Въпреки възможността всеки съдия и адвокат да номинира, малцина се възползваха
Вял интерес, състезания с един кон, с предизвестен финал и победители. Така накратко се описват процедурите за избор на членове на възкръсналата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), които са в ход.
Институцията, спечелила си прозвището “бухалка”, беше закрита на 28 януари тази година. Законът за нейното повторно създаване влезе в сила на 5 юни. Причината КПК, която от своето съществуване през 2023 г. не показа нито ефективност, нито безпристрастност, да се създаде повторно беше, че от нея зависеха около 300 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова депутатите спешно се заеха да приемат законопроекта, изработен от екипа на служебния правосъден министър Андрей Янкулов, така че да влезе в сила до началото на юни - в противен случай парите се губеха.
Че КПК се възражда с разследващите си функции само заради плана, си личеше от изказванията както на управляващите, така и на опозицията по време на дебатите. И едните, и другите не криеха, че
не им се нрави комисията да разследва, но на това много държала ЕК
Според новоприетия закон КПК се състои от петима членове, излъчени от пет институции. Един назначава президентът и по един избират общите събрания на ВКС и ВАС, Народното събрание и Висшият адвокатски съвет. Комисията няма да има един председател през 5-годишния мандат, а всеки от петимата чрез жребий ще заема шефския пост за по 1 година.
Още по време на дебатите между първо и второ четене ВКС предупреди, че макар избраният от тях кандидат да не представлява съда, то Общото събрание ще носи отговорност за него, което е несвойствено.
Дали депутатите са очаквали лавина от номинации за КПК, не е ясно, но интересът се оказа мижав. Като се изключи президентът, който назначава от своята квота и е логично да бъде един, то при останалите институции - ВКС, ВАС, Народното събрание и Висшия адвокатски съвет, се очакваше да има поне по няколко кандидати и малко по-оспорвано състезание.
Въпреки възможността всеки съдия да номинира, се оказа, че от всичките около 4000 у нас, са се възползвали само четирима. Единият е съдия Владислава Цариградска, която номинира пред ВКС зам.-шефа на Административния съд в Русе Ивайло Иванов. Той е може би най-познат от петимата, защото се противопостави на Драгомир Кояджиков от ВСС. Другите трима, които номинираха, са от ВАС, те издигнаха шефката на Административния съд в Пловдив Мариана Шотева. Съдиите от ВКС, които са около 90, не номинираха никого.
И така финансов инспектор, 2-ма съдии, адвокат и следовател
ще са новите борци срещу мафията. Засега сигурни членове са Милен Шопов, гласуван от Висшия адвокатски съвет, и Мариана Шотева от ВАС. Гласуването за Ивайло Иванов ще е на 20 юли, за Павел Гайдаров - кандидата на президента Илияна Йотова, тече срокът за становища, а Пламен Тодоров е предложението на парламента и по-точно на депутатите от “Прогресивна България”. Заради пълното мнозинство се очаква да бъде утвърден без проблеми от пленарната зала следващата седмица. Опозицията не е номинирала никого.
Тодоров е директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Кариерата му започва в НС “Сигурност” на МВР през 2003 г. След това структурата се отделя в ДАНС. Там Тодоров работи в юридическия отдел. През 2017 г. напуска по собствено желание. Мести се в АДФИ, където също оглавява правния отдел. Издига се до директор през февруари 2026 г., когато управлява служебния кабинет на Андрей Гюров. Заема поста до днес. Има общо 14 г. стаж в службите за сигурност и разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво “Секретно” до 2030 г. Като член на КПК Тодоров ще търси корупцията с подхода Follow the Money (следвай парите), пише в концепцията му.
“В центъра на разследването трябва да стои финансовият анализ, проследяването на паричните потоци, установяване на действителните собственици, анализ на свързани лица, проследяване на трансгранични финансови операции, произход на имуществото. Почти всяка корупционна дейност има финансово измерение”, посочва той. Тодоров е против събирането на информация със СРС, която може да се ползва “недобросъвестно”. Подобен казус има със старата КПК. След закриването ѝ архивираните дела и събираната със СРС информация се преместиха в ДАНС, но според мнозина компроматите са в частни ръце. Тодоров държи да има база данни с резултатите от работата на новата КПК, които да са на разположение на съдилищата. Посочва, че за старата е имало съмнения за законосъобразността на актовете ѝ. Комисията
да търси корупцията, да не разчита само на сигнали,
предвижда още концепцията му. Той е завършил право в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград, където се е дипломирала и бъдещата му колежка в КПК съдия Мариана Шотева. В понеделник Общото събрание на ВАС я избра за член на комисията. Присъствали са 70 от 100 съдии. 44 са били “за”, 13 - “против”, а още толкова са пуснали недействителни бюлетини. Съдия Шотева има повече от 25 г. стаж. Първо е била наказателен съдия, а от 2014 г. е административен и разглежда законосъобразността на актовете на държавни и общински институции. Първо е шеф на Административния съд в Пазарджик, а през 2022 г. ВСС я избира за ръководител на този в Пловдив. Нейна концепция за управлението на КПК не е публикувана.
От декларацията ѝ пред Инспектората на ВСС става ясно, че шофира джип “Тойота Рав 4”, има 10 хил. лв. налични и 19 хил. на влог, но изплаща 40 хил. лв. кредит. Партньор в живота ѝ е Ангел Ангелов, но без брак. Той е шеф на пожарната в Пазарджик.
Третият сигурен член на КПК е избраният от Висшия адвокатски съвет Милен Шопов. От 14 хиляди адвокати в цялата страна само той и колежката му Милена Кирчева бяха номинирани, въпреки че законът дава право на всеки адвокат да издига кандидат. Шопов е единственият бъдещ член на КПК, който е завършил право в СУ. Има 20 г. стаж като адвокат, бил е съветник на Йордан Бакалов като шеф на МВР в служебното правителство на Георги Близнашки. Работил е и като арбитър в Международния арбитражен съд при сдружение “Алианс за правно взаимодействие”. Той е представител по граждански и търговски спорове, специалист по вещно и облигационно право. Практикува в областта на защита на конкуренцията, обществените поръчки, устройството на територията, административния процес. Син е на тенора Атанас Шопов от Старозагорската опера, изявявал се през 70-те и 80-те години. През 2015 г. Шопов е председател на Управителния борд на държавната опера в града на липите, за да подобри финансовото ѝ състояние.
Името на зам.-шефа на административния съд в Русе Ивайло Иванов, който на 20 юли ще бъде изслушан от Общото събрание на ВКС, стана известно за широката аудитория през септември м.г. Тогава той изпрати писмо до ВСС, че бил предупреден да не се явява на конкурса за ръководител, защото “Драго казал, че няма шанс и ще получи нула гласа”. Става дума за члена на ВСС Драгомир Кояджиков. Кадровият орган отказа да се занимава със сигнала. Кариерата на съдия Иванов стартира като младши дознател в полицията в Русе. Завършва Юридическия факултет в родния си град, където е бил и асистент.
Разследванията на данъчни престъпления и пране на пари са сред специализациите на следователя Павел Гайдаров, който ще бъде назначен от президента Илияна Йотова. Гайдаров е следовател от кариерата, но и доктор по право.
