Допълнителните средства за културата не са пожелателни, а необходим ресурс за изпълнение на държавните политики. Това каза министърът на културата Евтим Милошев пред парламентарната Комисия по културата и медиите. На днешното заседание се представя на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.
Проектобюджетът на Министерството на културата възлиза на 267 051 700 евро, което е с 33 307 500 евро повече спрямо бюджета за 2025 г.
Заседанието на парламентарната комисия започна с отдаване на почит на поетесата Надежда Захариева, която е починала вчера, а днес близките й съобщиха за нейната кончина.
На заседанието присъстват заместник-министрите на културата доц. д-р Пламен Славов, Марина Василева и Зорница Грекова, както и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова и председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова.
Председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова каза, при тях " числата са по-малки, но са животоспасяващи". За 2026 г. е завил необходимост от малко над 813 хил. за допълнителни средства. Особено тревожно е състоянието в дирекция "Мониторинг", възнагражденията са несъответстващи на сложността и отговорността на тяхната дейност. Дейността ни е изключително наситена, имаме много събития. Правихме собствени социологически проучвания. Най-наболелият въпрос е свързан със системата за мониторинг, нужни са 250 000 евро за надграждането му. Тази система е извън гаранция и трябва да бъде надградена с изкуствен интелект. Ние сме сравнително малка администрация, но извършваме огромен обем от работа, заяви още Наплатанова.
Генералният директор на БНТ Милена Милотинова обясни, че е заварила дълг от старото ръководство 100% над допустимото. Бюджетът е разчетен върху цифрите от миналата година. Същевременно БНТ по проучване на СЕМ е била първа по доверие пред другите две големи телевизии. Тя припомни и за победата на България в конкурса на "Евровизия". "Рейтингите на БНТ се увеличават, говоря и за БНТ 3, за това помогнаха спортни събития, но и екипите на телевизията се справят отлично. Освен авторитета и доверието в нас, най-ценният ни ресурс са хората, които заслужават заслужено заплащане за труда и за отговорността, която носят", каза Милотинова.
По думите на Кирил Вълчев, който е генерален директор на БТА, е време представителите на медии да са благодарни, че има 100 млн. евро за БТА, БНТ, БНР. "Този бюджет всъщност е възможност за Българската телеграфна агенция, можем да подобряваме средата с проекти с външни финансирания. Имаме проекти за близо 5 млн. евро. В процес сме на кандидатстване на програма с Европейската комисия. Другата възможност е да покажем, че хората в БТА заслужават по-високи възнаграждения. При съкращения с 10% в редица бюджетни сфери България дава знак на нашите медии, като не съкращава с 10% възнаграждения за работна заплата", каза Кирил Вълчев.
Той обясни, че БТА ще има възможност за закупи нов хардуер за снимки и видео. "Мога да изброявам нещата, които не получаваме, но в това виждам възможност да се подготвим в следващите няколко месеца за технологичния скок, свързан с изкуствения интелект. С този бюджет ние ще се справим. Към края на годината се надяваме, че доброто използване на средствата, ще ни позволим да открием нов кореспондентски пункт в Тирана, Албания", обяви Вълчев.
Генералният директор на БНР Милен Митев пък започна с това, че разговорът за пари е важен, но по-важно е за какво са тези пари. Той обясни, че 1227 евро е средната брутна заплата на служителите в радиото. "Поискали сме в докладите е средства за увеличение с 20% на основните възнаграждения. Служителите са намалели с 400 от 2000 година насам. Предизвикателство е технологичното развитие - оборудване, което е много скъпо", каза още Митев.
Той разказа, че времето, прекарано в слушане на линейно радио, намалява. Статистиката показва, че в последните 4-5 години устойчиво намалява с няколко минути. "Това налага да достигнем до по-широка аудитория. Основен проблем идва от модела на финансиране. Успяваме да се справяме с всичко, но на цената с все по-нарастващото напрежение за заплащането на труда. Надявам се да има възможност за някакво развитие", завърши Митев.
Министър Милошев обяви, че екипът на Министерството на културата е готов „да работи ефективно и мотивирано, така че бюджетът за култура да бъде инвестиран по най-добрия, най-устойчивия и най-прозрачния начин".
"През годините културният продукт се разглежда като източник на средства и променя характера му. Въпросите са базисни, фундаментални. С активна работа с неправителствения сектор, със свободните артисти може да постигнем промяната, която е наложителна. Създадоха се лоши практики и имаме амбицията и времевият хоризонт да направим качествена промяна", допълни Милошев.
Костадин Костадинов зададе въпроса за позицията на българските музеи във връзка с бюджета. "Има разминаване със служебното правителство и предишния редовен кабинет с поетите ангажименти за отпускане на увеличения на заплатите. Те са говорили и за отпускане на 5 млн. евро за модернизиране на галериите. Това увеличение се свива на 4.9%. Където има осъвременяване, неминуемо се увеличава жената на билета и увеличаване на посетителите. Така музеите сами ще удовлетворяват до голяма степен собствените си нужди", каза Костадинов. Милошев обясни, че този въпрос е болезнен, но вече е обсъден на среща с представителите на музеите у нас.
