- Около 250 позиции ще бъдат на минималния праг от 620,20 евро от 1 август. Промяната на ниските ще вкара само 50,9 млн. до края на годината, а на максималните - още 90,8 милиона
- Шефовете ще се осигуряват на най-малко между 936 и 1532 евро
За първи път от 10 г. минималните осигурителни прагове ще бъдат вдигнати автоматично от държавата от 1 август. По-голяма част от тях ще се приравнят на минималната заплата, която от началото на годината е 620,20 евро, но други ще стигнат до 1532 евро. Това е разписано в проекта на ДОО, който е вкаран за разглеждане в парламента.
От същата дата се вдига и максималният осигурителен доход от 2111,64 на 2300 евро.
Това означава, че от август един работник ще струва на бизнеса между 10,43 и 94,59 евро повече. Увеличението при осигуровките
ще се отрази и на самите работници, чиито вноски ще се вдигнат с между 5,22 и 47,35 евро
Това са сметки, ако включим и самоосигуряващите се при, които до 31 юли техният законов минимум е 550,66 евро, а от 1 август става 620,20 евро.
Всичко това ще вкара над 141 млн. евро до края на годината в държавната хазна. От минималните прагове ще влязат допълнително 50,9 млн. евро.
Най-големият скок на осигуровките ще е при ръководителите (виж инфографиката).
Те вече не могат да се осигуряват на минималната работна заплата - 620,20 евро. В момента минималният осигурителен праг за ръководителите варира от 550,56 до 901,41 евро. Още от другия месец
минималната сума, върху която шефовете ще плащат осигуровки, става от 936 до 1532 евро
Най-ниският праг се отнася за 71 позиции. Най-високият от 1532 евро всъщност е само за ръководители в сектор "Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти".
Шефовете във финансови и застрахователни дейности ще са длъжни да се осигуряват поне върху 1381 евро.
1292 евро е прагът при производство на месо и месни продукти. При търговия на едро е 1129, а в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1100 евро. За дейност на болници (за началници на клиники/отделения) е 1161 евро.
При специалистите минималните прагове ще са между 826 и 1005 евро. И тук масово ще са 826 евро. Най-високият праг за специалисти се прилага в сектор "производство на кокс и рафинирани нефтопродукти" - 1005 евро.
Всички техници и приложни специалисти ще трябва да се осигуряват най-малко на 771 евро.
При "помощен административен персонал" става 716 евро. При "Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии", както и при "Машинни оператори и монтажници" - 661.
Най-ниските минимални осигурителни прагове от 620,20 евро ще се отнасят само при кадри, за които не се изисква професионална квалификация, "Персонал, зает с услуга за населението, търговията и охраната" и "Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство".
Това е част от усилията в борбата със сивата икономика
Има много по-големи постигнати средни заплати по икономически дейности. Стъпката не е голяма, не е фрапантна, но е необходима и справедлива. Един ръководител не може да се осигурява на 620,20 евро и по този начин искаме да намалим практиката част от възнаграждението да се дава в плик. Така социалната министърка Наталия Ефремова мотивира миналата седмица предложенията на правителството на Румен Радев.
От общо 744 позиции в осигурителната таблица, точно, 246 позиции ще бъдат на минималния праг от 620,20 евро от 1 август. В момента на минимални прагове са 773.
По данни на бизнеса между 150 и 200 хил. души са засегнати от увеличението на максималния осигурителен доход.
2 млн. души попадат в обхвата на увеличението на минималните осигурителни прагове
Това не означава, че всички са били осигурявани точно на минималния праг, а че работят в професии и дейности, за които праговете се повишават.
вдигат минималните прагове ще струва един работник след месец на бизнеса, за да влязат в хазната нови 140 млн.
От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата стана 620,20 евро, но минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии не бяха актуализирани от същата дата, тъй като към този момент нямаше приет държавен бюджет. В резултат за известен период останаха в сила старите прагове, които на места бяха по-ниски от новата минимална заплата, но те не могат да са по-малки от нея. Така, ако гледаме сметките само за тях то картината е, че от 246 позиции прагът остава 620,20 евро, там увеличение няма.
Първото стъпало нагоре са групите „Занаятчии" и „Машинни оператори", чийто нов праг става 661 евро, а за работодателя увеличението на вноската е 6,12 евро. За работника то е 3,06 евро.
Това обаче не означаваше, че работодател може да осигурява работник на пълно работно време върху по-нисък доход от минималната работна заплата. НАП изрично обясни, че когато минималната заплата е 620,20 евро, осигурителните вноски за работниците се дължат върху брутно възнаграждение, не по-ниско от МРЗ, независимо че в приложението с минималните осигурителни прагове все още фигурират по-ниски стойности.
Минималният осигурителен доход за само- осигуряващите се ще е 620,20 евро от 1 август
При тютюнопроизводителите също ще е 620,20 евро.
В проектите на трите бюджета за 2026 г. (на общественото осигуряване, на здравната каса и държавния бюджет), които вече са вкарани в парламента, е разписано още, че от 1 август чиновниците в държавата администрация и съдебната система също ще започнат да плащат 20% от осигуровките си. За сметка на това обаче ще вдигнат брутния доход, за да не падне чистата получавана от тях сума. Догодина те ще трябва да поемат и останалите 20%, за да се изравнят с частния сектор. Това обаче не се отнася за военните и полицаите.
Работодателите предупредиха за риск заплатите да намалеят в средата на годината
РУМЯНА ДЕНЧЕВА, ХРИСТО НИКОЛОВ
Това, което се предлага с минималните осигурителни доходи - да се увеличат драстично от 1 август, на практика ще доведе до намаляване на реалните заплати на всички работещи. Просто никой работодател не е планирал такива средства, че да компенсира увеличените изведнъж по този начин разходи, каза пред “24 часа” зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева.
“Ние не оспорваме необходимостта от ефективни мерки срещу недекларирания труд и осигуряването чрез изкуствено занижени доходи. Но тези цели трябва да се постигат чрез базиран на риска контрол”, коментира зам.-шефката на камарата.
И обясни, че си представя това така: НАП, НОИ и Главна инспекция по труда да правят секторни анализи, които да обобщават обороти, брой наети, фонд “Работна заплата” и средни стойности за съответната дейност. След това да проверяват само сектори и работодатели, при които има драстично разминаване или висок риск от нарушения.
“Категорично против сме. Тези минимални осигурителни доходи трябва
изобщо да отпаднат - всеки трябва да е осигурен на реалния доход. До тавана, не на някакъв праг,
който е индулгенция за укриване на осигуровки за едни и непосилно бреме за други”, заяви пък Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той има предвид това, че праговете са еднакви за цялата страна, независимо че икономическата ситуация не навсякъде е еднаква. И се получава така, че във Видин примерно работодателят изобщо не може да се справи с размера на заплащането, докато в Пловдив или в столицата праговете служат, за да се злоупотребява и да се плащат по-ниски осигуровки.
“Праговете преди се предоговаряха от социалните партньори всяка година. Това бяха едни унизителни спорове - всеки вадеше примери както му хрумне. В един момент праговете поне за някои професии и дейности се изравниха с минималната работна заплата, а се получи дори да я надвишат”, припомни Мария Минчева. Затова според нея трябва да се обсъди
преходен механизъм
за постепенно преминаване към осигуряване върху получени или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, които не могат да са под минималната работна заплата за страната, пропорционално на отработеното време, и ненадвишаващи максималния осигурителен доход.
“Въвеждането на подобен механизъм може да започне чрез намаляване на броя квалификационни групи - например от 9 на 3 широки групи, а като следваща стъпка - премахване на секторната диференциация и запазване само на общ минимален осигурителен праг. Но не и такова внезапно вдигане по никое време. Това не е френдли, меко казано”, каза тя.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) коментираха, че те са възмутени повече от вдигането на максималния осигурителен праг също по средата на годината. Намерението на управляващите е той да се увеличи от 1 август със 189 евро до 2300 евро.
“Подобни промени в осигурителната система по средата на годината са лоша практика и създават затруднения за компаниите, които вече са планирали разходите си за годината при сегашното ниво на прага”, гласи официалната позиция на КРИБ.
ще е в тежест особено за международните компании, които на няколко нива съгласуват годишните си бюджети, а ние като държава за пореден път им даваме червена лампа в средата на годината”, предупреди той по време на последното заседание на тристранката.
БСК е на същата позиция за максималния осигурителен доход. От камарата също така настояват занапред винаги, когато се правят промени на осигурителни вноски и прагове, правителството да покаже актюерски сметки за това как точно тези промени ще се отразят на НОИ и на пенсионноосигурителните дружества.
Да няма таван на осигуровките на богатите, искат синдикати
Да няма осигурителен доход от 2300 евро. Това е становището на КТ “Подкрепа” да проектобюджета на ДОО.
Предложеният размер на максималния осигурителен доход е едва 3,7 пъти минималния.
“Осигурителната система се върна към състоянието си от 2003 г., когато работещите масово - от портиера до директора, се осигуряваха на минимална заплата. От общо 744 позиции, за 733 изискваният минимум е на нивото на МРЗ, в т.ч. за ръководители, експерти и специалисти”, обясняват от КНСБ. Само за десетина позиции числата превишават тази сума с по десетина до около сто евро. Няма съмнение, че така нито ефектът от увеличението на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии”, нито от нарастването на минималния и максималния осигурителен доход ще може да се прояви в цялата си пълнота”, пишат от КНСБ.
