Договори има с 16 компании, търговете са от времето на премиера Кирил Петков, през служебните кабинети на Румен Радев до редовния на Росен Желязков
Политическо торнадо завихри трагичният инцидент с тира, който проби мантинела на "Тракия", навлезе в насрещното и уби две деца и бащата на едното от тях.
Започна яростен дебат дали тези прегради не трябва да са бетонни, както е някъде по-света, за да "обират" ударите на автомобили. Дори оприличаха българските мантинели на солети заради материала, от който се произвеждат.
След това дойдоха намеците за премиери, които са давали поръчките на точно определени фирми, а после директно настоящият вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев потвърди, че говори за Бойко Борисов и го обвини, че стои зад две от фирмите, монополизирали доставките на мантинели. Те пък били по-скъпи и по-некачествени от тези в чужбина.
Регионалният министър Иван Шишков се включи във вторник в спора, като заяви, че за мантинели през последните години са платени многократно повече пари, отколкото са предвиждали договорите, като малко преди изтичането им през 2025 г. са анексирани с 200 млн. лв. и са платени още 16 млн. за индексация на цените заради инфлацията.
Проверка в системата СИГМА, която новото правителство пусна в действие, за да се осветят обществените поръчки, показва, че на практика
всички кабинети през последните 5 години са замесени в търговете
за доставка на мантинели. При това плащанията към фирмите не са били спирани и не са правени анализи за качеството им.
А фирмите не са две - всъщност са 16, като безспорно най-голямата и с най-много спечелени поръчки между тях е "Юпитер 05" на Николай Иванов - председател на Българската браншова асоциация "Пътна безопасност", която обединява фирмите, занимаващи се с пътна маркировка и ограничителни съоръжения.
Мантинели, колчета и други съоръжения за поне 106,729 млн. евро е доставила
за последните 5 години само "Юпитер 05". Освен нея Николай Иванов е съдружник или собственик в множество фирми, които често се явяват на търгове за монтиране на съоръжения за безопасност, организирани от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и общините.
Когато се обяви по-голяма поръчка, фирмите обикновено кандидатстват в консорциуми от две, три и дори 4 компании.
Двата най-големи договора на "Юпитер 05" ООД са сключени на 27 септември 2022 г. и са тригодишни. Общата им стойност е малко над 60 млн. евро, като те са за два региона – Южния централен и Югоизточния. По тях фирмата трябва да достави и монтира мантинели, които да отговарят на тогавашните стандарти.
По онова време шеф на АПИ е Иво Иванов, който е назначен на поста месец по-рано – на 11 август 2022 г., от тогавашния и настоящ регионален министър Иван Шишков при първия служебен кабинет на Гълъб Донев.
Самата поръчка
само е довършена тогава,
иначе е обявена около 9 месеца по-рано при редовния кабинет на Кирил Петков от "Продължаваме промяната".
Самият шеф на АПИ Иво Иванов пък е заменен от Шишков още през декември 2022 г. от Венцислав Ангелов.
Сумата от 106, 729 млн. евро за "Юпитер 05" се получава от общо 19 договора - освен двата големи има още два с АПИ за по-малки суми, с общините в София и Пловдив, както и с електоразпределителни предприятия, но те са за доставка и монтиране на метални стълбове.
Мантинелите на мястото на катастрофата с тира на 290-ия километър на "Тракия" също са поставени от "Юпитер 05" през 2013 г., като тогава основният изпълнител на този участък - "ПСТ Холдинг", е наела като подизпълнител фирмата на Николай Иванов. Мантинелите отговарят на стандартите, които през 2024 г. са значително завишени (виж в края на текста).
Настоящите договори изтекоха през август 2025 г., като малко преди това АПИ обяви нова поръчка - този път за 5 години. Тя обаче е
блокирана от множество жалби
и на практика нажежи страстите в сектора и е май главната причина за
политическите обвинения. Прогнозната стойност е 490 млн. евро без ДДС.
Търгът започна със скандал - австрийската "Фосталпин Кремс Финалтехник" подаде жалба в КЗК срещу условията, които били дискриминационни.
Като пример тя сочи, че в заданието са уточнени специфична дебелина на поцинковането, патентовани геометрични профили и класове стомана, които съвпадали с продуктите на определени български заводи.
Затова КЗК спря процедурата временно, но казусът така и не е решен досега, защото жалбоподателят настоява за съдебно-технически експертизи, които отнемат много време. Има и две жалби на турски фирми, които са отхвърлени още на етап техническа документация и те протестират.
Най-любопитното е, че всъщност двете най-големи български фирми в сектора - споменатата “Юпитер 05” и пернишката “Симинвест” ООД, също са подали жалби в КЗК. Те твърдят, че са ощетени от наличието на прекалено много субективни критерии. Другият мотив
е идентичен с този на австрийската фирма
- че изискванията за дебелината на поцинковането са прекалени и не отговарят на реалния капацитет на пазара, поради което навяват съмнения за насочване към конкретен участник.
Тъй като поръчката е в юридически тупик - тя не може да се прекрати, докато КЗК и евентуално ВАС не се произнесат, в момента по пътищата у нас не може да се слагат нови мантинели, а само да се поправят повредените при катастрофи.
Ситуацията всъщност е много по-сложна, защото през 2024 г. е издадена нова наредба на МРРБ за ограничителните съоръжения, която
завиши драстично изискванията
Сред мотивите беше, че 40% от мантинелите по всички пътища в България не отговарят на новите европейски изисквания и са в състояние да неутрализират удар в тях от превозно средство до максимум 1500 кг, т.е. лека кола, и то от нисък клас. Затова стандартът бе повишен и сега изискването е съоръженията да могат да върнат в пътя превозни средства с максимален товар до 38 тона, каращи с до 90 км в час. И преди, и сега обаче има важно уточнение -
ударът трябва да е под ъгъл максимум 20 градуса
Ако кола или камион се блъсне в мантинела челно, т.е. с ъгъл 90 градуса, нищо не е в състояние да ги удържи. Освен това в новите изисквания бе добавено да има долна шина на мантинелата специално за предпазване на мотористи.
Засега по нашите магистрали подобни мантинели има само на най-опасните места - на виадукти и мостове и по някои от завоите.
Преди месеци МРРБ отчете, че само по магистралите, които у нас са към 850 км, са необходими 1028 км нови мантинели от по-високия клас, защото те се поставят от двете страни и в средата. Това всъщност беше и мотивът
новата поръчка да се обяви за срок от 5 години,
тъй като се смяташе, че толкова време е необходимо да се подменят съоръженията.
Сред европейските изисквания няма бетонни прегради между платната за пътища, на които скоростта на движение е над 50 км в час. На магистрала удар на лека кола в тях би била сигурна смърт за пътниците, твърдят експерти. На аутобаните бетонни прегради трябва да има успоредно на жп линии, при дълбоки пропасти или водни басейни.
