Той ще бъде гласуван от депутатите в петък
В Комисията по здравеопазване днес министърът на Катя Ивкова представи проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Той беше приет с 14 гласа "за" и 7 "против".
В проекта са предвидени общо 5,2 млрд. евро, а увеличението на приходите и трансферите и съответно на разходите и трансферите е в размер на 412 млн. евро спрямо закона за бюджета на НЗОК за 2025 година. Това представлява 8,5% ръст.
Запазва се размерът на здравноосигурителните вноски спрямо 2025 г. в размер на 8/100 и съотношение 60/40, работодател-работник, с изключение на държавните служители, при които съотношението е 80 към 20.
Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.
Най-голям дял в разходите на НЗОК по проекта заемат здравноосигурителните плащания - 93,8%. За първична извънболнична медицинска помощ са разпределени с 4,4% повече от 2025 година, за специализирана извънболнична медицинска - 4,4%. Денталната помощ е с ръст от 8,5%, медико-диагностичната дейност - 8,3%, а за лекарствени продукти ръстът е 10,2% спрямо 2025 година.
В проекта на закона за бюджета на НЗОК за 2026 година за първи път се предлага лекарствените продукти, които НЗОК плаща със средства от бюджета си: лекарства за домашно лечение, а също и заплащане в болнична помощ извън стойността на оказаните медицински услуги, да бъдат разделени в две отделни и самостоятелни групи.
Отделни бюджети се предвиждат и за различни групи лекарства: оригинални лекарствени продукти и комбинирани лекарствени продукти с пълно досие; генерични лекарствени продукти; биоподобни лекарствени продукти; комбинирани лекарствени продукти, съдържащи вещества с добре установена употреба; лекарствени продукти с добре установена употреба и хибридни лекарствени продукти, наричани най-общо генерични лекарствени продукти.
"Увеличеният процент на средствата е една положителна стъпка за правата на пациентите. Но институцията на омбудсмана получава жалби, понеже гражданите не остават удовлетворени от качеството на здравеопазването. Страната ни е с едно от най-високите нива на доплащане в ЕС, много здравни дейности не се заплащат или се заплащат недостатъчно", заяви омбудсманът Велислава Делчева.
Тя допълни, че е необходимо подобряване на достъпа до здравеопазване за хора в по-отдалечени места. Според омбудсмана са взети предвид нарастващите цени на медицински приспособления за лечение на физически увреждания.
"Не се заплащат дейностите или се заплащат в недостатъчна степен при възрастни пациенти с тежки хронични заболявания, не е регламентирано и заплащането за здравните грижи за възрастни, липсва увеличение на средства извън задължителното здравно осигуряване, недоплатени са леченията за деца с психични заболявания, недостатъчно финансирани са и по-малките общински болници", изреди още Делчева.
Повечето браншови организации подкрепиха бюджета с някои резерви:
"Основните ни виждания към настоящия бюджет: Приложената рамка за 2026 г. не осигурява достатъчен ръст спрямо натрупаната инфлация. Проблематично е изоставането в извънболничната помощ - профилактиката. Трябва да се предприемат целенасочени мерки за привличане и задържане на медицински кадри, трябва да се разшири здравноосигурителната вноска". Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
"Българският фармацевтичен съюз подкрепя целенасоченото финансиране на аптеки в труднодостъпни населени места, но бюджетната рамка не представя достатъчно финансиране на проекта, което намалява ефективността му", заяви пък Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Той подчерта проблема с размера на бюджета, заради нарастващата инфлация и настоя за увеличения на средствата за аптеките с 5 млн. евро.
Проектът беше резервирано подкрепен и от БГФармА, Българската болнична асоциация, както и синдикат "Защита".
Законопроектът не получи подкрепа от Българската асоциация на зъботехниците и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери.
"Имаме много критики към бюджета, но авторите на бюджета не са в залата", заяви председателят на Комисията по здравеопазването Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС.
Той се обърна към министър Ивкова и д-р Меджидиев: "На вас се пада честа да поемете критиките, може да ги предадете на хората, които са направили проектобюджета" и допълни, че тя има законова възможност да върне проекта, но не го е направила, което означава, че е съгласна с него.
"Този бюджет е по-скоро на счетоводителите, отколкото на политиците. Той преследва фискални цели, а не стратегически цели на здравеопазването", допълни Костадин Ангелов.
"Бюджетът гарантира финансова стабилност, но не и политики за промяна на системата на здравеопазването. Не се поставят за цел профилактиката и ранната диагностика, което трябва да е приоритет. Болничната помощ остава най-голямото перо за този бюджет, затова очакваме да видим нови механизми за оценка на качеството на лечението", заяви Катя Панева от "Демократична България" и обяви, че ще от парламентарната група ще направят предложения между първото и второто четене.
Съпартиецът ѝ Александър Симидчиев пък отправи критики за финансовите механизми и рамки, заложени в проекта. "Парадоксално ще вкараме повече пари в болниците, а в същото време доплащанията ще са повече", заяви той.
Акад. Николай Денков също отправи критики към предложението: "Вместо да се оцени първо какви са здравните нужди, а после да се направи бюджета, проектът е направен по обратен начин", отсече той и подчерта липсата на увеличение на заплатите на младите лекари.
"Бюджетът почти няма разлика с този на Желязков. Не виждам нищо различно и няма да подкрепя този бюджет", заяви Георги Георгиев от "Възраждане".
