- Максималният осигурителен доход - 2300 евро още от 1 август
- Гълъб Донев чу всички и обеща реформи в следващия бюджет
Справедливи ли са пенсиите, трябва ли държавните служители да плащат осигуровки, как дефицитът може да падне до 3% и как здравето да се финансира по друг начин. Тези теми обсъждаха четири часа и половина държавата, бизнесът и синдикатите на тристранката. В понеделник тя разгледа проектобюджетите за 2026 г., докато под прозорците на МС имаше протест на държавните служители.
Това е бюджет на възможностите. Чухме критиката, че ни липсва смелост за реформи, чухме и притесненията на държавните служители. В бюджет 2027 ще бъдат включени нашите политики и предложения за реформи. Това увери вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
От 1 юли пенсиите ще се вдигнат със 7,8%. Това отново няма да важи единствено за максималните, които остават замразени на 1738,40 евро. Шефката на НОИ Весела Караиванова- Начева обяви, че вече се подготвят ведомостите и
по-високите пенсии ще се платят на 7 юли
От тази дата обаче ковид бонусът от 30,68 евро няма да се добавя към новоотпуснатите. Тук дойдоха интересни предложения от бизнеса - да се смени швейцарското правило и то да отчита само инфлацията, а не и осигурителния доход.
АИКБ поискаха отмяна и на минималната пенсия, която сега важи за над 800 хил. пенсионери. Действителният размер на по-голяма част от тях не може да стигне автоматичния, който се определя от държавата. И допълването до него миналата година струваше над 600 хил. евро на месец. Според индустриалния капитал е редно тези доплащания да отидат в социалната система, където да се правят и проверките.
Ковид добавката от 30, 68 евро, която правителството ще спре от 1 юли само за новите пенсионери, да се махне от пенсиите на всички, предложиха още от АИКБ - нали бе въведена само за пандемията. Управляващите първоначално бяха лансирали поне върху нея да няма осъвременяване, но няколко часа след това се отказаха от тази идея.
Както “24 часа” писа, от “Прогресивна България” поискаха Сметната палата да направи одит на пенсиите, за да се види как се вдигали през годините, и да начертае мерки. В понеделник след спешен брифинг шефовете на бюджетната комисия Константин Проданов и на икономическата Стефан Белечев обещаха - пенсии няма да намаляват, целта била да се види кой докара финансите до това състояние. Одитът трябва да е готов до септември, защото тогава се подготвя бюджет 2027. Точно в него се очакват големите реформи - закриването на дублиращи се звена в администрацията, въвеждането на таван на заплатата на шефовете на бордове и
ограничаването на бонусите
В него трябва да видим и какво ще предложат хората на Румен Радев, за да падне дефицитът под 3%.
Затова и критиките от бизнеса и синдикатите не бяха много - и двете страни обясниха, че си дават сметка, че сега се обсъжда бюджет за 5 месеца.
В приходната част има увеличение със 742 млн. евро. Този ръст се дължи на увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., както и на ръста на максималния осигурителен доход, обясни шефката на НОИ.
Минималният осигурителен доход ще е 620,20 евро, колкото е минималната заплата. Максималният обаче се вдига на 2300 евро още от 1 август. Предвидено е част от
минималните осигурителни прагове да се вдигнат
стъпаловидно спрямо минималната заплата. Това не е правено от 13 г. и са изостанали страшно ниски, а това позволява шефове да се осигуряват на минимални вноски. Според сметките на бизнеса подобно вдигане може да увеличи разходите за труд между 12,6 и 70%. Това е особено тежко за определени категории - специалисти, техници, приложни специалисти и административен персонал. В тези групи увеличението на минималната осигурителна база не е техническа корекция, а съществено административно повишаване на разходите за труд, каза Румен Радев от АИКБ. Той бе категоричен, че това е архаичен механизъм. Те не гарантират осигуряване върху действителния доход, а често създават легален минимум, около който се организира сивото поведение. Реалната борба със сивата икономика изисква контрол върху действително изплатените доходи, анализ на риска, електронен обмен на данни, проверки в рискови сектори и ефективни санкции, а не административно определяне на осигурителни прагове, които изкривяват пазара на труда, настоя той.
“Подобно стъпаловидно увеличение предполага административно зададена йерархия между професионалните групи, която не отчита достатъчно различията между предприятията по мащаб, регион, производителност, маржове, инвестиционна активност и възможности за поемане на допълнителни разходи”, обясни и Мария Минчева от БСК. Разчетите на камарата показват, че при сравнението между действащите размери за периода от 1 януари до 31 юли 2026 г. и предложените размери от 1 август 2026 г. стъпаловидното увеличение достига приблизително:
- около 70% за категорията “Ръководители”;
- около 50% за категорията “Специалисти”;
- около 40% за категорията “Техници и приложни специалисти”;
- около 30% за “Помощен административен персонал”;
- около 20% за квалифицирани работници и машинни оператори;
- около 12,6 % за част от най-ниските квалификационни групи.
Боян Митракиев от КРИБ обърна внимание, на вдигането на максималния осигурителен доход до 2300 евро може да се изгубят още инвеститори. Една от големите IT компании е напуснала страната. А разходите за труд в този сектор вече са равни с Румъния, което не ни прави привлекателни.
От 1 август държавните служители също ще започнат да плащат осигуровки, като сега ще поемат 20% от вноската, а догодина - 40%, колкото плащат всички останали работещи българи. Ще важи и за служителите в съдебната система.
Вноската за чиновниците в централната администрация обаче няма да е за сметка на сегашните им заплати, защото държавата ще покрие разликата, така че да не падат чистите им доходи. АИКБ се обявява “против”: “Подобно компенсиране би обезсмислило реформата. То
би довело до увеличение на брутните възнаграждения в публичния сектор,
до по-висок осигурителен доход и съответно - до по-високи бъдещи осигурителни и пенсионни права, без реална тежест за самите осигурени лица. Така вместо възстановяване на справедливостта между публичния и частния сектор би се създало ново предимство за публичния сектор, финансирано от данъкоплатците и от реалната икономика.”
Димитър Манолов от КТ “Подкрепа” пък покани главния прокурор на следващо обсъждане на минималните осигуровки. Причината е, че неосигуряването на реална заплата носи наказателна отговорност. Понеже държавата гали тези хора с перце, от бизнеса са измислили заплата в плик, а тя пък е измислила минимални осигурителни прагове, каза Манолов.
Подкрепяме бюджета с няколко условия - запазване на сегашния механизъм за определяне на минималната работна заплата, отмяна на автоматизма за промени на заплатите в бюджетния сектор, както и
отлагане на предвиденото намаление на разходите за
персонал с 10%, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Майчинството и обезщетенията за безработица няма да се пипат.
Бюджетът за здраве с 412 млн. евро по-голям, но искат промяна на модела
Бюджетът на НЗОК за тази година ще е 5,256 млрд. евро, което е с над 412 млн. повече. Този бюджет е консервативен, в него липсват нови политики. Изключението е в лекарствената политика, в което разделяме парите за домашно и болнично лечение. Това обясни подалият оставка шеф на НЗОК доц. Петко Стефановски по време на тристранката. Здравният министър Катя Ивкова обяви подкрепа за предложения проект на НЗОК. Промени можело да се очакват в разчетите за догодина.
От АИКБ обясниха, че не подкрепят бюджета, защото той не променя структурата на финансиране. Болничната помощ и лекарствата формират 74,5% от всички здравноосигурителни плащания, а от допълнителните 412,3 млн. евро в бюджета за 2026 г. 340,7 млн. евро отново отиват към тези две направления разходи. Това са над 82% от целия допълнителен ресурс, т.е. структурният дисбаланс се задълбочава.
Този бюджет преповтаря стари пороци, каза Иван Кокалов от КНСБ. В него не е ясно кой и как прави профилактиката, как се финансира тя. Никой няма интерес да лекува болните на места, а интересът е болните да ходят в болниците. Президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов обясни, че най-голямата грешка е, че парите следват болния човек.
6 условия на бизнеса, сред тях - да няма бедни чиновници с шефове, които вземат колкото Тръмп
6 условия постави бизнесът, за да подкрепи бюджета за 2026 г. В декларация на КРИБ, публикувана във фейсбук профила на председателя на организацията Кирил Домусчиев малко преди заседанието на тристранката, се посочва, че се очакват по-решителни реформи в публичния сектор, ограничаване на разходите и ускоряване на структурните промени в държавната администрация.
От КРИБ настояват да не се индексират заплатите в бюджетния сектор на служители, които са над максималния осигурителен доход, заради това, че ще започнат да си плащат осигуровки. Компенсации може да има за по-ниските заплати, а на служителите с под 1000 евро индексацията да е с допълнителни 3%. Сега има директори с по-големи заплати от тази на американския президент Доналд Тръмп, които ръководят служители с такива, близки до минималното възнаграждение, допълват те.
Всички автоматизми за актуализация на заплати да бъдат премахнати в рамките на 2026 г. Да не се допуска и сключване на колективни трудови договори с автоматизми в бюджетния сектор.
Друго условие е премиерът и министърът на финансите да изискат всяко министерство да представя по 3 разрешителни режима на година, които да минат на мълчаливо съгласие. За всеки непредставен режим да се режат по 10% от издръжката на съответното ведомство.
Иска се и списък от поне два големи обекта за концесиониране или приватизация през следващата година. Когато частен бизнес губи пари, фалира, а когато държавен губи пари, му дават още повече пари, посочват от организацията на големите работодатели.
Да се ускори съставянето на управленската програма на правителството, като всички мерки, които не присъстват в предизборната програма, да се представят авансово на социалните партньори.
Последното условие е да има план за намаляване на заетите в обществения сектор до постигане на 2/3 от средното за ОИСР през 2028 г. Не е нормално да вървим към ситуация, при която в бъдеща 5-милионна България всеки двама работещи в частния сектор ще издържат един чиновник, трима пенсионери и един неработещ, посочват от КРИБ.
И допълват, че са притеснени от високите нива на инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече цените, без значение каква е текущата конюнктура в горивата, храните или услугите. Инфлацията можело да бъде намалена под 2% чрез изпълнение на бюджет с излишък и такъв трябва да бъде съставен най-късно за 2028 г.
