- Секционните комисии ще продължават да броят разписките от устройствата
- Връщат орязаните секции в страни извън ЕС, но премахват район "Чужбина" - българите зад граница няма да избират свои депутати
- Доскорошната шефка на ЦИК Камелия Нейкова става главен секретар на Министерския съвет
Президентските избори тази есен ще са само на машини освен в най-малките секции. Такива са намеренията на управляващите, които във вторник внесоха промени в Изборния кодекс за връщане на изцяло машинния вот, както беше през 2021 г.
Три са съществените промени в проекта на “Прогресивна България”. Първо, отпадане на възможността за избор между хартия и машина и въвеждане на задължително гласуване на устройства. Машини няма да се доставят само в секциите по малките населени места с до 300 избиратели. Второ, отпадане на район “Чужбина”, който така и не просъществува. Депутатите го вписаха в закона преди няколко години, но така и не се разбраха как точно да функционира или поне колко депутати да излъчва и датата на влизането му в сила постоянно се отлага. Последно трябваше да действа от 2028 г. Според хората на Румен Радев обаче район “Чужбина” “не е практичен, трудно изпълним е и излишно затормозява избирателния процес”.
Третата промяна е, че отпада таванът от 20 изборни секции в държавите извън Европейския съюз. Ограничението беше въведено миналата година от ГЕРБ, БСП, ИТН и “Възраждане” и засегна някои от страните, в които имаме най-много сънародници - Турция, Великобритания и САЩ. Това доведе до големи опашки пред българските посолства на парламентарните избори през април.
Мнозинството обаче затяга още повече забраната за обявяване на резултати
от екзитпол. Досега тя важеше за официалните медийни канали, а “Прогресивна България” предлага фейсбук, туитър и личните блогове да бъдат включени към дефиницията за медийни услуги, ако там се нарушава Изборният кодекс и се пускат данни от социологически проучвания преди до 20 ч.
Запазва се броенето на разписките от машините от секционните комисии. Сертифицирането на устройствата пък вече ще е работа на МВР. Досега бе в закритото Министерство на електронното управление, чийто наследник е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Друга важна промяна е, че членовете на секционните комисии ще минават по-сериозни обучения. Управляващите предлагат да се създаде обучително звено към ЦИК, което да организира обучението за СИК и да разработват разяснителни материали. В периодите между избори те ще организират курсове по прилагане на Изборния кодекс на хора, предложени от партии и коалиции. Преминалите курса
ще получават сертификат и ще бъдат вписани в електронен регистър
Те ще са с предимство при попълването на секционните комисии.
Предложения за промени ще имат и другите партии, като “Възраждане” дори внесоха проекта си първи в понеделник. От години те настояват за вот само на машини. Същото искат и “Демократична България”. В настоящия 52-и парламент единствените привърженици на хартията са ГЕРБ и ДПС.
“Продължаваме промяната” също внесоха проект, в него не предлагат промени в начина на гласуване. И те са за машините, но на края на предишния парламент изненадващо харесаха идеята на ДПС да се купят машини броячки на бюлетини. Сега хората на Асен Василев предлагат машините пак да пускат протокол с резултатите от гласуването, както и да отпадне ограничението за секциите извън ЕС.
Призив изборните правила да не се преработват сега изпратиха от Обществения съвет към ЦИК в писмо до парламента още на 9 юни. Причината е, че има само два месеца до началото на организацията на изборите за президент, а хронограмата за тях също започва да тече два месеца преди датата на вота.
“Изборният кодекс не трябва да се отваря “на коляно” с притиснати срокове - процес, който често е ставал пример за лоша законодателна дейност, източник на крайно политическо напрежение и недоверие в изборния процес”, написаха изборните експерти до депутатите. Вместо това предлагат парламентът да отмени последните поправки на кодекса, с които бяха ограничени секциите в чужбина, а нови правила да мислят след президентския вот.
Депутатите имат за законодателните промени по-малко от два месеца до старта на 60-дневната подготовка за него, и то ако не почиват цял август, както е по правилник. Освен това през юли избраниците ще приемат и бюджета за 2026 г. Гледането и на бюджета, и на Изборния кодекс са характерни с дългите дебати на среднощни заседания.
Това ще са първите изборни промени при новия състав на ЦИК, който проведе първото си заседание на 23 юни.
Във вторник пък стана ясно, че доскорошната шефка на комисията Камелия Нейкова е станала главен секретар на Министерския съвет. Предложението дошло лично от премиера Радев.
Нейкова стана председател на ЦИК през 2021 г. от квотата на ИТН.
