- Първата книга ревматологът д-р Николай Николов започнал в Гърция, продължил я в Индонезия и в Унгария, завършил я в България - тя е свързана с баба Ванга и с Вера Кочовска
- Харесва поезия, но повече прозата, защото емоциите и съдбите на хората, минали през кабинета му, не могат да се поберат в един стих
Един професор, срещнал хиляди пациенти за 37-годишната си практика, лекува своята душа и я освобождава от стреса на трудния ден с рисуване, проза и поезия. За близо 4 десетилетия многото пациенти на ревматолога проф. Николай Николов са търсили компетентното му мнение, за да се спасят от болката, от всекидневното страдание и са намирали желаното облекчение и изцеление.
Диагнозите му са изключително точни, предписаните лекарства - също, разказват пациентите му. Но те едва ли знаят, че един от най-изтъкнатите ревматолози в България е писател, поет, че дори и художник. И няма как да го знаят, тъй като това е другият, дълбоко личен свят на доктора. В него той допуска само доказани приятели. Защото не търси слава, а дава изява на душата си. Той е и автор на две книги с проза.
"Много пъти са ми задавали въпроса кога намирам време за писане при огромната ми натовареност като лекар. Всъщност
пиша, когато пътувам на научни конгреси в чужбина
Като мине научната част на форума, ми става скучно. Тогава се затварям в хотелската стая и пиша. Първата книга написах за месец. Почнах я в Гърция, продължих в Индонезия, сетне в Унгария, завърших я в България", разказва професорът. Първата книга "Бъди щастлива" отдавна била в главата му.
Той с удоволствие разказва за личната си история, свързана с баба Ванга и с Вера Кочовска.
Заявява, че Вера имала специално място в живота му. Изпълнявала заръки на баба Ванга, отнасящи се до него. Преди това пророчицата многократно му изпращала пациенти, макар че не се познавали лично. Вера също му предала съобщение по болен да се обади, за да се срещнат.
"Когато се видяхме за първи път с Вера, позвъни баба Ванга, попита дали съм при нея. Сетне ми каза: "Има в теб една книга - извади я."
С Вера се виждали още 4-5 пъти, с Ванга нито веднъж, но получил мъдри напътствия и от двете
Осем години след съвета на Вера сътворил първата си книга. Както сам казва: "Седнах и я написах. Излях я на един дъх." В нея обаче имало доста неразказани истории и затова написал втората "Секс и копърка".
"Бъди щастлива" получила висока оценка от критиката и професорът бил приет за член на Съюза на лекарите писатели. Наскоро му се обадили оттам и му съобщили, че творбите на 7 съвременни автори, сред които и той, ще бъдат разпратени по целия свят, където има български диаспори. Той
не крие радостта си, че книгите му ще стигнат до сънародници в чужбина,
които жадуват за всичко родно.
Сега замисля поредната книга. Тя е превзела съзнанието му, само че времето все не стига. Но скоро и това щяло да стане, убеден е професорът.
Питам го кога се появи в живота му рисуването.
"Имам няколко хобита - обичам да готвя, да ловя риба и да рисувам от дете. Картините, както и всичко останало, правя със и за удоволствие. Понякога се получават, друг път - не. Обаче истински художници видели някои мои работи и ги харесали. Подтикнаха ме да ги наредя в изложба. И така изложбите станаха четири", обяснява проф. Николов.
Уточнява, че не знае колко картини е нарисувал. "Не ги трупам, а ги подарявам - кой каквото си хареса. Запазил съм само две - една у дома и една - в кабинета ми."
Още един талант се крие под бялата докторска престилка - този на поет. Макар че на римите отделя най-малко внимание, все пак е автор на текстовете на няколко песни. Те са част от репертоара на сина му Мартин, известен като пеещия доктор.
Да, Мартин също е ревматолог, но гради кариера и като певец след успешни участия в два телевизионни формата.
"Странна птица е той", казва професорът за Мартин. Допълва, че Николов-младши е роден математик. А в X клас, след като спечелил национална олимпиада по философия, бил приет в Софийския университет.
"Тогава го попитах философ ли ще става. Пък той отговори, че ще става лекар. Не съм го карал - сам си избра. Явно съм му дал добър пример", разказва Николай.
Проф. Николов е роден и отраснал в Ловеч, където е практикувал дълги години. Днес е завеждащ отделение в клиника в друг град, а Мартин е част от екипа му. Освен това е председател на областното ръководство на БЧК в Ловеч и доскорошен преподавател в Медицинския институт в Плевен. Един
свръхдеен мъж, който успешно носи няколко дини под една мишница
Признава, че харесва поезия, но повече го влече прозата. Защото хората, съдбите им, емоциите, които минавали през кабинета му, не можели да се поберат в един стих.
Освен професията музиката свързва баща и син. "Тя е огромната ми страст", допълва професорът, който е изключителен почитател на "Пинг Флойд" от младежките си години. Техни песни винаги звучат в кабинета му по време на прегледи: "Музиката им е космическа, освобождава ме от напрежението, пренася ме в друг свят - свят без болка, без пошлост и злоба."
Миналата година тази страст ги отвела с Мартин на концерт на соло китариста Дейвид Гилмор в Рим.
"Аз съм влюбен в този човек, той е изключителен музикант - много лиричен и емоционален", говори разпалено лекарят, а в очите му личи страстта на истинския меломан. Вдъхновено разказва подробности за създаването на техни песни, знае всичко известно за личния им живот. Има всичките им албуми, дори самостоятелните на Роджър Уотърс и останалите от групата. През 1996 г. играл на търг в Англия, за да си купи плочи на Уотърс - 90% от тях си стояли в целофан, слушал ги на други носители.
Понякога запаленият колекционер с трепет вадел безценните си съкровища и им се наслаждавал, после пак ги прибирал.
В личната му фонотека има 1800 диска с всякаква музика, без чалга
"Слушам класика - Вивалди, Албинони, Моцарт, Бах. Но операта не я разбирам - явно не съм дорасъл за нея", изрича с усмивка той.
Като дете искал да стане археолог и водолаз, за медицина не е и помислял.
"Стана съвсем случайно. В XI клас приятел ми каза да кандидатстваме медицина и аз си рекох защо пък не. Интересното е, че той мечтаеше, стремеше се към това - мен ме приеха от раз, а той кандидатства 3 г. по ред и не успя.
И ревматологията избрах случайно. Макар че в общия контекст на Вселената всичко е наредено, нищо не е случайно. Просто ми се стори интересна специалност", говори с усмивка професорът.
И така, съвсем не случайно, той е автор на две монографии, над 200 научни изследвания, 4 брошури и множество статии.
Странно е, че помни пациентите си, техните диагнози и лечение
И тъй като разговорът ни протича в кабинета му, ставаме свидетели как млада жена, която е лекувал преди 9 г., отново търси помощ. Той веднага казва какво е било заболяването , а с няколко натискания в определени точки на тялото поставя нова диагноза.
В стремежа си да промени живота на съгражданите си, преди години проф. Николов нагазил и в политиката, но бързо се разочаровал. "Това занимание не е за идеалисти", казва лаконично.
Допълва, че всеки ден се среща с болката - физическа и емоционална. Това, което му помага да се изправя, да бъде опора за пациентите си, е неговият свят извън болницата. Онзи духовен свят на книги, картини и музика, който го пречиства.
"Съпругата ми е моето пристанище и спасение", изрича с обич и благодарност големият мъж и за секунди се разкрива като романтик, непозволяващ на времето да го промени.
Смята, че е постигнал всичко, за което е мечтал. Единственото, което иска, е здраве за себе си и хората, които обича. Защото като лекар най-добре знае неговата съществена стойност.
