000-те експоната, които се съхраняват в Националния исторически музей", добави директорът.
