- За първите пет месеца на годината бюджетните разходи са с 14% повече спрямо същия период през 2025 г.
- Според Министерството на финансите основните причини за увеличението на разходите са повишението на пенсиите и възнагражденията в бюджетната сфера
Дупката в държавната хазна е нараснала до 2,507 млрд. евро, или 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), показват данните на Министерството на финансите.
За първите пет месеца на годината бюджетните разходи възлизат на 19,864 млрд. евро, което е с 14% повече спрямо същия период през 2025 г. В същото време приходите са 17,357 млрд. евро. Данъчните постъпления се увеличават с 11% до 14,315 млрд. евро, а приходите от ДДС – най-големият източник на средства в бюджета – нарастват с 18% до 4,838 млрд. евро. Въпреки това ръстът на приходите не успява да компенсира нарастващите държавни разходи.
Според Министерството на финансите основните причини за увеличението на разходите са повишението на пенсиите с 8,6% от средата на 2025 г. и увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера от началото на 2026 г. – с 12% за служителите на минимална работна заплата и с 5% за всички останали. Допълнително влияние оказва и ръстът на капиталовите разходи, свързан с изпълнението на Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Към 31 май капиталовите разходи са достигнали 1,8 млрд. евро, което е с около 500 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година.
Днес правителството трябва да одобри проекта на финансовия министър Гълъб Донев за държавния бюджет за 2026 г., както и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.
На 24 юни Донев представи проектобюджета за остатъка от 2026 г., който предвижда нов дълг от общо около 6 млрд. евро. Целта е да се овладее нарастващият дефицит, който според плановете трябва да бъде свален постепенно до 3% от БВП през 2027 г. Приходите са заложени на 49,5 млрд. евро, а разходите – 56,8 млрд. евро, като част от финансирането ще дойде чрез облигации на вътрешния и външния пазар.
Сред основните мерки са премахване на автоматични обвързаности на заплати с минималната и средната работна заплата, както и поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители. Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход, увеличаване на винетките с 30%, разширяване на тол системата и облагане на хазартните печалби. Част от администрацията и системите в МВР и МО ще бъдат засегнати поетапно, като се обещава запазване на нетните доходи чрез компенсиращи механизми.
Правителството залага и на засилен контрол срещу сивата икономика – чрез електронно фактуриране, по-строг мониторинг на електронната търговия и горивния сектор, както и блокиране на нелегални хазартни оператори. Капиталовите разходи възлизат на 9,3 млрд. евро, но около 500 млн. евро проекти с висок корупционен риск няма да бъдат финансирани.
Проектобюджетът на кабинета на Румен Радев вече предизвика сериозни критики заради заложените разходи в размер на 56,8 млрд. евро, бюджетен дефицит от 5,7% от БВП, или 7,2 млрд. евро, както и възможността за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.
Пред NOVA бившият финансов министър Асен Василев коментира: "Дефицитът в бюджета за 2026 г. много лесно може да се свие до 3%, като се орежат всички неясни "буфери" в него". По думите му първият подобен буфер е завишената с 1,5 млрд. евро издръжка в централния бюджет, която може да бъде разходвана с постановления на Министерския съвет. Според него и предвидените капиталови разходи от 9,4 млрд. евро са ненужно завишени.
"Към 31 март са направени капиталови разходи само за 1.8 млрд. евро. Следователно до края на годината правителството иска да похарчи още 7.6 млрд. евро. Това е огромен буфер, освен ако смятат, че няма да получат последното плащане по Плана за възстановяване и устойчивост", коментира Василев.
При представянето на проектобюджета финансовият министър Гълъб Донев заяви, че около 5 млрд. евро от планираните капиталови разходи са предвидени за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, чието изпълнение приключва в края на август. Останалите над 4 млрд. евро са предназначени за Националната инвестиционна програма и Общинската инвестиционна програма.
Според Асен Василев обаче за около 1,7 млрд. евро няма яснота за какви проекти ще бъдат изразходвани. "Това са тъмни разходи за близки до властта фирми", заяви той.
