Лауреатът от националната олимпиада по философия Самуил от Класическата гимназия ще следва класическа филология в Париж
Някой отива на изпращането си преди бала с трабант, както преди много години Соломон Паси разходи със соцвозило шефа на НАТО Манфред Вьорнер. Друг избира най-модни и скъпи марки коли. Самуил Тенев от НГДЕК обаче предпочете по-нетрадиционен начин. Появи се в двора на Класическата гимназия с...кон. Жребеца наел от мъж от махалата - училището се намира в столичния квартал “Модерно предградие”, където често се срещат хора с каруци.
Самуил е лауреат от националната олимпиада по философия, и то за втори път. На такова състезание наистина проличава какъв е духът на гимназията, защото философията е нещо, на което изключително се набляга, не просто като суха материя. Философията служи за изграждане на хуманитарната личност - критическото мислене за света, за себе си, за смисъла, за Бог. Класическата гимназия наистина те прави човек. Откриваш кой си, какво искаш да правиш в този свят, какво имаш да кажеш на този свят, мъдро разказва за обучението си в елитното училище 19-годишният абитуриент.
Философията го грабнала още в осми клас, а заслугата е главно на преподавателя му тогава Ангел Димитров, който също е възпитаник на гимназията. Сега той е в Италия да прави магистратура в института “Ангеликум”.
На олимпиадата по философия се падат три цитата от съвременната философия. Тази година Самуил писал по цитат на Дейвид Хюм за познанието. Самуил е сред четиримата абитуриенти от НГДЕК, защитили дипломните си работи по философия пред комисия от Софийския университет (с научен ръководител, съвсем както е при абсолвентите). И четиримата, избрани от ръководството на гимназията, са с пълно шест. Самуил
писал за въпроса за познанието на Бог във философията на Григорий Палама
Иначе освен на задължителната матура по български език и литература държал и философия.
Между 20 и 25 юли ще участва с доклад на философска конференция в Елена за метафизики на Античността и Средновековието, която се организира от така нареченото професорско каре - Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев. Форумът по принцип е само за студенти от Софийския университет. Заради защитата обаче покани получили и абитуриентите от Класическата.
Преди да постъпи в гимназията, Самуил е учил в столичното 20-о основно училище “Тодор Минков”. Цени високо обучението си там - има добра среда, учи се интензивно френски език - има ниво C1 по френски. А това е важно. Самуил е приет в Сорбоната, заминава за Париж през септември. Ще учи класическа филология - другата му голяма страст - латински и гръцки.
Младежът е убеден, че в нито едно друго училище абитуриент не би се появил на изпращането си с кон. Признава, че макар да е отличник, не е от най-прилежните ученици. Често закъснявал. Някъде около края на миналата или началото на тази година се заговорили с приятели за завършването си. В НГДЕК има специална традиция за изпращането на учениците. Не се случва точно в деня на бала. Събират се всички на двора. За всеки от неговите съученици са написали стихотворение, има и избрана песен. На церемонията всеки си чува името, прочита се стихчето, ученикът излиза пред останалите, хвърлят го на ръце и му пускат песента. Приятелите се чудели каква песен да си изберат, кой ли ще им напише стихчето, как да се облекат. Тогава Самуил изстрелял, че ще се появи на кон, което предизвикало смях. Още през февруари около училището си младежът срещнал мъжа с каруцата. Затичал се след него: “Извинявайте, господине, спрете, моля ви. Извинявайте много,
искам да наема вашия кон
за изпращането си”. Мъжът му дал телефонния си номер и му казал да се обади, като наближи. Когато дошло време, Самуил отишъл до тях и си избрал кон - имало няколко.
Справил се с язденето, защото не му е за първи път. И пак било предизвикателство - конят нямал седло и стремена. Жребецът бил необязден и огромен, качил се отгоре му с помощта на ремарке. За да бъде изненадата пълна, Самуил се скрил с коня в странична уличка, докато му дойде редът. После... сензация - с коня стигнал до средата на двора. Пуснали любимата му “Ясен месец”, песента, която припознават като своя всички народи на Балканите.
Беше незабравимо, спомня си абитуриентът. А на репортера на “24 часа” изпя със звънкия си баритон песента. Самуил участва в хора на училището. Хоровите състави на гимназията са много важна част от училищния живот, пеят българска църковна и фолклорна музика. Самуил тръгнал от хора, занимава се с църковно пеене. Дори ходил 1 г. на уроци при грък, който преподавал в семинарията. В момента казва скромно, че е
прохождащ църковен певец в софийския храм “Свето Преображение Господне”
Няма намерение да загърби тази си страст във Франция. Тайната му мечта е да стане певец в митрополитската гръцка църква, която е близо до Сорбоната. Смята, че е постижимо, като научи всичко от славянски на гръцки. Ще се опита да го направи още през лятото. А една от идеите му за магистратура е в Гърция, свързана с византийската певческа традиция.
Как вижда бъдещата си професия? Не се съмнява, че ще е в България. Най-вероятно ще е преподавател. Хуманитарното образование е като пирамидална схема - учиш, за да го преподаваш на други хора, обобщава младият мъж.
Майка му Теодора Маркова е сценарист на известни български и международни продукции като “Стъклен дом”, “Под прикритие”, “Дъвка за балончета”, “Писмо от Антарктида”. Баща му е физиотерапевт.
Самият Самуил спортува и е убеден, че човек не бива да пренебрегва тялото си: “лошото състояние на тялото замъглява и ума, и душата, и сърцето, и човек спира да възприема толкова добре и науките, и реалността, и всичко”. Преди е тренирал плуване. Сега ходи в парка и прави по няколко набирания на лоста. На морето се гмурка за риба.
Засега не е усетил много от ваканцията. Бил е в София заради шофьорски курс. Сега е с приятели в Созопол. А най-чаканата част от лятото е пътешествие в Турция със съученик, с когото от три години е на един чин. Ще обикалят нетуристическите и непопулярни части на Югоизточна Турция. Искали да отидат в Близкия изток, но уви, обстоятелствата там правят идеята им неосъществима засега.
