Заради шума, грозотата или екологията е трудно да си поставиш в Швейцария, Франция, Нидерландия, Дания
Юли месец. Най-скъпият град в Европа - Цюрих. Обявени са горещини от трета степен, т.нар оранжев код. Навън е 37,8°С, но на пряка слънчева светлина те се усещат като 43°С. Посягаш да включиш климатика, но осъзнаваш, че такъв няма. Живееш в най-големия швейцарски град, в който средната брутна заплата е 8000 швейцарски франка. А да притежаваш климатик е много повече от скъпо удоволствие.
Това е реалността на Никол Николова. Тя е студент в реномирания Швейцарски федерален технологичен институт (ETH) в Цюрих. Вече трета година прекарва част от лятната си ваканция в сърцето на Алпите, чийто климат се променя не по-малко от този в Средиземноморието: "Температурата вкъщи е почти колкото навън. И в такива условия наистина едва се преживява. Не може да се учи. Не може да се спи. А сесията ни обхваща целия август месец, който обикновено е най-горещ."
Защо обаче богатите швейцарци нямат климатици?
Това е явление, с което се занимават Европейската комисия и Евростат. То се определя като енергийна бедност както през лятото, така и през зимата. Иронията идва от това, че бедността е най-малко свързана с пари.
Така жителите на Цюрих намират спасение от жегите в близкото езеро, а Никол - в ролетните щори. В дните, по-топли от 25°С, хората ходят на работа с плажна кърпа. А след това се отбиват до Цюрихското езеро. По време на горещините през юни хората там бяха буквално кърпа до кърпа.
Подобен начин за разхлада са открили и в Копенхаген, който Никол посещава със семейството си в началото на месеца. Отново се сблъсква със същия проблем като в Швейцария: "Разполагахме с цяла къща, а нямаше нито един климатик или дори електрическа духалка. Времето беше много топло и не просто за самата държава. Прогнозата за времето казваше, че е 26-28°С, но се усещаха като 35°С." Спасението отново е открито в студената вода,
а пристанището се превръща в плаж за датските жители. Наблюденията на Никол спрямо липсата на климатизация както в Швейцария, така и в Дания не се ограничава до летния сезон.
"В тези държави гледат да се спестяват колкото се може повече от ресурси, които идват от изкопаеми горива", споделя Никол. През първата си година тя живее в стая от семейна къща, а след това се мести в общежитие на студентска организация. "Отоплението през зимата е включено от 19 до 22 часа, след което се изключва", добавя тя. Забелязва, че макар и да е отседнала при по-заможно семейство, жилището не е оборудвано нито с климатик, нито с вентилатор. А когато се сдобива с духалка в общежитието си, не може да я използва: "През зимата в стаята ми е твърде студено. Случвало се е да искам да пусна печката, но тъй като сградата е стара, а и може би има лимит на използването на енергия, бушонът пада след първата минута."
Добра температура през двата сезона като че ли се постига единствено в градския транспорт, където прекарва значително по-малко време. Необичайното в инсталирането на уред за отопление или охлаждане е, че то
не зависи нито само от благосъстоянието
на една държава,
нито само от енергийната политика на Европейския съюз. Както виждаме, явлението се наблюдава и в Швейцария - най-богатата държава в Европа, останала извън съюза. Какво ако отвъд изразходването на допълнителна енергия проблемът се крие във визията, ако ли пък не в шума?
Лука Фунаро е 32-годишен италианец, който съди съседите си в Париж затова, че не разрешават инсталирането на външно тяло на климатик в общия им двор. Той страда от рядко генетично заболяване, движи се в инвалидна количка и получава кислород от апарат за изкуствено дишане. Живее в централния квартал "Маре", а съседите му са част от европейското общество, което не иска шумно и грозящо историческата фасада устройство до терасата си.
"Един климатик е ужасно грозен, сложен на една красива сграда", коментира пред "24 часа - 168 истории" климатологът проф. д-р Георги Рачев. Инсталирането на външно тяло на уред в исторически район във Франция изисква предварителна консултация с властите. Причините за отказ могат да варират между това дали ще се промени фасадата на сградата и дали шумът от устройството ще пречи на съседите. Законът за хоризонталната собственост в Испания изисква съобразяването на инсталацията както с градоустройствения план, така и с етажната собственост.
Най-лесният начин да поставиш климатик в
Нидерландия е на земята
и стига да не е по-висок от 1 метър. Отделно има регламент шумът от него да не надвишава 40 А-измерени децибела, горе-долу колкото звука от работата на хладилник или пък от ситния летен дъжд. Разбира се, това важи за дневната употреба, нощната не е гарантирана. Регулациите са сходни в Германия и Австрия, а през 2025 г. Хърватия забрани външните тела по обърнатите към улицата фасади.
"Има решение по този въпрос - централизирана климатизация", обяснява климатологът проф. д-р Рачев. Официална статистика за нейното използването в ЕС все още липсва. А неофициално - по-малко от 5% от жилищните сгради разполагат с класическия модел с въздухопроводи.
Добрата новина е, че новото строителство обикновено залага на централизирана климатизация още на проектно ниво. Лошата е, че
85% от строителството в ЕС е отпреди 2000 г.
Тогава много от жилищата са построени без въздухопроводи. Днес това едновременно оскъпява инсталацията на по-нови системи, а е нужно и разрешително за промяна на сградната инженерна инфраструктура.
Притеснителното е, че проблемът с климатиците в страните от Западна и Северна Европа идва на фона на все по-силни горещини в големите градове. Вълната от високи температури в края на юни стана причина за смъртта на почти 5000 души във всички страни от Европейския съюз, като най-силно бе засегната Франция. Там за седмица от жегите издъхнаха над 2000 души.
Използването на бетон, тухли и асфалт в застрояването на градовете създава т.нар. ефект на градския топлинен остров. Вследствие на него температурите на повърхностите могат да бъдат по-топли с до 15°C спрямо повърхностите в извънградските райони, дори до големите градове.
"Има т.нар нискоемисионни стъкла, които могат да стопят боята и стоповете на вашата кола - коментира проф. д-р Рачев. - Те са характерни за Западна Европа. Затова се създават и регулации, които да ограничат слънчевата радиация в градовете. Ултралибералният модел на Западна Европа отдавна е показал своята несъстоятелност. Затова и Европа куца и е загубила своето върховенство в икономическото си развитие пред целия свят."
Европейската комисия следва план за енергийна
неутралност до 2050 г.
като Европейският зелен пакт е създаден през 2019 г. Ежегодните доклади на институции като Евростат проучват дела на европейците, неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл.
Зимното представяне беше на мода преди първата най-смъртоносна гореща вълна след създаването на пакта. През периода май-септември 2022 г. умират около 70 хиляди души в 35 европейски държави.
Дори глобалното затопляне да не предполага летни температури на Северния полюс през 2026 г. през последната седмица на юни в Бордо и Билбао бяха отчетени 42°C.
"Само патоанатомът може да каже, че сте умрели от топлинен или слънчев удар. Умират и възрастните хора, чиито хронични заболявания са провокирани от високите температури", коментира проф. д-р Рачев. Това е аргумента му и за намаляването на броя жертви спрямо години като 2003-а. Тогава липсата на климатици е това, което води и до преждевременната смърт на хора в домове за възрастни. По различни оценки техният брой надхвърля 72 хиляди.
Това са жертвите на лятната енергийна бедност, оценена на 26% от европейското население към 2023 г. И докато държави като Гърция и България са в първите 5 по енергийна бедност за зимния период още от 2019 г., лидерите по летния критерий са Испания, Финландия и Люксембург. В Испания например се наблюдава обратна тенденция - вместо по-малък дял от населението да не може да охлажда дома си ефективно, процентът на хората без тази възможност нараства. Това са съответно 25,9% дял от населението за 2007 г., следва подобрение от 1,1% през 2012 г. ( или 24,8%), за да завършим с 34% през 2023 г.
Статистиката е направена, жертвите - погребани, а климатици все още няма. Третата гореща вълна предстои. Какво може да очакваме от нея?
