- В България ЧСИ нямат интерес от бързо и доброволно събиране на дългове, за да начислят таксите си
- Само у нас дълг от 5 лв. се превръща в запор за 300 евро, защото няма таван на тарифите им
"Все още не мога да повярвам какво ми се случи! Или как сам си наложих запор. При опит да си платя онлайн битовите сметки в "Изипей" се оказа, че не мога, защото дебитната ми карта е запорирана. В един момент осъзнах, че наличността ми е с почти същата сума, но на минус, т.е. тези пари са ми удържани. Замислих се сериозно кой би могъл да ми наложи запор. Започнах да търся причината. Проверих в НАП, нямах задължения, след това в Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да не би да фигурирам в регистъра на длъжниците с висящо изпълнително дело - нямам. Звънях и в съда да не би някой да е предявил граждански иск срещу мен. И така се озовах на касата на "Изипей". Тогава ми предоставиха информацията, че частният съдебен изпълнител Гергана Илчева от Стара Загора ми е наложила запор. Озадачих се, защото има такова дело, но по него аз не съм длъжник, а имам да събирам суми, взискател съм..."
Така започва абсурдната история на адвокат Петър Николов. Той разказа подробно за нелепата ситуация пред "24 часа - 168 истории". Отнема му няколко дни, за да реши казуса.
”Озадачих се как е възможно това, след като по номера на делото, което ми цитираха, имах да събирам малка сума, може би около 80 евро, за неплатен адвокатски хонорар, присъден за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице - споделя адв. Николов. - И тъй като длъжникът дълго време не ми го заплащаше, въпреки че знаеше, че е осъден, реших да предприема тези действия, въпросът бе по-скоро принципен. Беше ми удържана сумата от 200 евро. Още в деня, когато разбрах за запора, позвъних в кантората на ЧСИ и информирах техен служител за възникналия казус. Една не особено учтива дама ми отговори, че при тях проблем няма и че те не са ми налагали запор. Попитах ги какво предлагат, но не ми беше даден отговор. Останах крайно разочарован от това поведение, все пак съм клиент на тази кантора и за услугата им дължа такси. Почувствах се нелепо в тази ситуация, осъзнах колко е абсурдно да удържам пари сам на себе си, за да платя чужд дълг. Затова го споделих в социалните мрежи, може да се случи на всеки. В късния следобед ми се обади ЧСИ Илчева, очевидно недоволна от прочетеното, но отношението ѝ не бе по-различно от това на служителката ѝ. Аз също имам служители и когато наш клиент се обади, за да каже, че има проблем, се опитваме да разберем какъв е той и да го успокоим, да се извиним, ако сме виновни, да му съдействаме по-бързо да реши притеснението си.
А на мен ми бе казано, че при тях проблем няма и те нищо не могат да направят, което просто не беше вярно и като юрист за мен бе неудовлетворително да слушам подобни обяснения. Попитах ЧСИ как би се чувствала на мое място, ако знае, че няма задължения и се окаже със запорирани сметки. При което тя ме изпрати да се оправям сам на касата на "Изипей". Предполагам, че там е станала грешката. Но така и не разбрах до края кой е виновен, защото няколко дни по-късно запорът ми бе вдигнат и сумата - възстановена, без да получа обяснения или извинения за причиненото неудобство. Замислих се, че ако това се случи на някой възрастен човек, неграмотен или болен, никой няма да му обърне внимание и той просто ще остане без средствата си за препитание и това може да доведе дори до неговата смърт, ако няма с какво да си купи хляб и лекарства.
Осъзнах, че това е проблем, с който живеем, но никой не го коментира, а мен ме спаси само фактът, че съм образован, популярен и имам влияние в социалните мрежи. Всички ли обаче може да бъдем такива?"
Пред "24 часа - 168 истории" частният съдебен изпълнител Гергана Илчева обясни, че в този казус "Изипей", което е трето задължено лице, се е объркал и без да иска, е наложил запора на банкова сметка на взискателя, а не на длъжника. "Тоест грешката не е при мен - допълни тя. - На следващия ден им пуснах от кантората запитване дали това е истина и те веднага възстановиха на този адвокат сумата. Там вероятно някоя от служителките е объркала данните при въвеждането им. Иначе запорното съобщение от нас беше изпратено коректно. Дори след няколко дни имахме същата грешка по друго дело."
Междувременно неплатена сметка за вода от 5 лв. отпреди 10 г. се превръща в задължение от 300 евро, запор на сметката и осъден наследник.
За този абсурден казус алармира пред вестника ни Филип Атанасов. Малкото битово задължение остава след смъртта на баща му. Майка му живее още 5 г., но никой не търси дълга от нея, не изпраща известия, не предупреждава роднините. Задължението сякаш не съществува. Няма писма. Няма и сигнал, че някъде в архивите на институциите тиктака проблем.
Докато един ден, повече от 10 г. по-късно, Филип Атанасов не заминава за поредна почивка в чужбина. И там посяга към сувенир в магазина. Подава на продавача банковата си карта, но плащането е отказано, защото сметката е запорирана. След завръщането си в България той започва да търси причината. Това, което открива, звучи абсурдно дори за нашата държава на институционалните парадокси. Без да знае и без да е получил призовка, той се оказва осъден от Районния съд в Плевен за наследеното задължение от 5 лв.
За да освободи собствените си пари и да вдигне запора, днес трябва да плати 300 евро. Сумата е нараснала предимно от лихви и такси на частния съдебен изпълнител.
Как е възможно съдът и институциите да не успеят да открият човек, когато трябва да му връчат призовка, и да го осъдят, без да разбере, но да го намерят мигновено, когато идва време да бъде запорирана банковата му сметка?
Оказа се, че в България подобни случаи никак не са рядкост. Затова преди дни Камарата на частните съдебни изпълнители предложи пакет от промени, чрез които да се избегне дълъг съдебен процес за малки битови вземания. В него са включени повече възможности за доброволно уреждане на задължения, бърза и евтина продажба на имущество без тежки съдебни процедури, улеснен достъп до информация за наследено имущество, дигитализация на изпълнителния процес и др. Но дали тези новости ще спрат порочните практики на ЧСИ у нас? Тъй като се въвеждат от хора, които нямат интерес таксите да се намаляват, за да се трупа по-висока сума за тях.
”Тези промени няма да доведат до нищо - споделя пред "24 часа - 168 истории" адвокат Емилиян Христов, който има богат опит с дела срещу ЧСИ. - Трябва да изходим оттам, че функцията на частния съдебен изпълнител е да осъществява принудително изпълнение, а не доброволно събиране на вземания. Ако това се въведе като промяна, ще разшири значително неговата роля и ще му позволи да участва в събирането на вземания още преди да се е стигнало до съдебен контрол относно тяхната основателност. Тоест една молба от кредитор да не се провери, а директно да се пристъпи към някакви действия, макар и облечено в добре звучащото "покана за доброволно изпълнение".
Тук особено притеснителното е, че предложената процедура не съдържа гаранции за защита на лицето, което е длъжник. Даже в предложения текст на чл. 428, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено единствено съдебният изпълнител да спазва закона, добрите нрави и съответните етични правила, което създава конкретни процесуални гаранции за длъжника и предвижда някакъв ефективен механизъм за контрол върху действията на ЧСИ. Това означава, че като засегнато лице длъжникът може да търси защита едва впоследствие - значително ще бъде по-тежък и по-скъп способ за правна защита."
Тъй като подобни дела задръстват съдилищата и по-сложните казуси буксуват, преди години в България се въвежда моделът на разпределението на случаен принцип. Затова и Филип Атанасов е осъден в Плевен, въпреки че родителите му живеят в село близо до Дунав, а той от години е в столицата.
Според регистъра на Камарата на ЧСИ днес в България има малко над 200 частни съдебни изпълнители, като срещу тях почти ежедневно се подават жалби от граждани и институции. Законът предвижда дисциплинарни наказания - от порицание и глоби до временно или окончателно отнемане на правоспособността.
”Основният проблем при такива казуси не е в първоначалния размер, а в автоматичното след това натрупване на лихви, разноски и такси. На практика се отнема възможността за ранна намеса и контрол от страна на длъжника - категоричен е адв. Христов. - Човекът разбира, че има дългове едва когато размерът на сумата е нараснал до три пъти, докато се стигне до покана за доброволно изпълнение, защото тази процедура е задължителна. С това стартира изпълнителното производство. Много често таксите на ЧСИ са по-високи от самото задължение. Но у нас при образуването се събира такса още при поканата за доброволно изпълнение, която е пропорционална. Не е фиксирана."
Само че за председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев това не е истина, а таксите за техните услуги не са вдигани повече от 20 г. Поканата за плащането се издава от съда, а призовкар трябва да я предаде на длъжника. Ако не го открие, трябва да посети адреса му поне 3 пъти в продължение на един месец в различно часово време с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Ако лицето не бъде намерено, уведомлението се залепва на имота на видно място и лицето следва в срок да отиде лично до канцеларията на съда. След изтичането на този срок се счита за връчена. Така длъжникът може да бъде осъден, без да разбере, какъвто е случаят с Филип Атанасов.
”Парадоксът е такъв, че дори длъжникът да получи поканата си, той вече има голямо задължение - посочва адв. Христов. - Вече дължи такси към ЧСИ, които не са никак малки. Като цяло ситуацията в момента е малко лицемерна. Пробутват промени, чрез които искат да защитят длъжника, но защо не фиксират таксите, а ги оставят пропорционални? Трябва да имат таван, както е във всички други европейски държави. В тази посока трябва да се търси развитие. Например в Германия, където съдебните изпълнители, въпреки че са държавни служители, а не като тук, таксите са фиксирани. Това прави разходите значително по-ниски. Във Франция, където ЧСИ са като при нас, има регулиран тарифен модел за работата им. За едната част, където има пропорционална такса, тя има горна граница. А за други случаи е фиксирана."
Но абсурдите в България с частните съдебни изпълнители не свършват дотук.
”Някои заслужават да се обърне особено внимание от Министерството на правосъдието. Има много интересни казуси при публичната продажба на недвижимото имущество - подчертава адв. Христов. - Много често пазарната цена на един апартамент е между 250 хил. и 280 хил. евро. Всеки частен съдебен изпълнител работи винаги с едно и също вещо лице, което прави цената на имота такава, каквато тях ще ги устройва. И стигаме до цена от 170 хил. евро. Търгът започва на 80% от стойността на жилището, тоест от около 130 хил. евро. Продажбата е за около 140 хил. евро максимум и често на търга участват приближени лица на ЧСИ. Това е публична тайна. И накрая длъжникът се оказва без имот, но още с пари, които трябва да връща. Те работят много добре в унисон със съдилищата и натрупаната съдебна практика със сигурност не е в полза на длъжника. А някои тълкувателни решения са меко казано скандални и превръщат човека във вечен длъжник, защото задълженията нарастват заради удължаващата се давност на дълга."
Потърпевшият адвокат Петър Николов също смята, че порочната практика на ЧСИ няма да се промени: "Масово се удържат незаконосъобразно суми и ще ви дам един пример - посочва той. - ЧСИ е наложил запор на трудово възнаграждение и на банкова сметка. След това работодателят удържа дължимата част от заплатата и превежда останалата сума в сметката. В банката обаче никой не се интересува дали вече са ти направили удръжката и ти вземат парите втори път, след което за длъжника, който си чака заплатата и много често има семейство, не остава практически нищо. След това започва едно молене и писане до банката и до ЧСИ да възстановят удържаните средства, длъжникът наема адвокат, прави разходи, плаща още, за да спаси това, което по закон му се полага да получи.
Понякога се оказва, че тези пари вече са преведени към кредитора и за длъжника не остава нищо друго, освен да пие една студена вода или да води дело срещу кредитора. Много често по този начин се удържат пари от социални пенсии, издръжки на деца, които не подлежат на запор, но системата е направена така, че връзка между работодател - банка - съдебен изпълнител няма. Запорът се изпълнява на сляпо, а за длъжника остава да се бори с вятърни мелници. Принципът на нашето право е да вземем колкото можем от длъжника, да смъкнем по две или три кожи, пък спасението на давещия се е в самия него. Ако се защити – защити, ако не – прибираме всичко. Много често един дълг се събира по два или три пъти, защото се оказва, че длъжникът плаща директно на кредитора, той не уведомява ЧСИ, при когото е образувал изпълнително дело, и съответно ЧСИ отново събира цялата сума.
На практика кредиторите разполагат с много права в изпълнителния процес, а нямат никакви задължения. Защитата срещу тях е бавна, продължителна и скъпоструваща. Затова не смятам, че практиката на ЧСИ ще се промени без законодателни промени, но считам, че адвокатите и гражданите се погрижиха за това."
Според юристите, за да бъдат ограничени злоупотребите и да се възстанови общественото доверие, са необходими не една, а цял пакет от законодателни и институционални промени. Проблемът не е в самото съществуване на частните съдебни изпълнители, а в недостатъчния контрол и слабата защита на длъжниците.
"На първо време трябва да се промени Законът за частните съдебни изпълнители и най-вече да се обърне особено внимание на таксите, които събират - отбелязва адвокат Христов. - България не е единствената страна в Европа без механизъм за доброволно изпълнение на задълженията, както беше споменато на конференцията за предложението на промените. Ние имаме такъв способ, но той е слаборазвит. Той не е стимулиращ, а по-скоро санкциониращ, защото вече ние с доброволното изпълнение нищо не правим. Когато стигнем до него, таксите са нараснали значително. Самият модел не е настроен да стимулира лицето към доброволно изпълнение, а към последващо принудително събиране. Хубаво е да се обърне внимание на намеренията на частните съдебни изпълнители за другите предложения."
Разбира се, поддръжниците на сегашния модел посочват, че ЧСИ са необходими за събирането на дългове и за функционирането на икономиката. Критиците обаче настояват, че без ефективен контрол системата създава риск събирането на вземания да се превърне в свръхдоходоносен бизнес на съдия-изпълнителите за сметка на гражданите. Модел, при който самите ЧСИ нямат интерес към бързо и доброволно събиране на дълга, а към забавяне, налагане на такси и притискане на длъжниците.
Защото така е по-лесно и по-доходно...
ЧСИ извадиха длъжниците от багажниците на Витоша
- С новите мерки дълг от 5 лв. няма да става 300 евро, казва шефът Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев
- Г-н Дичев, защо една битова сметка от 10 евро се превръща в дълг от няколкотостотин евро?
- Това е големият проблем, за който България няма законодателно решение, за разлика от почти всички европейски държави. Именно затова предлагаме нови промени, които да са в полза на длъжниците. Сумата нараства заради натрупването на разноските по съдебното производство. През това време вървят лихви, неустойки. Като дойде казусът при ЧСИ, има нови такси. И накрая този длъжник за тези 10 евро плаща 300 евро. Още по-големият ужас не е само в огромното нарастване на дълга, а че лицето научава от запорираните му банкови сметки. Така е по закон.
- Защо?
- Гражданският процесуален кодекс (ГПК) казва, че запорите се правят едновременно с изпращането на поканата. Това е логиката на закона, защото, ако в поканата пише, че ако до 14 дни не се плати, ще се наложи запор, недобросъвестните длъжници, които никак не са малко, ще изтеглят парите от банковите сметки и кредиторите няма да получат нищо. И всъщност няма никаква доброволна фаза в принудителното изпълнение. Доброволното изпълнение трябва да е преди някой да е осъден и именно това е смисълът на нашите нови предложения.
- Как е възможно човек да бъде осъден в Плевен заради сметка за вода от 5 лв., без да разбере, но да бъде намерен, когато сметката му вече е запорирана и дължи 300 евро?
- Много просто. Една част от гражданите в България не са си на адресите, които са посочили в общината. Това е масово явление. Хората сменят местоживеенето си, но не го отбелязват. Всички документи от държавни органи отиват на стария. Законът как го решава този проблем? Ако длъжникът не може да бъде намерен, но се укрива умишлено, нито едно дело няма да се придвижва напред. Затова има въведени законови правила и ако човекът не бъде открит при няколко описа, бележката се залепва на адреса. И ако в 14-дневен срок лицето не се яви в съда, се приема за връчено. Това е т.нар. бързо заповедно производство, стига се до частния съдебен изпълнител и така се получава, че хората не са разбрали. А при нас откриването на длъжниците е изключително важно, търсим близки и роднини. Имайте предвид, че това са страшно много хора. Годишно имаме по около 200 хил. дела, а тези, които не стигат до нас, също са немалък брой. Този проблем засяга стотици хиляди български граждани всяка година.
- А защо с новите промени не фиксирахте таксите, а ги оставихте пропорционални с възможност да се трупа по-голяма сума?
- Ако отворите член 73 от ГПК, ще видите два текста, които са посветени само на тези такси. Има всички видове тавани, които може да се сетите. Аз не знам друга тарифа в България и друга дейност, която да има толкова много изчисления. А хората може би най-вероятно не знаят, че нашите такси са на повече от 20 г. Представете си магазин да продава на цени отпреди 20 г. Проблемът не е в таксите.
- ЧСИ бяха създадени в България през 2005 г., защото имаше остра нужда от тях. Но какъв е ефектът им сега?
- Ние сме с образа на лошите герои, който бе създаден от някои политици. Преди 20 г. бях съдия-изпълнител и активно участвах в писането на законите. През 2005 г. в България знаете ли как се събираха дългове? Съдебната система изобщо не работеше. Беше блокирана и затрупана от стотици хиляди дела. Заглавията по медиите бяха следните: "Взривен автомобил", "Длъжници на Витоша в багажниците". Имаше много силови групи за събиране на дългове. Цялата страна беше пропищяла. Затова появата на ЧСИ даде баланс.
Още повече че новата процедура работи в цяла Европа, Сърбия, Румъния. Започва с писмен документ с ясно указание, че не сте осъдени и може веднага да прекратите процедурата с едно писмено възражение.
Ефектът от нас е огромен, защото има икономически анализ, който показва, че на практика, ако се въведат тези нови мерки и гражданите, и бизнесът, и съдът печели от тях. И сега, тъй като ние ги предлагаме, а имаме изграден негативен образ, хората си мислят, че имаме някакъв интерес и искаме да ги излъжем. Някои ЧСИ изобщо не са доволни от промените, защото, когато се въведат, значително ще намалеят изпълнителните производства, а там са по-големите хонорари.
