В сърцето на археологическия комплекс Перперикон, в мавзолейна гробница, датирана според организаторите от III–IV век, монголският шаман Балдандорж извърши традиционен ритуал, събрал десетки посетители, изследователи и почитатели на древните духовни практики.
Церемонията започна с посипване на водка върху скалите – древен обред, който в шаманската традиция символизира почит към духовете на мястото и отправяне на дар към природните сили. В настъпилата тишина шаманът застана в центъра на гробницата и започна да свири на традиционен ударен инструмент – опънат кожен бубен. Ритмичните удари постепенно се ускоряваха, а монотонният звук изпълни каменното пространство, докато Балдандорж навлизаше в състояние на дълбока медитация и транс – съществен елемент от шаманските практики в Монголия.
Според древните вярвания именно чрез това състояние шаманът осъществява духовна връзка със света на предците и природните сили, отправяйки молитви за здраве, благополучие и хармония между човека и заобикалящия го свят.
