В системата могат да се проверяват само издирвани лица. Това заяви бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев пред NOVA NEWS по казуса със системата PNR (Passenger Name Record) и предоставената от ГДБОП справка на вътрешния министър Иван Демерджиев, според която лидерът на ДПС Делян Пеевски и конституционният съдия Десислава Атанасова са пътували с един и същи частен полет до Арабските емирства.
„Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение", добави той.
По думите му PNR е глобална система, създадена през 60-те години на миналия век, първоначално с търговска цел, за да могат авиопревозвачите и компаниите, резервиращи билети, да обменят информация. В България звеното за контакт е ДАНС. Информация се предоставя незабавно само при съвпадение с определени критерии – когато става дума за издирвано лице, човек със забрана или лице, което е обект на активно разследване.
Йовчев подчерта, че след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ системата придобива съвсем различно значение и започва да се използва основно в три направления. Те биват превенция по отношение на пътници, които предстои да се качат на самолет, така че съмнителни лица да бъдат установявани предварително; разкриване на връзки и мрежи при тежки престъпления – кой с кого е бил свързан, кой е закупил билетите, основно при разследвания за тероризъм, трафик на оръжия, хора и наркотици, както и контрабанда и разследване и изясняване на минали събития при доказване на извършено престъпление.
Според него, ако няма достатъчно аргументи, че се разследва тежко престъпление, достъпът до информацията е незаконосъобразен.
„Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение. Нерегламентираното извличане на данни от PNR и публичното им оповестяване може да доведе до сериозни санкции по отношение на GDPR (бел. ред. Общ регламент относно защитата на данните). А изготвянето на искане с невярно съдържание създава възможност за разследване за злоупотреба с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото управление и интегритета му", заяви експертът.
Йовчев обясни, че искане за достъп до системата могат да правят ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско сътрудничество към МВР, както и прокуратурата и съдът във връзка с разследвания, когато информацията е необходима като доказателство. Данните в системата се деперсонализират след шест месеца.
По думите му разкриването на личните данни на лицата, за които се иска информация, изисква специално мотивирано искане.
„Ако става дума за дело, което е в ход, се иска съдебно решение, ползването на системата е по регламентиран ред, описан в Закона за ДАНС. Тъкмо дотам се отправя искането, като председателят или упълномощено от него лице взима решение дали да предостави достъп", посочи Йовчев.
Той коментира и твърденията на Десислава Атанасова, че е пътувала с граждански полет до Турция, а не с Пеевски.
„Обикновено властите не позволяват на граждани да влизат в страната с един паспорт и да излизат с друг документ. Това не е невъзможно, но е трудно осъществимо. С дипломатически паспорт е възможно да влезеш в една страна, но не мисля, че в ОАЕ е възможно да не сложат печат. При всички положения PNR системата е отчела всяко пътуване. Има доста сериозна санкция за авиокомпаниите, които не подават данни, независимо дали в един паспорт има печат. Невъзможно е да се влезе в една чужда страна с два документа за самоличност, а в повечето държави дори се изисква да влезеш и да излезеш с един и същ", коментира още бившият председател на ДАНС.
„По темата с полетите има три казуса – първият е дали информацията, изнесена от министъра, отговаря на истината, което е поставено под съмнение. Вторият – дали данните са събрани по законов начин, третият – доколко публичното им изнасяне е нарушение на личното пространство и GDPR", отбеляза Йовчев.
Той коментира и кадровите промени в службите, като определи назначаването на Пламен Тончев за ръководител на ДАНС като логично решение.
„Агенцията има нужда от ръководител, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефективен контрол. Липсата на такъв контрол води до деструктивни процеси в институциите", каза той.
По повод случая с незаконния комплекс в местността "Баба Алино" край Варна Йовчев подчерта, че именно ДАНС е изпълнила задълженията си, като е изготвила доклад със съмнения за пране на пари и дейности, застрашаващи националната сигурност. Според него отговорността за развитието на случая не може да бъде прехвърляна върху службата.
Бившият председател на ДАНС посочи още, че казусът разкрива сериозни проблеми в работата на държавната администрация, включително законодателни пропуски, неефективност и вероятни корупционни практики.
Йовчев коментира и позицията на президента Румен Радев относно новия пакет санкции срещу Русия. Според него решението за вдигане на запора върху активи, свързани с „Лукойл", не решава въпроса с потенциалните финансови претенции към България и крие риск страната да загуби действащата дерогация за руски петрол.
По думите му опитите за балансиране между европейските ангажименти на България, вътрешнополитическите настроения и отношенията с Русия са изключително рискови и могат да доведат до негативни последици за страната.
