- За четири години не е мръднал, а минималната се е вдигнала с 45%
- 20 души на важни постове са го минали и средно получават 2137 евро
- Няма да отпада, а може да се актуализира на стъпки в следващи бюджети заедно с максималния осигурителен доход
Почти двойно повече пенсионери вече са ограничени от тавана на пенсиите, който е 1738,40 евро. През първите три месеца на годината тази сума са получавали 8922 души. А от този месец вече са 15 817, показва онлайн справка в Националния осигурителен институт (НОИ).
От 1 юли пенсиите бяха увеличени със 7,8% но максималната пенсия остана замразена за четвърта поредна година.
Последно тя бе вдигната на 1 юли 2022 г. , когато от 1500 лева (766,94 евро) стана 3400 лева (1738,40 евро). За четири години обаче минималната пенсия се вдигна с цели 45,56% до 347,51 евро, а средната с над 50% до 543 евро. Така разликата днес между минималната и максималната пенсия е 5 пъти. А средната вече е само три пъти по-малка от тавана. Всичко това обаче увеличи броя на хората, порязани от тавана.
В същото време максималният осигурителен доход ще се вдигне от 2111,64 до 2300 евро от 1 август. Всъщност
дори да се осигурявате на максимални суми, няма как да получите тавана при пенсиониране
По сегашните правила той е мираж дори за депутати и министри. Причината е, че от 2022 г. пенсиите се изчисляват само върху осигуровките, внесени от 2000 г. насам.
А в този период е наложен максимален осигурителен доход и хората на високи заплати не могат да се осигуряват на реалните си доходи.
Има и още една спирачка, разписана в Кодекса за социално осигуряване (КСО) - максималната пенсия да е 40% от максималния осигурителен доход.
Това правило не се спазва от 1 януари 2021 г. Оттогава всяка година с бюджета на ДОО изрично се записва, че то не важи. Причината, че ако се прилагаше максималната пенсия, щеше да е 844,66 евро, а от 1 августправилото щеше да даде максимална пенсия от 920 евро.
Синдикатите пък всяка година смятат обратното - че при таван на пенсията от 1738,40 евро максималният осигурителен доход щеше да е 4346 евро.
Всъщност максималният размер на пенсиите у нас е въведен на 1 юли 1992 г. Тогава правилото гласи, че никой няма право да получава пенсия по-голяма от 3 социални пенсии. През годините на хиперинфлация това ограничение се сменя постоянно с различни държавни постановления. С пенсионната реформа от 2000 г. се определя с постановлния на Министреския съвет. От 1 януари 2004 г. за първи път се въведе процентно съотношение, като максималната пенсия беше закована на 35% от максималния осигурителен доход.
Всъщност от 2000 г. таванът се е вдигал точно 14 пъти.Между 2009 и 2013 г. той е замразен на 700 лв. Кои тогава са тези 15 817 пенсионери, чиито действителни размери успяват да минат тавана.
Това са предимно лични пенсии, с “превърнат” стаж. Стажът се превръща за хора, работили първа и втора категория, но и за полицаи и военни. Това всъщност е причината средният зачетен стаж при тавана да е 59 г. и 6 м, но само около 1/3 от него да е от трета категория (справката е към последния анализ на НОИ по темата).
Макар и голяма част от зачетения стаж да е “превърнат”, получателите на пенсии на тавана са хора с доста продължителна осигурителна кариера, пишат в един от анализите си експертите на НОИ.
Почти изцяло пенсиите, изплащани на тавана, са лични пенсии. Само 112 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер.
Разпределението по възраст показва, че това са предимн хора между 70 и 74 г.
7996 от тези пенсии са за стаж и възраст. Прави впечатление, че 291 е броят на тези, които са се пенсионирали с година по-рано, но личните им пари пак са минали тавана. 3871 души пък са бивши военни и полицаи. А 3154 са тези за хората, работили тежък труд от първа и втора категория.
Едва 2709 жени вземат тавана
Почти половината от пенсионерите с таван живеят в София. Това са 6824 души. Най-малко пък са в Силистра- 36 души.
През годините експертите са давали две решения на проблема - да отпадне таванът или да се вдига всяка година по швейцарското правило.
20 души в държавата са успели да минат тавана от 1 юли. Средната пенсия при тях е 2136,82 евро, като 8 са жените. През март тази привилегия беше за 10 души. Всъщност
пет са важните поста в държавата, които гарантират пенсия без таван
Според Кодекса за социално осигуряване максималният размер не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
На този фон на 801 790 души реалният размер на пенсията е под минималния за съответния вид и държавата доплаща
до минималния размер. Всеки месец само това струва около 80 млн. евро. От 1 юли минималната пенсия е 347,51 евро.
С пенсии до 400 евро у нас живеят пък 1 155 685. Само 152 883 са тези, които вземат над 1000 евро. (Виж точната разбивка по суми на инфографиката.)
В София средната пенсия е 630,41 евро. Интересното е, че в столицата едва 128 021 души вземат пенсия до 400 евро. Това са 38,9% от софийските пенсионери. 58 665 души пък са взели над 1000 евро, което е 17,8%.
В Кърджали картината е коренно различна - там средната пенсия е 386, 24 евро, което е с едва 41 евро над минималната. До 400 евро получават 56 213 души, но това са около 80,6% от всички пенсионери в областта. А над 1000 евро успяват да стигнат едва 1504 души - около 2,2%.
Преди дни управляващите от “Прогресвина България” задължиха Сметната палата да направи одит на пенсионната система. Одитираният период е от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г. Докладът с резултатите пък трябва да бъде представен до 30 октомври 2026 г. Причината е да има време да се вземат мерки при съставянето на бюджет 2027-а.
Това, което изискваме, е да се направи анализ за начина, по който в момента е изградена и върви нашата осигурителна система и какви са перспективите.
В момента трима работещи изкарват пенсиите на двама пенсионери
Няма как да имаме баланс, когато във всички учебници казват, че за устойчива пенсионна система един пенсионер трябва да се издържа от трима работещи, обясни шефът на икономическата комисия Стефан Белчев по БиТиВи.
Една от най-лесните мерки за подобряване на дефицита в ДОО ще е да се извадят пенсиите, несвързани с трудова дейност.
В проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2026 г. са предвидени 264,7 млн. евро за пенсии, несвързани с трудова дейност.
Идеята за извеждане на тези пенсии (социални пенсии за старост, за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за военна и гражданска инвалидност и др.) извън системата на държавното обществено осигуряване не е нова, тя се обсъжда от години. Всъщност те представляват форма на социално подпомагане, тъй като лицата реално не са внасяли осигурителни вноски, за да придобият право на тях. Този вид плащания не са обвързани с осигурителен стаж, но в момента се администрират и изплащат чрез НОИ, а средствата за тях постъпват като трансфер от държавния бюджет.
Проектът на бюджет на ДОО за тази година мина на първо гласуване в НС. В него са заложени приходи от 15,265 млрд. евро, от които
13,503 млрд. евро са за изплащане на пенсиите
Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига в системата ще намалее в сравнение с миналата година от 42,7 до 42,5% през 2026 г.
Планираният общ бюджет на Министерството на труда и социалната политика пък е 2,112 млрд. евро, което е със 17,6% повече спрямо 2025 г. Най-голям ръст е предвиден за финансова подкрепа за хората с трайни увреждания. Планираните разходи по това перо са със 133,5 млн. евро повече.
За осигуряването на лична помощ за хората с увреждания са предвидени 185,5 млн. евро допълнително.
Препоръка! Да се вдигне възрастта за пенсия в МВР
Близо 11 хиляди служители на МВР в пенсионна възраст са още на работа. Решението е да се вдигне пенсионната възраст в тази система, защото сега се пенсионират твърде рано. Това предлага Фискалният съвет с пост във фейсбук.
Тази година военни, полицаи и хората в силовите ведомства се пенсионират на 54 г. и 6 месеца и трудов стаж от 27 г., от които 18 г. трябва да са в системата. Според Фискалния съвет за хората, които не са на първа линия, трябва да е като на всички други - 64 години и 9 месеца за мъжете
7057 служители в МВР получават едновременно и пенсия, и заплата от бюджета в пълен размер към 31 март, съобщи в началото на месеца пък Васил Велев от АИКБ. Той се позовава на искане по Закона за достъп до обществената информация, което е изпратено от Атанас Тафков до НОИ.
В отговора им е посочено, че 5175 служители са упражнили правото си на пенсия, но все още са в правоотношения с МВР към 31 март. Това са полицаи и пожарникари.
595 са упражнили правото си на пенсия, но все още са на работа в МВР. Това обаче са държавните служители там.
1287 пък са служителите в МВР, работещи по трудово правоотношение.
“На 100 000 души население има - по 300 полицаи средно за света, по 313 полицаи средно за ЕС, по 421 полицаи за България”, цитира Велев данни на Фискалния съвет.
Разходите за МВР през тази година ще са 2 115 233 200 евро, от които разходите за персонал са 1 972 559 400 евро.
Дава за пример Германия и Австрия, които използват точков модел за оценка на осигурителния принос. Всяка година осигурителният доход се съпоставя със средния осигурителен доход за страната, като по този начин се формират пенсионни точки. При отпускане на пенсия общият брой точки се умножава по ежегодно определяна стойност на една пенсионна точка. Прилагането на подобен модел в България би осигурило значително по-голяма прозрачност, предвидимост и проследимост на пенсионните права.
Трудовият стаж ще се изчислява по часове – това влияе на отпуска и клас прослужено време
Трудовият стаж да бъде приравнен към осигурителния и да се изчислява по часове. Така един ден трудов стаж ще се признава само при отработено пълно законоустановено работно време, а при непълно работно време стажът ще се натрупва пропорционално. Тези промени ще засегнат и изчислването на най-голямата добавка към заплатите у нас - т.нар. клас прослужено време, както и обезщетенията при пенсиониране и напускане на работа. Текстовете са част от преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджет 2026, който мина на първо четене.
Сред най-засегнатите ще са родители, студенти, хора с втора работа или служители в сектори с гъвкава заетост
Трудовият стаж е времето, през което човек е работил по трудово правоотношене. Той има значение за придобиване на права като добавката за клас, по-дълъг платен отпуск, обезщетение при прекратяване на договор и др. Осигурителният стаж е времето, през което човек е бил осигуряван и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Той е свързан основно със социалноосигурителни права като пенсия, обезщетение за безработица, обезщетение при временна неработоспособност, майчинство.
Според правителството изчисляването на трудовия стаж
сега създава стимули за сключване на фиктивни трудови договори на непълно работно време
Най-често на 4-часов работен ден, но без това да води до намаляване на трудовите права. С промените се цели да се изсветли част от икономиката. По различни данни над 34% от БВП е в сивия сектор.
“С промените ще се въведе и равнопоставеност между хората, които работят на непълно работно време. Причината е, че на тези, които работят на 4 часа, им се признава пълен размер на трудовия стаж. Прилагането на принципа за пропорционалност спрямо реално отработеното време ще допринесе за по-точно обвързване на трудовите права с действителната заетост, включително при правата, зависещи от придобития трудов стаж”, пише в становището на Българската стопанска камара.
По време на първо гласуване на бюджета лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев обясни, че това е ограничаване на права.
“Това означава, че ще имате половин отпуск. Вместо 20 дни - 10 дни
Това означава, че след това за пенсия ще имате по-малко осигуровки. И не на последно място, го правите със задна дата от 1 януари. Ето ви още една реформа. Дали е добра, или лоша, може да спорим. Дали е честна или нечестна, може да спорим. Но има реформа и тя е, след като взехте от пенсионерите, от работещите на непълен работен ден”, каза още Василев.
